РУСНАЦИТЕ ПОБЕСНЯХА

август 5, 2009 at 11:25 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

06.08.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

Виждали ли сте побеснял павиан? Няма значение дали е побеснял от нещо, което го е ужилило под опашката или от нещо, което му бръмчи из мястото, предназначено за мозък. Важното е, че когато побеснее и започне да се върти като дервиш около себе си, задникът на павиана и лицето му изглеждат да са едно и също ярко червено, недоволно ръмжащо и застинало в грозна гримаса нещо.

Е, така ми се струва че изглежда в момента и някой си Дмитрий Бабич, постарал се да разпространи чрез РИА Новости уведомително писмо до България и Сърбия, че не е хубаво да се правят лоши работи. Писмото е със заглавие „Защо България не иска руски газ“.

Бабич, за когото не е ясно дали пише въпросното писмо като случаен руски гражданин, като неслучаен чиновник в руска газова компания, като руско официално лице, като обучен на подходящо руско място журналист или като всичко това заедно, явно дълбоко се е притестнил за народите в тия две братски славянски страни. Може би от добро сърце той е решил да ги предупреди какво точно може да им се случи, ако техните предателски проевропейски правителства заложат на европейския газов проект “Набуко” и с това своеволие обезсмислят руския газов проект “Южен поток”. Само че ако се прочете целият текст се разбира, че за никакво добро сърце не става дума, а за онази възпявана от певци и певачки широка руска душа, съставена от първични и вторични, но като цяло престъпни щения, придружени от грубо рекетьорски и недвусмислено мафиотски заплахи, ако някой случайно попречи за реализацията на щенията. Например, ако някой попречи на владетеля-павиан да се подръгне по гъза в онзи сюблимен момент, когато той го засърби.

“Властите в България и Сърбия – пише нашият литературен герой – не трябва да забравят, че Набуко няма да заработи скоро, а газ ще им трябва още тази зима.”

След като малко по-рано самодоволно е припомнил, че българската зависимост от руския газ достига 96 процента и че по време на януарската криза страната търпеше загуби от 250 милиона долара на ден, Бабич директно заявява: “И ако българското ръководство…..не прояви интерес към проекта на Русия, то Русия няма никакви основания да помага на ЕС да измъква от бедите своята най-бедна страна-членка.”

А за да е мазалото пълно, към края на разказа си човекът прави внушението, че май гадните европейци ни подтикват към това да не харесваме готините руснаци. И вече съвсем без да се засрами от наглостта на собствената си глупост, заявява: “И тази зима българите могат да изпратят всички свои въпроси на председателя на Европейската комисия Барозу, а не в Москва”.

Всъщност въпроси наистина възникват, но няма нужда да ги пращаме на Барозу, `щот` той Барозу отдавна си ги знае и също си ги задава. Например – ще дойде ли ден в историята, когато Русия ще се превърне в нормална държава и ще спре да държи света в постоянно напрежение по възможно най-бандитския начин? Ще престанат ли руснаците някога да произвеждат мита за някаква си славянска общност, мит, в който на моменти започват сами да вярват и да се сърдят на другите, ако те пък от своя страна не му вярват? Кога най-после руснаците – при това не само отдавна управляващите там кагебисти, а и всички останали…..щях да ги кажа граждани, но по-добре поданици – ще разберат, че ако искаш народите по света да те обичат и уважават, трябва да се държиш демократично и нормално? И още много такива въпроси има, но техният адрес категорично си е в Москва, не в Брюксел.

А иначе като литературен факт текстът на верноподаника Бабич не се нуждае от коментар. Може би иска само едно напомняне – следващият път, когото седне да пише, е добре той да си слага шапка на някоя от двете крайни изпъкналости, от които се състои, за да може по-добре да различава онова, с което би трябвало да мисли, от онова, с което всъщност мисли.

Този текст обаче – а той не е първи подобен, нито ще бъде последен – би трябвало да накара Бойко Борисов, хората от правителството, а и хората от специалните служби, да си направят навреме някои изводи. Бонус е, ако на базата на тези изводи извършат и някои действия, с които да решат част от проблемите в зародиш.

Например ясно е, че през тази зима руснаците, дори оттук нататък да вземем да им се мазним повече от Първанов и Станишев, взети заедно, пак ще ни спрат газа, просто за да знаем къде са и хляба и ножа. Даже колкото повече им се мазним, толкова повече ще го спрат. Затова позицията на България трябва да е твърда, но е добре от една страна отсега да се подготви не само българското, а и европейското обществено мнение и  европейските политици, за да има истинска солидарност срещу очаквания руския рекет, а от друга страна – да се вземат необходимите технически мерки за обезпечаване на резерви и алтернативни възможности за доставки на газ в кризисен момент.

Втората мярка е свързана с наистина сериозна ревизия на всички сключени досега договори с Русия, особено в енергийната сфера, като за крайното решение по тях се вземе под сериозно внимание и това, което се случва пред очите ни и за което мнозина предупреждават отдавна – фактът, че руснаците използват енергийна си политика като неразделна част от имперската си политика и изобщо няма да им мигне окото да направят същото с България, както го правят с други страни.

Третата мярка е свързана с необходимостта от разследване за пряката роля на важни фигури от българската политика при сключването на енергийни договори с Русия. Като се започне от президента Георги Първанов, мине се през бившият премиер Сергей Станишев и министрите Петър Димитров и Румен Овчаров, а защо не и Ивайло Калфин – за всички тези хора ми се струва, че трябва да има надлежна проверка дали не са предали повече или по-малко съзнателно българските национални интереси със своите действия. Ако бях на мястото на главния прокурор Борис Велчев, само статията на въпросния Дмитрий Бабич би ми била достатъчна, за да се самосезирам по въпроса, като се има предвид колко ясно в нея се заявява например, че част от причината Станишев да подпише за “Южен поток” са били…..”симпатиите му към почти родната за него Русия”.

Ако Борис Велчев не предприеме такава стъпка, той на практика ще узакони правенето на демокрация по симпатии в България, а известно е, че това е една много несимпатична форма на демокрация. И тогава ще трябва да се обърнем вкупом към Бойко Борисов с молба да вземе да симпатизира например на Сандвичевите острови, та белким те ни отпуснат благосклонно по някой сандвич за гладуващото българско народонаселение.

Четвъртата мярка е свързана с факта, че е крайно време спецслужбите да престанат да търсят вътрешните врагове, които и без това лесно се разпознават, защото не мислят като ченгета, не се държат като ченгета и не харесват ченгета, и да се обърнат към най-голямата външна за България заплаха – Руската имперска политика и всички свързани с нея хора, събития, факти, както сегашни, така също от близкото и по-далечното минало.

Бат` Бойко може и за това да им помогне, ако “разпореди на Парламента” освен всички досиета на сътрудници на бившите служби, да се отворят архивите и за връзките на родната Държавна сигурност с руските и другите “братски” служби от комунистическо време. Много полезно четиво ще бъде за магистрати и политици, а за народа поучение велико, както сигурно би казал Иванчо Йотата в този случай.

И накрая – не е лошо някой да се сети и да обяви гореспоменатия руски поданик Дмитрий Бабич за персона нон грата в България заради публично отправяне на заплахи, свързани с националната сигурност на страната и по възможност той оттук нататък да не види не само българска, но и изобщо каквато и да било европейска виза. В края на краищата, Европа не е място, където бесни павиани могат да си демонстрират раздразнението и безнаказано да се кълчат по най-неприличен начин.

Бележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: