А СТИГА МОРАЛ, ДЕ!

ноември 1, 2009 at 12:01 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов 

01.11.09 г. 

По време на последния пленум на БСП гражданинът Румен Петков се опъва на гражданката Татяна Дончева. Тя настоява Партията да си признае, че куфарчетата с пари, раздавани в началото на прехода, са превърнали БСП от изтъкнат борец за социална справедливост в изтъкнат създател на социално разслоение. Както се очаква, Партията не си признава. Вместо нея на бял кон се явява Румен Петков и гръмовержи, че това е обида. Но не дава вид да е обиден лично, а твърди, че е обида за целокупната Партия, която, както е известно, е права и когато съгреши дори. Гражданинът Станишев, който по съвместителство се явява и шеф на самата Партия, мълчи доволно по темата. За него няма значение кой е крив и кой е прав по въпроса за куфарчетата. Такъв въпрос, както и онзи за досиетата, за него не съществува. За него има значение, че двама от личните му опоненти си дерат очите на тема чистота на Партията. Така те спомагат за измиване на нейното публично лице, което той, Станишев, и те, опонентите му, като управляващи засраха допълнително през последния мандат.

Това може да бъде сюжет за пиеса на абсурда, но не е – чиста реалност си е.

Дълго през годините не можех да разбера този комунистически морал, който разглежда Партията като някакво митично чудовище, като някакъв непогрешим Оракул, като нещо, което същестува вън и независимо от съзнанието и морала на всеки отделен неин член, пък бил той и Румен Петков. Или морала точно на Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка има 1 коментар