БОЙКО БОРИСОВ И ПРИПИКАВАНЕТО НА СВЕЩЕНАТА ТЕРИТОРИЯ

юли 24, 2009 at 5:15 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

24.07.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

/Фили/ Вчера лидерът на партия ГЕРБ Бойко Борисов представи на президента Георги Първанов структурата и състава на новото българско правителство. На последните парламентарни избори партията спечели най-много депутатски места в Парламента – 116, като само пет мандата не и достигнаха, за да има самостоятелно мнозинство. Въпреки това обаче, както се очакваше, Бойко Борисов състави еднопартиен кабинет и така за втори път в най-новата си история страната ще бъде управлявана от правителство на малцинството. Засега то има необходимата парламентарна подкрепа, която идва от три формации – дясноцентристката Синя коалиция, съставена от двете традиционни десни партии СДС и ДСБ, партията “Ред, законност, справедливост”, която е с претенциите да бъде консервативна формация и силно националистическата партия “Атака”.

Уверен, че може да лавира и да получава подкрепа в различно време и за различни стъпки от поне една от тези три партии, Борисов пое риска на самостоятелното управление с обяснението, че огромна част от българите са го натоварили с доверие и той иска да носи своите ясни отговорности. Тази позиция от една страна изглежда политически, а дори и морално приемлива. От друга страна обаче остават сериозните опасения, че в задълбочаващата се икономическа криза и нуждата от бързи мерки за справяне не само с нея, но и със задачи като реформа в съдебната система, засилване на борбата с престъпността и корупцията, възстановяване на европейското доверие към България, правителството изведнъж може да се окаже в доста неприятна ситуация и да се види стъпило на глинени крака.

Така или иначе обаче в момента нещата изглеждат почти наред, ако се съди само по първите общи стъпки, предприети в сряда от сформиращото се в момента парламентарно мнозинство. То гласува декларация за приоритетите на управлението през следващия мандат, които включват и точка за ревизия на предишното управление, а освен това въведе лустрационни текстове в парламентарния правилник, според които сътрудници и служители на бившата Държавна сигурност не могат да заемат ръководни постове в Парламента и парламентарните комисии. Ето защо може да се очаква с голяма доза сигурност, че в понеделник, когато трябва да бъде гласуван новия кабинет, той ще има солидната подкрепа на около две трети от народните представители. 

– Пламен, има ли сериозни изненади спрямо предварителните очаквания по отношение на структурата и състава на новото правителство? 

– Като цяло – не, Фили, поне що се отнася до хората, които заемат министерските постове. Голяма част от тях предварително се знаеха със сигурност. Сред малкото неизвестни беше кой ще заеме важния пост министър на външните работи, но изборът на евродепутата Румяна Желева беше лесно предвидим. Трябва да се има предвид обаче, че след няколко месеца предстои смяна в това министерство, а евентуално ще се получи и въртележка в самото правителство, защото се очаква през есента Желева да бъде предложена от ГЕРБ за еврокомисар, а във Външно да се премести сегашният министър на отбраната Николай Младенов.

Така или иначе, в момента по важни ми изглеждат някои от другите знаци, които се четат като послания в новото правителство. Първо – в него има четири жени на министерски постове, повече, отколкото в който и да било от досегашните български кабинети. Преди време Бойко Борисов каза, че предпочита да работи с жени и сега го доказва. Дали това е свързано с неговият мачизъм и склонност към доминация, както предполагат някои или с нещо по-прагматично, засега е трудно да се каже, преди да се види как точно ще се разпределят ролите в кабинета и каква ще бъде реалната тежест на отделните фигури в него.

Вторият изключително важен знак е, че структурата на Министерския съвет, макар балансирана по нов начин, все пак запазва обща бройка от 16 министерства. На фона на и досега съществуващите 16 това не изглежда като предварително обещаната сериозна стъпка за промяна, насочена към икономия на средства и ограничаване на прекомерно раздутата власт на администрацията. Например превръщането на Агенцията за младежта и спорта в Министерство на физическата култура и спорта може и да си има обяснение в личните спортни пристрастия и контактите в тези среди на Бойко Борисов, но няма никакво логично обяснение от гледна точка на българския данъкоплатец, известен като най-бедният данъкоплатец в Европа.

А най-спорно като решение в новия кабинет се очертава въвеждането на поста министър без портфейл, който ще отговаря за българите в чужбина. На практика този министерски пост сега се създава специално, за да бъде даден на една конкретна личност. Това само по себе си е поне толкова скандално, колкото царската акция, възмутила обществото преди години, когато Симеон измисли специален пост за спонсора си – софийски сладкар, прочут под името Лучано. Дори още по-скандална е ситуацията сега обаче, защото постът се заема от историка Божидар Димитров, известен не само със силните си националистически пристрастия и активности, но и с факта, че е агент на бившата Държавна сигурност. Така че ако сега, Фили, взема да честитя на теб и на всички приятели в Австралия новия министър, който си имате, вероятно повечето хора ще възприемат това като лоша и недостойна шега. И с право. 

– Всъщност, Пламен, това назначение сякаш показва наличието на известно вътрешно противоречие. След като в сряда ГЕРБ прие предложението на Синята коалиция и ограничи достъпа на бивши ченгета до по-високите парламентарни постове, в четвъртък такъв човек бе назначен в самото правителство….. 

– Да, Фили, такова противоречие съществува, но аз бих се учудил повече, ако то не съществуваше. Наличието му се определя от редица базисни фактори. Когато се изброяват те, от едната страна трябва да се започне с биографията и характера на самия Бойко Борисов и хората от най-близкото му обкръжение, да се мине през състава и движещите сили на партия ГЕРБ, в която бившите полицейски служители са многобройни и влиятелни фигури и да се стигне до твърде неясните, от гледна точка на демокрацията, принципи, по които партията се ръководи.

От другата страна с всичко това се сблъскват категоричните позиции по въпроса за сътрудниците на ДС, които има влиятелният външен партньор на ГЕРБ – Европейската народна партия, също позицията на десните български партии, чиято парламентарна подкрепа ГЕРБ търси в момента, а ще търси и занапред, както и категорично изразеното от хората в България по време на изборите желание за съществена промяна на досегашното статукво. Очевидно дори Бойко Борисов в момента разбира, че няма как тази промяна да стане поне донякъде реална, без да се ограничи територията за действие на хората от бившите спецслужби. При сблъсъка на тези фактори е съвсем нормално да се появи противоречие.

Но тук трябва да се отбележат още два важни факта. Първият е, че, доколкото е известно, повечето от ченгетата, членове на ГЕРБ, са хора от втория и третия ешелон, хора, които вътре в системата на МВР се чувстваха, с цялата условност на тези думи, подтиснати и онеправдани – най-вече поради високомерието и безпардонността на техните колеги от спецслужбите. Затова донякъде таят неприязън към тях и сега, когато са на власт, имат възможност да си го върнат.

Вторият, още по-важен факт е, че в момента Бойко Борисов очевидно използва въпроса за бившите служители на ДС като маркировка, за да ограничи ясно собственото си от общото политическо пространство. Ако бях зоолог, Фили, сигурно щях да използвам напълно научния израз, че по този начин той си припикава територията. Но тъй като не съм зоолог, ще го кажа по друг начин. Като се съгласява с ограничения за ченгета, предложени от сините и отнасящи се само и единствено до Парламента, а в същото време назначава ченгето Божидар Димитров за министър, Борисов ясно заявява на политическите си партньори, от които очаква подкрепа, следното – в Парламента можем да се договаряме, в кабинета няма да ми се бъркате. 

– Защо подобно разграничаване е толкова важно за него? 

– Има множество възможни обяснения, Фили, някои от които си противоречат взаимно, но няма нито едно, на което човек да заложи със сигурност. Очевидно ще чакаме развитията в близкото бъдеще, когато правителството започне да действа, директно или индиректно да дадат повече информация и по този въпрос.

Във всички случаи обаче е ясно, че Борисов наистина твърде много държи на това разграничение. Неслучайно той по начало тръгна да съставя правителство на малцинството и не се отказа, дори когато в един момент рискува да стигне до по-сериозни конфликти с потенциалните си партньори, преди още истинското им сътрудничество изобщо да е започнало.

Всъщност от гледна точка на Бойко Борисов е ясно, че заради възможностите за лавиране, които има в Парламента, управленският център на тежеста през следващите четири години ще се пренасочи и ще остане главно в правителството, независимо от това какво казва или не казва Конституцията по въпроса. Така че  желанието му да запази изцяло периметъра на изпълнителната власт в ръцете си на този етап изглежда ако не обяснено, то поне обяснимо.

Но дано това желание да не е свързано и със стремеж към засилване на едноличното управление от страна на Бойко Борисов – опасение, което откровено се върти в главите на мнозина българи напоследък.

Бележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

1 коментар

  1. Иван Тотев said,

    Ако бъда обвинен в екстравагантност, артистично политиканстване, интелектуалничене и натрапчиво черногледство, веднага ще си призная, че упреците са основателни. Но въпреки всичко АЗ НЕ ВЯРВАМ НА БОЙКО БОРИСОВ.

    Преди дни ставаше дума, че силната вяра в Бог може да прави чудеса. Казва го Христос, но думите му са отправени към всеки един поотделно. Защото вярата е нещо много лично. И защото всеки абсолютно сам извървява някакъв свой път към Бог.

    Вярата на народите е някаква друга вяра…
    Вярата на народите е заразителна вяра…
    Вярата на народите е опасна вяра…

    Понякога лъжемесиите гастролират за кратко и с техния провал си отива и вярата на народа. Така преди 8 години му „поверваха“, а сега не искат и да чуят за него. Но тава е сравнително добрият край на една от лошите приказки за народните въжделения, овластяващи екзотични персони. А лошият край идва, когато спечелилият народната вяра даде на народа си това, което иска – работа, справедливост, висок стандарт, сигурност, национална гордост… Тогава народната любов става толкова голяма, че гласовете на скептиците се приемат като опасен нихилизъм и заглъхват всред всеобщата еуфория. През 33-та в Германия с избори на власт дойде един, който даде на немския народ ВСИЧКО, за което беше мечтал 20 години, но поиска в замяна народът да му даде свободата и съвестта си. Краят на тази щастливо започнала приказка е зловещ. Нещо такова се е случвало и в Русия на Сталин, и в Аржентина на Перон, и в Титова Югославия… Виждаме днешните процеси в Русия, известни като Путинизация.

    Сега аз се питам, ако Бойко успее във всички начинания в името на народа, какво ще си поиска в замяна. Гледам го, припомням си опубличаването на личността му, слушам тона му, наблюдавам маниерите и спонтанните му реакции… Това не човек, който няма да посегне към „повече“ власт…

    Това не е моят избраник. България на близките ми приятели и познати заслужава нещо друго, но България на тези, които не познавам си избра, и ми избра този. Това е положението!

    Вече всички митове, спекулации, медийни образи и стереотипи загубват значение – жребият е хвърлен, на власт са ГЕРБ и Борисов, а аз съм притеснен и гневен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: