ПРОСТОТИЯТА КАТО ЕСТЕТИЧЕСКА ПОЛИТИКА

октомври 9, 2009 at 5:36 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

09.10.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

/Фили/ През тази седмица една изложба е на път не само да се превърне в най-скандалното събитие в България, но и да получи сериозен международен отзвук.

Изложбата е концептуална, нарича се “Атлантида – нови истории, нови предизвикателства” и е посветена на двадесетата годишнина от срутването на комунистическата система в страните от Източна Европа. Тя е финансирана от големи германски фондации, в нея участват творци от пет европейски държави и включва последователно представяне в пет различни точки на Европа. Проектът стартира на 2 май, денят, когато преди двадесет години паднаха загражденията на австро-унгарската граница, и приключва на 29 декември, датата, когато Вацлав Хавел бе избран за президент на Чехия. Българската част от проекта пък се открива на 10 октомври и приключва на 10 ноември – ден след падането на Берлинската стена, когато в България бе свален комунистическият диктатор Тодор Живков. Отправна точка на изложбата бе замъкът Сакроу край Потсдам, Германия, близо до моста Глинкер, където са разменяни заловени шпиони по време на Студената война, премина през Братислава, Виена и Солун, а последната проява се открива тази събота в Пловдив.

Или може би няма да се открие, защото кметът на града Славчо Атанасов от ВМРО заяви, че забранява чешкият скулптор Давид Черни, който е участник в изложбата, да стъпва в пловдивски общински сгради, каквато е Баня Старинна – центърът за съвременно изкуство, където се представя експозицията. Атанасов заплаши, че ще изпрати общинска полиция да възпрепятства присъствието на Черни и в същото време разреши провеждане на националистически митинг, организиран от партия “Атака”, точно пред сградата на Банята и в същия час, когато изложбата се открива.

Тази нетърпимост към чеха е свързана с друга негова творческа изява. Преди няколко месеца, в една инсталация пред Европарламента в Брюксел, той представи България като “турска тоалетна”. Макар всички останали европейски страни да бяха също силно иронизирани, единствено София протестира официално и поиска работата да бъде премахната. Вместо това художникът просто я покри с парче черен плат. Именно въпросният плат като символ на новите предизвикателства, ще бъде представен сега и в Пловдив – нещо, което се възприема от националистите като уронващо достойнството и силно обидно за България.

Реакцията от страна на български и чужди интелектуалци към забраната на кмета беше остра. Те я оцениха като проява на недопустима цензура, на глупост и “епидермален национализъм” и призоваха кмета да се откаже от намерението си.

За разлика от поведението на кмета, до голяма степен като адекватно се оценява в същото време поведението на представители на управляващата партия ГЕРБ. Областният управител заяви, че лично ще придружи Давид Черни при посещението му в Пловдив, а премиерът Бойко Борисов покани художника на среща в Министерския съвет в неделя, в деня след събитието. 

– Пламен….. 

– Каквото и да ме попиташ, Фили, първото нещо, което така или иначе ще отговоря, е, че според мен заявката за забрана на една международна групова изложба е прецедент не само в българската, но и в световната история на изкуството. Особено ако наистина се реализира. Има закрити индивидуални изложби или свалени индивидуални участия в групови изложби по комунистическо време в България. Има закрити групови изложби в бившия Съветски съюз преди 40-50-60 години. Преди стотина години групова изложба има закрита и насред Париж. Но за международна изложба никога не съм чувал. 

– Но защо говориш за закриване на изложбата, след като в случая става дума за намерение за забрана един от участниците да присъства на конкретно място по време на откриването? 

– Всъщност е доста по-сложно, Фили. Пловдивският кмет Славчо Атанасов първо твърди, че гражданите на Пловдив не искат да видят Давид Черни в своя град. Не е ясно от името на кои точно граждани говори той и как е стигнал до заключението, че тяхното мнение е такова. Нито референдум е провеждан по въпроса, нито социологическо проучване, нищо. Пък и в закона за местната власт няма разписани правомощия за кмета да говори от името на всички граждани – той трябва само да служи на всички граждани.

Второ, няма нито един закон, според който кметът може да забранява или да разрешава присътвието на отделен човек или група хора в сгради, които са общинска собственост. Кметът няма правомощия да се разпорежда за това. Той има правомощия да пази, да поддържа и да развива самата общинска собственост, да се грижи за нейното пълноценно използване в полза на всички граждани. Дори за изпълнението на тази му функция обаче в редица случаи е необходимо решение на Общинския съвет като цяло и той не може да взима еднолични решения. Камо ли когато става въпрос за нещо, свързано с конституционни граждански права, какъвто е случаят.

Трето. Кметът Атанасов не само иска да обяви Давид Черни за персона-нон-грата в Пловдив, но и в сряда заяви в телевизионно интервю, че ще използва всичките си правомощия и няма да разреши черното парче плат от инсталацията в Брюксел да бъде представено като експонат от изложбата в Пловдив. Защото според него то е обидно за българското национално достойнство. Така че тук той вече влиза директно в ролята дори не на художествен /или нехудожествен/ критик, а направо на цензор, който забранява отделна творба.

И четвърто, Фили, какво, ако не забрана на цялата изложба представляват досега изброените забрани. Някой изобщо може ли да си представи в тази ситуация, че останалите творци ще влязат да си откриват изложбата и ще оставят Давид Черни отвън, на улицата, за да го хулят банда хулиганстващи националисти? Или че ще се съгласят изложбата да се открие, без един от нейните експонати? Отделен е въпросът как ще реагират организаторите и спонсорите на проявата, цялата европейска преса и обществеността в Европа….. 

– Все пак, Пламен, особено с намесата на представителите на централната власт, много е вероятно до такова драстично развитие на събитията изобщо да не се стигне. 

– Според мен, Фили, дори само станалото дотук е достатъчно драстично като факти и като развитие. Честно, очаквал съм всичко да се случи в тази страна. Представял съм си какви ли не идиотски възможности. Смятал съм, че вече много трудно мога да бъда изненадан от прояви на глупост, от възникване на абсурдни ситуации. Но това надхвърли дори моята доста широка възприемчивост към абсурда като неделима част от българската реалност.

В ситуацията има толкова много иронични пластове, че е трудно дори само да се изброят. Да речем твърде ироничен е начинът, по който за втори път част от българската политическа класа изпада в собствения си капан от предразсъдъци, простотия и ламтеж за лесно извличане на политически дивиденти. Отстрани изглежда като в някоя усмивка от старите ленти, където човек минава и на отиване и на връщане през невидимо иначе стъкло, носено от двама хамали насред улицата.

Още по-иронично звучи фактът, че проектът “Атлантида…..”, една от целите на който е имено провокиране на размисъл и обществен дебат, в България започна да реализира тази си цел дори преди да бъде официално открит. Очаква се утре, при откриването, изложбата да бъде посетена от хиляди хора, докато без скандалното развитие, което се получи, те едва ли щяха да бъдат повече от няколкостотин.

Безкрайно иронично е, че в идейната обосновка точно на българската част от  проекта “Атлантида…..”, със заглавие “Отражения от бъдещето”, като възможна нова заплаха е записано “ограничаване правото на свобода”. И точно в България точно това се случва със самия проект – прави се опит да се ограничи свободата на изразяване. Тук, Фили, очевидно се сблъскваме с класически пример за това как изкуството  изпреварва живота.

И вече дори не иронично, а съвсем фарсово в цялата ситуация изглеждат напъните на един български общински кмет да погази не само българската конституция и закони, но и най-важните, основополагащите световни и европейски документи. 

– Все пак какви основания изтъква кметът Атанасов за решението си? 

– Славчо Атанасов е почувствал засегнато национално се достойнство от изобразяването на България в Брюксел като “турска тоалетна” – или “кенеф”, както е по-популярна инсталацията тук. Затова решава, че като кмет има право да не допусне нейният автор да се гаври втори път със страната насред самата страна.

Това, Фили, са единствените членоразделни думи на кмета, които могат да се възприемат като някакъв вид негов аргумент. Доколко този аргумент е състоятелен, веднага можем да разберем, ако си представим хипотетично продължение на тази история. Например ако преди години в битова свада лицето Славчо Атанасов е било обидено от някой си човек, днес като кмет той може да каже, че забранява на човека да стъпва на общинска територия, да речем в кметството. И така човекът няма как да си плати данъците. А после кметството го осъжда, че не ги е платил. Още по-фантастично звучи всичко, ако се сетим, че и голямата част от улиците в Пловдив са общински, та затова личните врагове на Славчо Атанасов ще трябва да прелитат над тях, за да отидат на работа…..

Всъщност, както казах преди малко, Фили, по-голяма простотия от тази никога не съм си представял, че може да се случи в България двадесет години след падането на комунизма.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

4 коментара

  1. Александър Салтиков said,

    Ами ти, като те е толкова срам от България, да се беше махнал оттам, бе! Пропусна шанса твоите господари от ВВС да те приберат при себе си, ама Филинка може би ще може да те уреди за другия край на земята, кадето ти е мястото. Представянето на България като поредица от мюсулмански тоалетни всъщност показва колко толерантна е била нашата страна към българите-мюсулмани. „Възродителния процес“ е нищо в сравнение с това, което сърби, гърци и особено турци са правили с нас. Така че мен не ме е срам за нищо пред света. Англичани, испанци и други европейци са затрили цели цивилизации и народи по света, а България не знам да е направила нещо на някой извън своите граници. Това не е забрана, а отношение на човек, който като патриот се чуства засегнат. Ако имаше нужда от референдум, то това трябваше да е за НАТО и АЕЦ, а не за някой, който в България е видял само тоалетни. Ако ме срам от нещо, то е от хулиганстващи по отношение на народа си политици, които услужливо изпълняват заповеди на дерибействащи вашингтонски и брюкселски посланици.

  2. Дикова said,

    Кой е Давид Черни? За културната общественост – никой. „Произведението“ на Черни в Брюксел не е нищо друго освен кич по американски и еврейски. Пренебрежителното отношение към всички, освен към себе си – това демонстрират по целия свят този тип творци. И го демонстрират агресивно.

    Помни ли някой, че Черни беше окачил пасквила си без разрешение? Ами спомнете си. И трябваше да бъде махнат от организаторите в Брюксел, но те се свиха, бог знае защо. Нещо повече, отмъстителният нрав на Черни се прояви и в покриването на българския сектор с черен парцал. Какъв е подтекстът? Че погребва България, че я изличава от европейското табло? Защо никой не коментира този нагъл акт на Черни? Защо български журналисти отправиха упрек към българската държава, че тя е наредила да се покрие „тоалетната“, а не информираха, че това е направил Черни?

    Моят отговор е, че сред българите открай време е имало Кириакстефчовци, които компенсират собственото си нищожество с отцеотричане пред чужденците и затова с охота ругаят своите и се умилкват на чуждите. Цитат: „Реакцията към кмета е остра от българи и чужденци“ А защо не е остра към Черни? И кои са тези чужденци? Кой е Ладгмън от Австралия? И що за авторитет е той, за да бъде ухажван за интеврю? Ето това е важният въпрос?! Това е простотията.

    Пази своето от посегателството на чуждите – това е веруюто на всеки патриот. За мен Славчо Атанасов е патриот и хулите на продажниците няма да променят този факт.

    • asenov2007 said,

      Г-жо Дикова,
      Вашето мнение си е Ваше. То никога няма да стане общо, ако поне не изясните за себе си елементарните обктоятелства около случая.
      А само като пример за това доколко тези обстоятелства са различни от Вашите представи за тях, ще кажа, че не аз съм търсил тоя Ладгмън от Австралия да коментира случая, а тя, Ладгмън от Австралия, прави интервю с мен. Тоест, казаното тук, освен въпросите, е мой текст и мое мнение.
      Доскоро и успех
      Пламен

  3. Пламен Павлов said,

    Здравейте! Покрай скандала с Черни, както и да го оценяваме, да не забравяме „големите български чехи“ и приносите им за изграждането на модерната българска култура, наука, изкуство…

    http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=3303

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: