ДО-РЕ-МИ-ФА-СОЛ-ЛА-СИ-Е-ТА-А-А-А…..

август 21, 2009 at 4:58 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

21.08.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

/Фили/ Има една тема в България, за която половината ни сънародници винаги казват, че сега не е време тя да се поставя на дневен ред, а другата половина твърдят, че подходящият момент за нея е винаги, когато се сетиш. Въпросът с отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност може би е най-много, най-остро и най-малко ефективно дискутираният въпрос в двадесетгодишната история на българския преход.

Неразрешен още в самото начало на промените, както направиха германците с архивите на коминистическата политическа полиция ЩАЗИ, на няколко пъти замазван с приемане на половинчати закони през годините, напоследък въпросът за досиетата сякаш намери що-годе приемливо решение. Макар да продължава да има твърде ограничени правомощия и все още да не се разпорежда пряко с архивите на комунистическите служби, както е по закон, сегашната комисия по досиетата все пак успя да направи публична повече информация, отколкото всички досегашни, взети заедно.

Освен проверки на депутатите, комисията извади информация за министрите от всички български правителства на прехода, които са били сътрудници на службите, огласи имена на хора от съдебната система и прокуратурата, както и на журналисти от държавните медии. Последната проверка на комисията по досиетата обхвана собственици на частни електронни медии и водещи журналисти в тях. Сред изненадите бяха името на собственика на “Дарик радио” Радосвет Радев, Петър Пунчев, създателят на радио FM+, както и известните в миналото, а и досега водещи на най-популярните музикални радиопредавания Тома Спространов и Йордан Георгиев.

С някои свои първи стъпки, макар на моменти противоречиви, новото правителство на Бойко Борисов вдъхна в българското общество надеждата не само въпросът за  отварянето на досиетата да се задвижи с по-голяма скорост, но и предизвика начало на публичен дебат за необходимостта от въвеждане на лустрационни мерки спрямо служителите и сътрудниците на бившата Държавна сигурност. 

– Пламен, може ли според теб да се очаква наистина сериозно движение в тези посоки при управлението на Борисов? 

– Трудно е да се каже, Фили. Бойко Борисов, въпреки упоритите си собствени твърдения, че е десен политик, страда от липсата на едно много типично за десните политици качество – липсва му предвидимост. Това донякъде е личностна особеност, но, разбира се, в още по-голяма степен е свързано с липсата на солидна идеологическа основа и политически принципи, на които партията му да стъпи. Затова се и получават такива люшкания на махалото в неговите решения – на единия ден да инструктира парламентарната група на ГЕРБ да подкрепи предложението служители и сътрудници на бившите служби да не могат да заемат определени позиции в Парламента, а буквално на другия ден да назначи такъв човек за министър без портфейл в собственото си правителство. Подозирам, че никой, дори самият Бойко Борисов, не знае какво има в главата на Бойко Борисов като стратегия по тази тема.

Все пак обществени очаквания наистина се зародиха и макар да ми е трудно да повярвам, че министър-председателят ще отиде наистина докрай в разрешаването на въпроса с досиетата, ще ми се да мисля, че още някои положителни стъпки предстоят. Например може най-после да се даде на комисията по досиетата така необходимата сграда, в която да бъдат пренесени съществуващите архиви и комисията да започне наистина да се разпореждат с тях, а не да продължава да разчита на благоволението на МВР. Заради генезиса си, здраво свързан с комунистическите тайни служби, това министерство надали е, меко казано, най-добрият пазител на такава ценна обществена информация.

Не бих се учудил, ако Бойко Борисов като един импулсивен човек, след края на извършваната сега ревизия на предишното управление, се окаже изведнъж пред шокираща за самия него картина за истинското мафиотско обвързване между служителите на бившите служби, представителите на бившата комунистическа, сега социалистическа партия и водещите фигури от мрежата на организираната престъпност в страната. Макар да знае много неща за тази картина, нищо чудно той да изпита истински шок от нещата, които не знае – и това по един или друг начин да го подтикне към въвеждане на някакви лустрационни мерки.

Но, така или иначе, Фили, наистина не бих могъл да се ангажирам с категорична прогноза в това отношение, защото може и нищо такова да не се случи. Може през следващите четири години всичко да си замръзнат на сегашното ниво, при което от време на време се появява по някое разкритие и от това не следва нищо повече в интерес на българското общество. 

– Въпросът за лустрацията е твърде сложен и сякаш повечето хора в България наистина са склонни да не я възприемат като нормална демократична практика. Така ли е наистина? 

– Не мога да кажа категорично нито не, нито да, Фили, защото не съм срещал социологически проучвания по този въпрос. Аз лично като журналист съм настоявал за необходимостта от лустрационни мерки още от 90-та година насам и никога не съм променял тази си позиция. За да изложа поне част от основанията си обаче ще ни трябва отделно предаване, затова ще кажа няколко думи само по директния въпрос за обществените настроения.

Преди дни, въпреки че сравнително немалко съм се занимавал с въпроса за ДС и досиетата, бях шокиран от едно изявление на Румен Борисов, секретар на сегашната комисия по досиетата, направено в интервю за електронния сайт Frog news. В интервюто Борисов заявява, че ако по комунистическо време членовете на БКП са били милион и двеста, милион и триста хиляди души, то сътрудниците на Държавна сигурност са били поне с двеста-триста хиляди повече от тях или някъде около милион и половина. Хайде сега да направим една проста сметка, Фили. Двадесет години след промените все още над седемстотин хиляди българи гласуват за бившата комунистическа партия. Като се има предвид, че зависимостите в службите са много по-силни, отколкото партийните привързаности, можем ли да направим реално предположение колко от хората в България все още подкрепят онова, което те самите наричат “системата”. Или поне останалото от нея. Аз лично залагам на осемстотин хиляди, до милион. Ами че това си е цяла огромна армия, още повече – много от тях са хора на значими обществени или бизнес позиции, които могат да влияят не само на своите семейства, но и на семействата на тези, които управляват. 

– От последните разкрития пък става ясно, че чрез “независимите” медии, на които някои от бившите ченгета са собственици, те могат пряко да влияят и на доста по-широк кръг хора. Дори не просто да им влияят, а да ги манипулират, да създават обществени настроения в полза или вреда на определени личности, партии, позиции, политики….. 

– Те не само могат, но го и правят, Фили. Миналото на определени хора никога не е било тайна в журналистическите среди. Но докато не бе официално оповестено от комисията по досиетата, всеки, който би дръзнал да каже нещо за ченгеджийската принадлежност на споменатите от теб собственици на радиа Радев и Пунчев, на “рекламния” бос Красимир Гергов, свързан със собствеността на ЬТВ, както и мнозина други медийни босове не само на национално, но и на местно ниво, рискуваше да попадне под сериозна атака с непредвидими последици. Все пак, хайде да си спомним – Радосвет Радев и неговото Дарик радио бяха не просто регистратор, а буквално един от основните двигатели на събитията около свалянето на правителството на Жан Виденов през 97-ма година. Как това се вързва с представата за поведение на бивше ченге? Ами обяснения си има и те не са трудни, но в подобни разговори хората се водят повече от спомена за настроенията и чувствата си, отколкото от разума.

Но мисълта ми беше, че при такъв дълбоко окопан в обществото кръг от хора, които нямат интерес от ваденето на досиетата, а още по-малко имат интерес от лустрационни мерки, как да очакваме досега нещо сериозно да се случи в тази посока. 

– Пламен, а има ли сред последните появили се имена на журналисти твои лични приятели, за които да кажеш нещо повече на слушателите ни в Австралия? 

– За съжаление, Фили, напоследък при всеки цикъл, когато комисията обявява имена на бивши ченгета, аз тръпна от неприятно усещане – сега пък кой ли ще бъде сред тях. Последният път ударът беше наистина силен, защото прочетох името на Тома Спространов. Да оставим настрани факта, че той ми е личен приятел, че е идвал в ВВС и е участвал в наши програми там, да оставим всичко лично. Но този човек беше вдъхновител, нещо като символ на бунта чрез западна музика за хората от моето поколение в България. Пък и не само от моето. Никога няма да забравя, как в най-мрачните години на комунизма бързахме да се приберем в къщи, за да слушаме “Любопитно петолиние“ на Томата, да чуем малко звук от полузабранения свят на рока, който тогава носеше усещането за свобода и очакването на свободата…..Не знам, Фили, как ще се срещна сега с Томи, какво мога да му кажа. Лошото е, че знам той какво точно ще ми каже – и как няма да мога да му повярвам никога повече, макар много да ми се иска да не е било така, да сме живели друг живот в друг, пак толкова истински, но по-нормален свят.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

1 коментар

  1. Атанас Василев said,

    Моето мнение е, че трябва да има лустрация, макар и твърде закъсняла и хората свързани с ДС, не трябва да заемат никакви длъжности в което и да е държавно учреждение, включително местните административни управи.
    Ако тези хора през 90-та, 91-ва, дори до 95-та година бяха публично заявили връзките си с ДС и бяха показали поне малко разкаяние – щях да ги разбера и да простя, защото системата беше жестока и не всеки можеше да издържи на коварните, мръсни номера на комунистическите тайни служби.
    Но след като са се спотайвали толкова години и се възползват от тези си връзки за лично облагодетелстване и други не дотам законови дейности, не мога да ги съжалявам и да им простя. Те трябва да си получат заслуженото, заради лъжата с която са живели досега и са ни залъгвали гледайки ни в очите.
    Съмнявам се обаче, дали много от досиетата не са били заличени и агентите изчистени. Защо след като толкова се говори, че „другарят“ Семерджиев е наредил унищожаването на част от досиетата не му е потърсена отговорност и не си е получил заслуженото? и т.н.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: