БИТКАТА ЗА СОФИЯ: ПОБЕДИТЕЛЯТ Е ЯСЕН, ПОБЕДЕНИТЕ – НЕ
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
23.10.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
/Фили/ През това лято изборите за европейски и български парламент изстреляха на върха на политическия живот в България новата партия ГЕРБ, начело с нейния отдавна популярен лидер и бивш столичен кмет Бойко Борисов. Това наложи провеждане през ноември и на частични избори за кмет на София, кампанията за които вече започна.
Осемнадесет кандидати са регистрирани за най-предсказуемите, както се смята, кметски избори в столицата през последните 20 години. Името на бъдещия кмет е Йорданка Фандъкова – кандидат на ГЕРБ и до момента министър на образованието.
Фандъкова е родена през 62-ра година в Самоков. Завършила е руска гимназия и руска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Отначало работи като учител, а после е заместник-директор на голямо столично училище. През 2005 година се запознава с Бойко Борисов и е назначена за заместник-кмет по култура, образование и спорт в София. На изборите за 41-во народно събрание е избрана за депутат и впоследствие е назначена за министър на образованието, младежта и науката в правителството на ГЕРБ.
След като другите две основни десни партии – Съюза на демократичните сили и Демократи за силна България, които, макар и малки, имат сериозно влияние в София – решиха да не издигат собствен кандидат за кмет, победата на Фандъкова още на първи тур се счита за абсолютно гарантирана. Основен неин съперник е кандидатът на Българската социалистическа партия Георги Кадиев. Анализатори смятат обаче, че неговите основни цели, свързани с изборите, са търсене на личен имидж и решаване на някои вътрешно-партийни проблеми, а не толкова невъзможната изборна победа. Така че ако Кадиев достигне до балотаж, това би се възприело отвън като голяма изненада, а отвътре, за самия него и неговата партия, би било голяма победа и знак, че е възможно социалистите да се съвземат от тежкия политически нокаут, в който се намират в момента.
– Пламен, обикновено в подобни ситуации има един естествен капан – капанът на ниската активност. Хората си казват, този кандидат така или иначе ще бъде избран, защо да ходя да гласувам…..
– Така е, Фили, и очевидно Йорданка Фандъкова и нейната партия ГЕРБ много добре съзнават това. Първите и думи, след като в началото на седмицата беше официално номинирана за кандидат в кметската надпревара, бяха точно в тази посока. Фандъкова каза, че основна нейна грижа по време на кампанията ще бъде увеличаване на активността или поне задържането и в сега заявените граници. Социологическите проучвания в момента показват, че нагласите са за над 50 процента участие в изборите и подкрепа за Йорданка Фандъкова, която твърдо и гарантира победа на първи тур.
– Не е ли малко странно човек на практика непознат в политиката, да печели такова доверие в аванс?
– Странно, е, разбира се, но цялата ситуация в България е доста странна. И това е така от много години насам. Сега просто се проявяват някакъв нов вид странности. В интерес на истината, на публиката не е съвсем ясно на какво е способна сама по себе си Фандъкова като човек в управлението. Нейната дейност като заместник кмет не е толкова публично известна. Помни се най-вече един момент, в който въведената от нея система за електронно записване на деца в детските градини се провали и тя заяви, че подава оставка, но Бойко Борисов я спря.
Като министър на образованието пък тя нямаше достатъчно време дори само да лансира, а какво остава да приложи на практика идеите си. Така че цялото доверие към нея е наистина в аванс и се дължи, както се смята, на отразена светлина. Просто личният рейтинг на премиера Бойко Борисов в момента е направо неприлично висок. Последните социологически проучвания показват, че той е над 76 процента. И също показват, че ако парламентарните избори бяха днес, партия ГЕРБ би получила цели 52 процента от гласовете. Така че това е вълната, на гребена на която се носи и Йорданка Фандъкова по пътя си към кметския стол на София.
В същото време липсата на собствена политическа и управленска физиономия е основния коз срещу Фандъкова на нейния опонент от социалистическата партия Георги Кадиев. Веднага след номинирането и Кадиев например коментира, че “очевидно по време на кампанията Бойко Борисов ще играе лошото ченге, Фандъкова ще пърха с мигли покрай него и дебатът ще бъде персонален – Кадиев-Борисов, а не експертен дебат за София”.
Изразът за пърхането с мигли, Фили, си е чисто заяждане. Фандъкова е твърде чаровна жена, чиито поглед и чиято усмивка наистина и придават леко свенлив вид, но това не означава, че не носи в себе си твърдост и добри идеи. Без да се впуска в словесни пререкания, по повод твърдението, че ще слуша и изпълнява единствено това, което и нареди Бойко Борисов, тя каза, че в слушането няма нищо лошо, зависи кого и за какво слушаш. И толкоз.
От друга страна Йорданка Фандъкова очевидно се опитва да превърне това, което се смята за нейна слабост, в свое оръжие. В изказванията си напоследък тя изтъква съвсем целенасочено, че изборът на кмет от ГЕРБ докато партията е на власт в държавата всъщност е добра новина за софиянци, защото ще има чуваемост от централното правителство и помощ за решаване на нелеките проблеми на столицата – в противовес на това, което ставаше през последните години по време на управлението на тройната коалиция.
– Пламен, а защо Георги Кадиев се съгласи изобщо да влезе в една предварително обречена политическа битка?
– Самият той казва, Фили, че целта му е да помогне за съвземането на партията си, БСП, която понесе тежък удар на последните парламентарни избори и се намира в процес на полуразпад. Колко време ще продължи този процес не е ясно, всъщност според някои наблюдатели той продължава вече 20 години, през които тя загуби три четвърти от своите регистрирани членове, а в момента сигурно и близо сто процента от общественото си влияние. Кадиев твърди, че има шансове да стигне до балотаж по време на частичните избори в София и това би било някаква първа стъпка за политическа консолидация на левицата по-нататък.
В същото време политически анализатори казват, че неговата истинска цел е да добие достатъчно популярност в БСП, за да може да играе вътрешната игра за лидерския пост. Както се смята, тази игра не завърши, а само започна на проведеното в края на миналата седмица заседание на конгреса, преизбрал начело Сергей Станишев, въпреки съпротивата на вътрешните му опоненти.
Подобни тактически цели, които напрактика нямат общо със самите избори, очевидно си поставят и останалите партии и кандидати, които се включиха в надпреварата. Само искам да отбележа, Фили, че поне половината от тези партии са изписани като комунистически, социалистически, леви, работническо-селски и така нататък. Просто изумително е количеството на подобни формации, които нямат и никога няма да имат никаква политическа стойност, но съществуват някъде в пространството и се появяват неочаквано в подобни ситуации.
– Пламен, всъщност сред това гъсто присъствие всички отбелязват и две значими отсътвия – на СДС и ДСБ. Или едно, ако приемем, че тези две десни партии все още функционират като Синята коалиция. Как се коментира тяхното решение да не издигат собствен кандидат, а да подкрепят директно Йорданка Фандъкова?
– Все повече се коментира като лоша новина, Фили, доколкото има един ясен принцип, че основната работа на една политическа партия е да участва на избори, а когато не участва, за публиката това означава, че тя не съществува. СДС и ДСБ през последните месеци не успяха политически да осребрят – най-вече заради вътрешни противоречия в СДС – положителната вълна, породена от създаването на проекта “Синята коалиция”. Допълнително ги затрудни и мощното движение на обществената подкрепа за ГЕРБ, а изглежда и известен натиск от страна на Европейската народна партия в посока на единен кандидат. Така че в момента когато трябваше да вземат решението, те се оказаха в особена ситуация. За нея има един цветист израз, който ще рискувам да използвам, защото твърде добре я описва – това е ситуацията, при която, както и да се въртиш, задникът ти е все отзад.
Той означава, че сините първоначално не виждаха никакви печалби в идеята за собствен кандидат-кмет на София, но когато вече взеха решението си за пълна и без уговорки подкрепа за Фандъкова, оказаха се в положение да виждат многобройни загуби.
Докъде ще ги доведе това засега е трудно да се прогнозира еднозначно, но нищо чудно след “общата дясна” изборна победа на 15 ноември сините да се окажат в нерядко срещан капан – победилата в една война държава да се възстановява далеч по-трудно от победената.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com
Блогът на Пламен Асенов 
Вашият коментар