Срещата Борисов-Путин: А БЪЛГАРСКИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАГМАТИЗЪМ?

септември 4, 2009 at 5:51 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

04.09.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

/Фили/ В България едно от най-очакваните събития през тази седмица беше срещата на българския премиер Бойко Борисов с руския му колега Владимир Путин. Тя се състоя в полския град Гданск, където бе отбелязана 70-годишнината от началото на Втората световна война.

Основна тема на разговор между двамата премиери бяха въпросите, свързани с българо-руското сътрудничество по тъй наречените “големи енергийни проекти” – строителството на АЕЦ “Белене”, газопровода “Южен поток” и нефтопровода “Бургас-Александруполис”. Множество фактори предизвикаха сериозния интерес, поне в България, към тази среща. Най-важният от тях дори не беше съдбата на самите енергийни проекти, за които е ясно, че току-що встъпилото в длъжност българско правителство не може да се произнесе току-така. По-скоро се очакваше да се види поведението на премиера Бойко Борисов по време на срещата и да се направят преценки за неговата и на партията му позиция в отношенията с Русия изобщо.

Сервилността на предишното българско управление към Москва, отишла дори до загърбване но общоевропейските за сметка на руските интереси, заявките от правителството на ГЕРБ за преразглеждане на енергийните проекти, натискът, оказван от Русия през последния месец по най-различни канали, включително чрез изявления в руска полза на българския президент Георги Първанов и други политици от левицата – всичко това създаде напрежение по темата и впечатление, че в България започват да кристализират малко по-различни от досегашните обществени нагласи по бъдещето на българо-руските отношения.

Резултатите от срещата Борисов-Путин обаче – или поне известното до момента като резултати от нея – сякаш повече отлагат времето за отговори и дават да се разбере, че играта на нерви ще продължи. Леко заплашителният тон на Владимир Путин и донякъде уклончивият тон на Бойко Борисов пък дават добра представа за очакваното поведение на двамата в тази игра занапред. 

– Пламен, конкретен резултат от срещата Борисов-Путин няма, доколкото съдбата на енергийните проекти продължава да е неясна. Както се разбра, от българска гледна точка най-много въпроси има по АЕЦ “Белене”, по-малко по нефтопровода “Бургас-Александруполис” и най-малко – по газопровода “Южен поток”. Ако се съди по първите коментари, българското общество сякаш приема, че срещата е завършила на равно – в страната не се чуват сериозни критики, но и не се изразяват големи задоволства от нейното протичане. Така ли е наистина? 

– Да, Фили, но аз се страхувам, че описаната от теб реакция на българското обществено мнение е такава не защото то няма повод за критики, а заради доста разпространеният напоследък маниер на изчакване. Той се  състои в следното – докато Бойко Борисов не направи огромна глупост, по-добре е да бъде подкрепян, макар мълчаливо, независимо от частичните си издънки, защото алтернатива в момента няма.

ОК, аз също донякъде споделям този подход. Само че когато говорим за отношенията с Русия, става дума за твърде важни неща, за да бъдат отминати мълчаливо някои дори дребни на пръв поглед детйли. Просто ако сега те бъдат отминати, в бъдеще ще се превърнат в големи пробойни по корпуса на българската позиция и могат да доведат до потъване на кораба.

Да започнем с поведението на Владимир Путин по време на срещата. Това поведение ние не можем да променим, но можем поне да изтълкуваме правилно, за да знаем какво става и какво следва от това, което става.

Известните досега думи на Путин от срещата в Гданск са класически пример за политиката на моркова и тоягата, която Москва следва отдавна в отношенията си с България и която сякаш няма намерение да преразгледа, дори след като страната стана член на Европейския съюз. Путин е подчертал, че “целта на енергийните проекти е повишаване на геополитическия статут на България и създаване на работни места”. Според мен тази цел е твърде интересна. Твърде братска. Много приятелство и любов има заложени в нея. Само че това са пълни глупости, защото никога и в никой икономически проект любовта не е главна движеща сила. Просто прекият руски интерес е да се навлезе през България колкото може по-дълбоко в европейското енергийно пространство, за да му се влияе и политически.

Освен това – Путин е настоял новото българско правителство да се произнесе бързо по съдбата на проектите. Ако може – по-бързо от колкото може по-бързо. Тук, освен усещането за натиск, има и един много любопитен детайл. На отговора на Борисов, че запознаването с проектите иска време, Путин е отбелязал, че руската страна ще предостави на българската цялата информация по тях. Цялата информация ще предостави за проектите! Но това означава едно единствено нещо – че България, българското правителство, в момента не разполага, а очевидно и предишното правителство не е разполагало, с цялата информация! Как тогава кабинетът Станишев е водил преговори, как е подписвал договори, според мен трябва да се провери от прокуратурата. Само че, кой знае защо, този любопитен факт в България се подминава вече четвърти ден. 

– Пламен, може би преди прокуратурата е добре с този въпрос да се занимае временната парламентарна анкетна комисия, която сега се създава с цел точно да проучи и даде политическа оценка на действията на кабинета Станишев? 

– При всички случаи, Фили, доста работа ще има тази комисия, но и ползата от нея може да е голяма, защото делата в прокуратурата не преполагат такава публичност, от каквато българското общество има неистова нужда в момента и каквато една парламентарна комисия може да даде.

Но да довърша за изявленията на Владимир Путин в Гданск. Най-любопитно от тях според мен е това, че ако българското правителство иска да се откаже от някой от проектите, нека се откаже, те, руснаците ще си решат проблема по друг начин, а от това българо-руските отношения изобщо няма да пострадат. Самото напомняне в едни чисто търговски разговори за възможността общото ниво на междудържавни отношения да пострада заради някакви пет или дори пет милиарда лева, вече е сериозна форма на изнудване. А който познава поне малко кремълската политическа риторика е наясно, Фили, че това си е открита заплаха. То означава – ако не вървите по нашата свирка, отношенията ни ще се влошат и вие ще си теглите последствията. 

– Как е реагирал Бойко Борисов на това? 

– Доколкото е известно – никак, за съжаление. По всичко личи, че при този първи контакт с Путин Борисов се е опитал да се държи дипломатично и уклончиво, но не е успял, не е посмял или не е пожелал да реагира пряко – дори дипломатично и уклончиво – на подобни изявления.

Освен това силно смущаваща според мен е изразената от него позиция, че газопроводът “Южен поток” е необходим на България и строителството му може да започне след уточняване на някои детайли, тъй като проектът е по-напреднал от европейския проект “Набуко”.

Силно се съмнявам Бойко Борисов да няма информация от първа ръка за това, че “Набуко” и “Южен поток” са алтернативни проекти – изграждането на единия ще обезсмисли изграждането на другия, най-малкото защото се очаква да ползват почти едни и същи източници на газ от Средна Азия, а те не са неизчерпаеми. В този случай който и да било европейски политик би заявил на Путин, че приоритет за страната му е именно общият европейски проект, а вече след като той се изгради, няма лошо да помислим и за смисъла на българо-руския. Ако имаме нужда. Само че Бойко Борисов не е постъпил така и всъщност е изпратил твърде лош сигнал към българските партньори от ЕС, които, за разлика от българските политици и наблюдатели, нямат навика да не забелязват или да премълчават мнението си за подобно поведение.

Тази напълно неевропейска реакция на Бойко Борисов, както и още много детайли от срещата му с Путин показват, че той се е опитал да се представи пред руския си колега като прагматик, който обаче разглежда прагматизма само и единствено в икономически смисъл и напълно игнорира въпроса за политическия прагматизъм. А именно политическият прагматизъм би трябвало да е водещ в отношенията на България с Русия, доколкото всички взаимни икономически теми се поставят, разглеждат и решават от самата Русия в политически контекст и с политическа цел.

Ако българският премиер продължи да забравя или съзнателно не желае да включи в сметките за бъдещите преговори с руснаците тази гледна точка, то много бързо ще се окаже в положението на човек, който не е харесван от руснаците, макар да изпълнява руските желания и не е харесван от европейците, защото изпълнява руските желания. В същото време във вътрешно-политически план, доколкото въпросът за отношенията с Русия става все по-ключов, тази тема може да се окаже добра база за консолидация и развитие на истинска демократична опозиция срещу управлението на ГЕРБ, нещо, което сегашният премиер желае наистина твърде малко.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: