НЕ Е РОЗОВО ПРЕЗ ОЧИЛАТА НА БОРИСОВ

юли 10, 2009 at 5:02 am (Публицистика) (, , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

10.07.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.

/Фили/ Сериозни изненади донесоха парламентарните избори в България, състояли се миналата неделя. Основен фактор за това беше доста по-високата и от най-оптимистичните предварителни очаквания избирателна активност. Тя надхвърли 60 процента и така бяха разбъркани всички сметки за присъствие в Парламента и възможните комбинации за съставяне на правителство.

Вместо осем, в следващото българско Народно събрание ще присъстват само шест партии. Извън чертата останаха две формации, които се представиха доста силно на изборите за Европейски парламент, състояли се само преди месец – НДСВ на бившия цар Симеон Сакскобургготски и партия Лидер на бизнесмена Христо Ковачки.

Изборите бяха спечелени, както се очакваше, от партия ГЕРБ на столичния кмет Бойко Борисов, която получи близо 40 процента от гласовете по пропорционалната листа и цели 26 от общо 31 мажоритарни мандата. От една страна това даде на ГЕРБ много по-голяма от очакваната преднина спрямо Българска социалистическа партия, но от друга се оказа недостатъчно – само 4 мандата липсват на ГЕРБ за съставяне на самостоятелен кабинет.

Въпреки заклинанията колко добре са управлявали през последните години, на тези избори социалистите се сринаха политически, като взеха едва 40 места и така остават не само в опозиция, но и със сериозни вътрешни проблеми за следващите месеци, а може би и години. За разлика от тях, другата партия от досегашното управляващо мнозинство – Движението за права и свободи, въпреки или точно заради силните атаки срещу нея по време на предизборната кампания, получи рекордна подкрепа и вкара 38 депутати в бъдещия Парламент.

В рамките на очакванията се представиха националистическата партия “Атака” и новосформираната дясна Синя коалиция, които взеха съответно 21 и 15 депутатски места. Шестата партия, прескочила изборната бариера, е представящата се за консервативна формация “Ред, законност, справедливост”, която има десет народни представители.

Масовото гласуване на изборите до голяма степен предотврати възможността по-голяма относителна тежест в резултатите да има тъй нареченото купуване на гласове във всичките му, доста разнообразни форми, в които то се проявява напоследък в България.

Формално погледнато, така и перспективите за съставяне на бъдещото правителство изглеждат доста по-ясни, защото е възможна комбинацията от две или дори три партии от десния спектър, които да съставят и да подкрепят в Парламента бъдещото управление. 

– Пламен, с вота си хората в България наистина показаха, че искат промяна. Доколко лесно е обаче тази промяна наистина да се състои – като се започне, разбира се, от въпроса за състава на новото правителство? 

– Да, Фили, хората поискаха промяна, но на мен ми се струва, че яснотата на техния поглед стигна само до първата част на хоризонта. Те категорично казаха, че не искат да ги управлява досегашната комбинация от бивши комунисти и две псевдолиберални формации като ДПС и НДСВ. Що се отнася до втората част – кой и как точно да донесе тази промяна, страхувам се, че там нещата не са съвсем ясни и има голяма опасност да зациклят в близко време. 

– Защо смяташ така?

– Всъщност, не казвам това със сигурност. На този етап, когато не е ясно до какво ще доведат задкулисните движения, все още нищо не може да се твърди със сигурност. Само се страхувам от подобно развитие, защото за него има сериозни податки.

От една страна, това което чувам от бъдещия министър-председател Бойко Борисов и от експерти на ГЕРБ като виждания за възможни техни решения в сферата на финансите, транспортната инфраструктура, мерките за преструктуриране на министерства и ведомства, част от стъпките, с които ще се опитат да върнат доверието на Брюксел към България, звучи добре. Дори на моменти – много добре. Остава да се прескочи и онази тънка, но важна граница между намеренията и тяхното изпълнение, която често е сериозен препъникамък.

От друга страна малко голословно даденият преди два дни от Борисов шестмесечен срок на прокуратурата да промени поведението си и да върне доверието на Европейския съюз в сферата на правосъдието ме смущава откровено. Веднъж защото не само от прокуратурата зависят тези неща и втори път – защото без в системата на държавното обвинение и изобщо в системите на вътрешните работи и правосъдието да се извършат сериозни персонални и организационни промени, подкрепени с необходимите промени в законодателството, това ми прилича повече на отсрочка, през която да се замажат доста следи, отколкото на реалистичен срок за промяна.

Сериозни съмнения има също и във връзка с вижданията на ГЕРБ за реализация на големите енергийни проекти в България, което съвсем директно означава – по темата за бъдещите отношения с Русия.

Но казвам всичко това, Фили, не за да гледам далеч напред в бъдещето, а доколкото то има връзка с непосредствената задача за съставяне на правителство. Ситуацията в момента е такава, че ГЕРБ няма мнозинство, тоест или трябва да направи правителство на малцинството, като постоянно търси парламентарна подкрепа за различните си действия от различни политически сили, или трябва да състави някаква коалиция, съответно със споделени не само отговорности, но и права. 

– Но, Пламен, в условията на световна финансова криза и при положение, че пикът на кризата в България предстои, идеята за правителство на малцинството никак не изглежда добре….. 

– Да, Фили, не изглежда добре, защото ще разфокусира усилията на управлението не само да следва стъпките си, ами и да търси непрекъснато политическа подкрепа за тях. А това може да означава, че само ще се подложи на – грубо казано –  възможност за постоянно изнудване и извиване на ръцете от малки, а донякъде и политически непредвидими формации. Като се имат предвид и възможните въртели от страна на лявата опозиция, която може и да е наистина доста разбита сега, но ще използва точно опозиционното си поведение като инструмент за стягане на редиците, то нещата за едно правителство на малцинството не се очертават розови.

От друга страна самият Бойко Борисов изглежда доста силно клони в тази посока. Той постоянно повтаря, че би искал да има възможност сам да определя линията на бъдещото управление, за да носи и ясна отговорност за решенията си и последствията от тях.

Доколкото има информация за проведени някакви разговори между ГЕРБ и Синята коалиция, вчера по една от телевизиите съпредседателят на сините Иван Костов каза, че ГЕРБ ще получи тяхната подкрепа за правителство на малцинството. Той припомни обаче, че това означава убедително обосноваване в Парламента на всяко решение от страна на ГЕРБ. Костов прогнозира също възникване на изключителни затруднения за съставяне на коалиция по-късно, след няколко месеца, ако все пак се види, че правителството на малцинството зацикля и не работи както трябва.

Подобна условна подкрепа Борисов има и от страна на партия “Ред, законност, справедливост”, а  дори и от партия “Атака” и много е вероятно в тази ситуация той наистина да се изкуши за такава стъпка. В същото време обаче Бойко Борисов не е известен като най-диалогичния и склонен към компромиси човек, така че просто ми е трудно да си представя до какви катаклизми може да се стигне още в първите месеци на подобно нестабилно управление. 

– А какви са шансовете все пак да се направи коалиционно правителство в близките дни? 

– Колкото се отдалечаваме от деня на изборите и няма информация за постигната такава договореност, толкова шансовете стават по-малки, Фили. Борисов вече едностранно обяви като нещо решено имената на двама от ключовите министри в бъдещото правителството – това са финансовият експерт на ГЕРБ Симеон Дянков за министър на финансите и официалният председател на партията Цветан Цветанов за министър на вътрешните работи. Има още няколко имена, известни на журналистите като почти сигурни бъдещи министри, което показва колко нереалистични са досегашните твърдения от страна на Синята коалиция, че ГЕРБ ще бъдат буквално принудени да използват техния експертен потенциал в управлението заради липса на свой.

Така или иначе, най-вероятно преди края на другата седмица всичко около конструирането на бъдещото управление в България вече ще бъде ясно. Ще остане по-същественият въпрос – как това бъдещо управление ще заработи, за да донесе необходимата и поискана от харата промяна. И доколко вярно ще успее да уцели посоката на тази промяна. Във всеки случай предстоят нелеки месеци за всички, а ако някой си представя нещата в розово, нека да погледне сега през очите – или поне през очилата – на Бойко Борисов.

Бележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: