10 ноември 1989: БЕШЕ НИ ПИСНАЛО ОТ ТЪПОТИИ

ноември 11, 2009 at 12:37 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

След падането на Желязната завеса, част от което беше и срутването на комунизма в България, споровете около това какво всъщност се случи на датата 10 ноември 1989 г. продължават. Но вместо дебела книга по въпроса, в момента предпочитам да представя някои лични спомени и документи от преди 20 години. Тогава живеех и работех като журналист в Кърджали, но въпреки местната специфика, спомените носят духа и аромата на атмосферата в цялата страна по онова време.   

ИЗ ЕДИН СТАР ДНЕВНИК /1988 – 1989 г./ 

13 април 1988 г: Всеки ден на човек му се струва, че – край, демагогията е достигнала предела си, няма накъде по-нататък и всичко ще се разпадне, за да намери после точното си място. Но нищо такова не става. Всеки ден се сервират нови и нови изненади. Последният хит е, че нашето “преустройство” не е като съветската “перестройка”, поради специфичните условия в България. Че има специфики съм съгласен, но че може да се прави преустройство без гласност…..

Дълъг и сложен е въпросът за гласността. Някои казват – гласност за истината. Но кой има монопол над истината?…..Малко нелепо е човек в края на ХХ век да се вълнува при осъзнаването на елементарните принципи на демокрацията, но изглежда на нашето общество отново му предстои “да открива Америка”. Стига някой междувременно отново да не я закрие.

………………………………………………………………………………………………

Простимо ли е сега за един журналист, който се смята за честен човек, да мълчи? Утеха ли е мисълта, че някои и толкова не правят? Липсата /и невъзможността да се получи/ на пълна и точна информация по наистина важните въпроси, глупавите и тесногръди ръководители на редакцията, наличието на цензура без официална цензура и още куп други неща са някакво обяснение. Но съвестта, моята лична съвест приема ли ги Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар