АКО ИЗБОРИТЕ БЯХА ВЧЕРА

юли 6, 2009 at 10:17 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

06.07.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.

Ако изборите бяха вчера, щях да кажа, че от тях произлязоха няколко добри новини, няколко лоши и няколко новини с неопределим, според мен, засега характер.

Към добрите новини безспорно спада засилената обществена активност, която заяви “стига” на партиите от тройната коалиция, тоест на антиевропейската, проруска, промафиотска, корупционна, откровено популистка и отчайващо некадърна политика, провеждана през последните не четири, а осем години в страната.

БСП остана далеч зад чертата на двайсетте процента и в реални гласове получи резултат, сравним с катастрофата след управлението на Жан Виденов. Там сега е плач и скърцане със зъби. ДПС очевидно със сигурност, както и да се развият предстоящите тежки преговори за бъдещо управление, отива в опозиция. С изключителната мобилизация на хората си Доган показа, че не е и очаквал друго. Иначе пак щеше да кръвопрелива. НДСВ изчезна яко дим, пълен с душите на цар и царедворци. Както намекнаха от Синята коалиция снощи – останалото е мълчание.

Добра новина е също фактът, че в следващия Парламент не влизат измекярите от “Лидер” и политическото топче за пинг-понг Емил Кошлуков.

Добра новина е, че Синята коалиция потвърди съществуването си, заложи нормални вътрешни механизми на взаимодействие и зае прилични външни позиции, които да гарантират нейното евентуално развитие. Поне за момента тя изглежда и като някакъв фактор, който може да играе роля в бъдещото управление.

Лоша новина е, че в Парламента отново попадна партия Атака. Не заради друго, а защото тя не е истинска националистическа партия, а ляво-ченгеджийско образувание, което постоянно трови целия български политически живот, като започва с душите и умовете на немалко количество семпли хора, които иначе биха могли, в даден момент Делта Т, да помислят по-реалистично за това, което се случва около тях.

Лоша новина е, че в Парламента попадна и дясно-ченгеджийското, със силен националистически уклон, формирование РЗС. Засега английските консерватори може и да са във възторг от този факт, но след време ще се хапят и отпред и отзад от мъка.

Новините, които не знам как да определя, са най-много.

Победата на ГЕРБ, доколкото тя твърди, че е дясна партия и ще води дясна политика, според мен е добра новина. Дали техните твърдения са истина обаче? Не знам. С Божидар Димитров и разни други подобни хора в ръка, с непредвидимата политика по редица важни въпроси като например големите енергийни проекти, а оттам – отношенията с Русия, с неяснотите за това по какъв начин ГЕРБ ще се опита да проведе неизбежната битка с ДПС, без да прескочи границите на законността и без да наруши крехките баланси на етническия мир в страната, партията има твърде сериозни предизвикателства пред себе си.

Но каква новина е постигнатият от ГЕРБ резултат за самия ГЕРБ? Доколкото партията достигна ръба на така желаното самостоятелно мнозинство, без обаче да го прехвърли, тя вероятно е амбивалентна – и добра и лоша едновременно. Неслучайно когато в изборната нощ журналисти попитаха Бойко Борисов дали ще стане премиер, той не каза “О, да, с удоволствие, при този резултат”, а подхвърли с леко ръмжене – “Ами при този резултат вие виждате ли друг вариант”.

Каква новина е резултатът на ГЕРБ от гледна точка на Синята коалиция? От една страна този резултат е добра новина, защото на практика ще принуди ГЕРБ да търси коалиционен партньор и политическата логика, а и обикновеният човешки разум сочат, че главната възможност е да бъде потърсена именно Синята коалиция. От друга страна обаче, като се имат предвид някои от гореизброените, а и много други неясноти около позициите на Борисов лично и ГЕРБ като партия – какви компромиси ще бъде принудена да приеме Синята коалиция и няма ли тези компромиси да удушат още в зародиш усещането за нова енергия, която десните  вдъхнаха на избирателите си? И няма ли да станат съпричастни те към едно управление, което ще ги използва като параван докато сътворява маса глупости и по този начин да ги затрие окончателно? Разбира се, готов отговор на подобни въпроси винаги има, например – който се страхува от мечки, не ходи в гората и други такива. В случая обаче аз просто се опитвам да напомня, че тези въпроси съществуват и те не могат да бъдат заобиколени, те трябва да получат ясен отговор преди да се случи каквото и да било общо управление между сините и ГЕРБ.

От друга страна, как може да се оцени полученият на тези избори резултат, ако евентуалните преговори за създаване на правителство между ГЕРБ и Синята коалиция не завършат с успех? Какво му остава на Бойко Борисов?

Остават му два варианта. Единият е да направи друга коалиция, в псевдодясно, така да се каже, коалиция с Атака, с РЗС или с двете заедно. Това изглежда теоритично възможно, изхождайки само от броя на мандатите. Но на практика вариантът не съществува, ако се отчетат всички други важни фактори като нестабилността на мнозинствата, които биха се получили, принципното отношение на ЕС към евентуално сътрудничество на който и да било с Атака, непоносимостта между Сидеров и Янев и т.н.

Втората възможност е да се върви към съставяне на правителство, етикирано с нещо като “на националното спасение”, към “широка коалиция” по германски модел, което може да включва само ГЕРБ и БСП, като двете партии намерят общ враг в лицето на ДПС. За целта ГЕРБ може да се оправдае за създаденото положение с неотстъпчивостта на Синята коалиция и пред обществото да се опита да прехвърли вината за принудителното сътрудничество с БСП изцяло към тях. БСП пък лесно може да обърне палачинката спрямо Доган и от приятел, изведнъж да го припознае за враг. Комунистите винаги са били гъвкави в предателството, а освен това имат на разположение аргумента, че всъщност досегашното им сътрудничество с ДПС е било предателство спрямо техните собствени интереси и като го изритат, ще отговорят на съкровените очаквания на традиционния си електорат, част от който дори ще се завърне в лоното. Разбира се, за целта може да се наложи да се мине през бърза смяна на лидера, но факторът Първанов очевидно е готов на всичко, за да има някакво мнозинство зад гърба си, докато се упражнява в президентския занаят.

Преди време аз заложих за подобен вариант пет лева. И тогава, и днес, много ми се ще да загубя тези пари. Но все още не съм ги загубил, което е жалко.

Така че ако изборите бяха вчера, днес вероятно щях да кажа всичко това. Но тъй като, когато се събудих, се оказа, че изборите наистина са били вчера, то очевидно наистина съм го казал. 

Бележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: