ТОЯ ПЪТ КОСТОВ НИЩО НЕ КАЗА

юни 29, 2009 at 6:00 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов

29.06.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.

Не знам какво е имал намерение да каже Иван Костов в интервюто си, дадено на крак за в. Стандарт”, но преди тридесетина години в Пловдив на подобни приказки се отвръщаше така: е, ти тоя път нищо не каза.

Не бързайте да се подсмихвате ехидно, защото признанието в началото на горното изречение е само литературна фигура. Всъщност като политически анализатор много добре знам какво е имал намерение да каже Иван Костов. В задочен диалог с Бойко Борисов, който ден преди това даде подобно интервю, той се опитва да му сподели три неща – най-добре е да се стигне до съставяне на правителство след изборите, защото България е в тежка ситуация, най-добре е това правителство да е дясноцентристко, най-добре е Синята коалиция да бъде в него. За целта сме готови да дадем голяма свобода на Борисов да си състави кабинета, готови сме дори на компромис за  евентуално участие на НДСВ в него, както и на още по-голям компромис – да нямаме свои министри в правителството.

Това може би ще изтъкне самият Иван Костов, ако изрази с думи прости  предложената оферта за бъдещо сътрудничество. На пръв поглед – съвсем прилични, легитимни неща. Това, което Иван Костов няма да обясни обаче е, че казаното  всъщност реално означава едно единствено нещо – той се опитва предварително да снеме от себе си отговорността, която Борисов със сигурност ще се опита да му вмени, задето най-вероятно дясноцентристко правителство след изборите няма да бъде създадено.

И няма да бъде създадено не защото страната няма нужда от такова правителство, напротив. Но няма да бъде създадено – и не защото хората, които получиха нов стимул от появата на Синята коалиция няма да излязат да я покрепят, напротив. А няма да бъде създадено от една страна заради реалното разположение на политическите сили и политическите процеси, които текат в България, и от друга – защото лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов демонстрира – нека се изразя възможно най-меко – незаинтересованост от водене на ясна, предвидима и принципна дясна политика. В едно предишно свое писание аз вече сложих пет кинта в подкрепа на прогнозата си, че следващият кабинет най-вероятно ще бъде съставен от тъй наречената “широка коалиция”, включваща БСП и ГЕРБ. Имам чувството, че Костов е вътрешно съгласен с мен, затова казва всички онези неща в интервюто си за “Стандарт” и затова те всъщност са един чисто тактически, конюнктурен политически ход. Още повече, те приличат на лично мнение, защото в публичното пространство поне до момента не е известно да има такива решения на ръководството на ДСБ, още по-малко – на ръководството на СДС.

От гледна точка на човешката психология този ход на Иван Костов изглежда  обоснован от факта, че през последните десет години той беше очернян, нападан персонално от всички страни и винаги сочен като първи обичаен заподозрян, независимо дали става дума за изядените закуски на гладуващите деца в Етиопия или за предизвикването на цунами в Южния Пасифик. От гледна точка на политическата принципност обаче този ход ми се струва необоснован с нищо.

Самият Иван Костов, всички политици, а най-вероятно и всички симпатизанти на Синята коалиция си дават ясна сметка, че един кабинет, съставен изцяло по образ и подобие Бойкоборисови, без участие на ключови позиции в него на сериозни хора от СДС и ДСБ, ще бъде дясноцентритки толкова, колкото ланшният сняг. То и с такова участие ще бъде адски трудно, пък без него…..

Второто възражение по основните пунктове в изказването на Иван Костов е свързано с НДСВ. Проблемът там не е само във въпроса за  царските имоти, до който той го свежда. Не, проблемът е в самия “цар”. И още повече – проблемът е в царедворците около него. Да се съгласи Синята коалиция да прави ортаклък със Симеон в бъдещото правителство е същото, както да прави ортаклък с Ахмед Доган. Всички видяха вече, че и ДПС и НДСВ под формата на словесен либерализъм са постоянно готови да сътрудничат с комунистите, а и с дявола, в името на личните интереси на своите партийни босове. Разликата е в проявите на цинизъм от различен вид – единият показен, другият деликатен. Но така и никога не може да се прецени кой от двата вида е по-лош.

И третото възражение е срещу твърдението на Иван Костов за необходимостта след тези избори в България да бъде съставено правителство на всяка цена. Той не го казва точно така – “на всяка цена”, но то прозира в категоричните му думи: ”Който говори за нови избори наесен, всъщност мрази България”.

Е, да, пик на кризата и т.н. Но ако бъде съставено един силно клатещ се кабинет с псевдодясна ориентация, той ще има насреща си здрава опозиция в лицето на БСП и ДПС, които не само ще могат да го манипулират когато си искат, но ще могат да го свалят когато си искат, с други думи – да го държат на власт, за да го манипулират докогато си искат. Такова правителство по-добро ли е за страната от нови избори?

А евентуалното съставяне на широка коалиция между ГЕРБ и БСП, тя по-добър вариант ли е за страната? Някои смятат, че такава коалиция е невъзможна, включително заради обвързаността на социалистите със и непоносимостта на ГЕРБ към ДПС. Който познава природата на БСП обаче със сигурност няма да се спре пред такъв аргумент, точно както самите социалисти няма да се спрат пред възможността да ритнат канчето на досегашния си партньор в името на бъдещия. В името на властта, разбира се. А приказките как те се страхуват да останат в управлението, защото не могат да се справят с кризата и народът ще вземе да ги издуха отново, както през 96-та, са приказки за наивници. Да, социалистите не могат да се справят с кризата, но това не означава, че се страхуват да останат на власт и че са готови да я харижат на някой си друг.

А пък Бойко, както направи и неговият бинш патрон, “царят”, преди четири години, съвсем спокойно ще  може да загърби дърленията със Станишев и да направи правителство с него, като се позове на по-висши от партийните, национални интереси. Ако бях от онези, яростните критици на Иван Костов, в случая щях да си помисля, че с изявлението си в “Стандарт” той на практика съзнателно дава карт-бланш на Борисов да постъпи именно така.

Само че тъй като не съм, не мисля това. Обаче мисля, че в политиката придържането и дългосрочното устояване на принципни позиции е далеч по-правилно, а и по-печелившо поведение от следването на конюнктурните интереси. И защото мисля това, заявих в началото, че тоя път Костов направо нищо не каза.

Бележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: