Евроизбори 2009: ВНИМАВАЙТЕ ЗА ЧЕРНА ДУПКА

юни 13, 2009 at 5:41 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

12.06.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

 

/Фили/ Миналата неделя в България се проведоха избори за Европейски парламент, които преминаха при избирателна активност малко над очакваната. Квотата от 17 депутатски места, която страната има, бе разпределена между шест партии. Предварителните очаквания на социолозите бяха само пет от тях да бъдат представени в Европарламента. Голямата изненада се оказа представянето на НДСВ, партията на Симеон Сакскобургготски, която във всички проучвания за нагласите имаше едва процент, процент и половина от гласовете, а на самите избори изведнъж получи близо осем на сто. Така с една стотна от процента НДСВ изпревари Синята коалиция и взе цели две депутатски места.

Голяма изненада предизвика също представянето на някои от по-малките политически формации, които, въпреки че не успяха да изпратят свои представители в Брюксел, дадоха сериозен повод за размисъл по темата какво би станало, ако вотът от европейските избори в голяма степен се повтори и на изборите за национален Парламент, които са след по-малко от месец.

Буквално шок предизвика партия “Лидер” на бизнесмена Христо Ковачки, която, също като НДСВ, на практика не се появяваше като сериозен политически субект в предварителните проучвания, но на самите избори само четири стотни от процента не и стигнаха, за да има свой депутат в Брюксел.

Сравнително добре, но в рамките все пак на очакваното, се представи и наскоро формираната партия “Ред, законност и справедливост” на Яни Янев, която се опитва да се вмести в незаетата и незаемана през последните 20 години консервативна политическа ниша. 

– Пламен, защо представянето на НДСВ и партия “Лидер” предизвиква чак такава голяма изненада? Все пак жълтите вече два мандата са част от управлението, а “Лидер” подсказа за потенциала си още на предишните местни избори….. 

– Всъщност, Фили, представянето на тези две формации предизвиква не само и не просто изненада. Предизвиква, струва ми се, поне у по-големия брой анализатори, усещането за нещо не дотам чисто, за някаква откровена и нагла манипулация, усещането – грубо казано – че някой някого е изработил. И това усещане идва от факта, че в представянето на двете партии се проявиха твърде много общи, ако не и еднакви, феномени.

Първото общо е, както и ти спомена, че нито НДСВ, нито “Лидер” присъстваха като сериозни кандидати в предварителните социологически проучвания. Там те имаха мижави проценти, твърде далеч от изборната бариера, която на този вот беше цели 5, 8 процента.

Вторият феномен е, че и двете партии извадиха на преден план силни мажоритарни кандидати, които използваха като ракета-носител. За НДСВ това беше еврокомисар Меглена Кунева, която, впрочем все още не е обявила дали изобщо ще стане депутат, или ще отстъпи мандата си на следващия в листата, след като има още доста време от мандата си на еврокомисар. За “Лидер” таранът беше Емил Кошлуков, който през последните 20 години постоянно се върти в политиката, но истинска, широка популярност спечели през последните месеци с участието си в телевизионното шоу “ВИП брадър”. Само като детайл ще спомена, че всъщност с тези кандидати и двете партии съвсем точно очертават политическата аудитория, сред която търсят своето представителство – за НДСВ това са сравнително образовани и икономически заможните обществени слоеве, а за партия “Лидер” – средното ниво на средната класа и надолу, към маргиналните слоеве, лесно податливи на популистки внушения.

Третото общо е новопоявилият се чрез тях в българския политически живот, поне за първи път в такъв мащаб, феномен “преливане на гласове”. Това нещо изглежда наистина като система за  кръвопреливане, само че се преливат не течности, а избиратели от една партия към друга. В случая – от ДПС и към НДСВ, и към “Лидер”. Така излиза от направените досега анализи за териториалното разпределение на гласовете, за социалното и образователното ниво на гласоподавателите за съответната партия. Например оказва се, че в много ромски махали и малки села, населени само с турци в Шуменско, Разградско и другаде, които досега са подкрепяли почти сто процента ДПС, изведнъж по-голямата част от махалата или селото започват да гласуват за НДСВ. Нещо повече, оказва се, че тези масови гласувания са се случили в последните часове на изборния ден, сякаш хората едва около и след времето на обедните новини изведнъж са забелязали колко красива, умна и достойна дама е всъщност Меглена Кунева и изведнъж са прозрели нейните визии за развитието на Европейския съюз…..

По същият начин, само че в други, неочаквани териториални, но в същите социални и етнически пространства, се появяват и множество гласове за партията на бизнесмена Христо Ковачки. 

– Пламен, Ковачки всъщност стана известен и с прилагането, наистина за първи път, на един друг феномен – тъй нарачения корпоративен вот. Как се съчетават корпоративният вот с преливането на гласове? 

– Ами изглежда, че не е трудно, Фили, двете наща са като естествено скачени съдове. Ако НДСВ има все пак някаква база от реални политически привърженици, били те и само процент, процент и половина, то партия “Лидер” на енергийния бос Христо Ковачки няма такава база. Няма и как да има, защото тя няма никаква собствена политическа физиономия, освен славата на един истински олигарх, която се състои от представата за много пари и голяма близост с властта.

Корпоративен вот е термин, който означава прилагане на различни форми на натиск или подлъгване със заплахи и обещания на работниците и служителите от собествените предприятия на боса, с идеята те, техните семейства и приятели да подкрепят масово неговата политическа партия – нещо, което се случи на практика сега. Така че по този начин се изгражда базата на партия “Лидер”. И към нея вече може да се преливат гласове, както се случи на тези избори. 

– Добре, но все пак говорим за едно реално политическо състезание. Целта при него е да вкараш повече депутати, за да имаш по-голямо влияние. Откъде-накъде тогава ДПС ще прехвърля свои гласове на някакви други партии просто ей така, каква му е ползата на Ахмед Доган?

– Разбира се, че прехвърлянето не е “ей така”. То е съвсем целенасочено и за ползите от него в България обикновено се използва хубавата турска дума далавера. Да, това си е чиста политическа далавера. От една страна, както призна и самият Доган в нощта след изборите, на него му е все едно дали има трима, четирима или петима депутати в Европарамента. Влиянието му там – или липсата на такова – би било все същото, както досега. От друга страна обаче с преливането на гласове към двете коментирани вече партии, той печели поне две неща.

Първото е, че като сам взима умерен брой депутатски места, не предизвиква нови, допълнителни прояви на антитурски настроения в страната. Ако беше взел например четири места, нещо, което можеше да направи спокойно, като се пресметнат прелетите гласове, Доган щеше да се изравни с политическия си партньор БСП и непременно щеше да раздразни и без това не особено доволните от това партньорство избиратели на социалистите. Да не говорим за възможните реакции на националстически партии като Атака и дори сред демократичните десни формации.

Далеч по-важен обаче е вторият ефект от преливането на гласовете. Той се състои в изкуственото раздробяване на българската политическа територия и в създаването по този начин на условия – не мога еднозначно да ги оценя като благоприятни или като неблагоприятни – за развитията след изборите за национален Парламент през юли. Тези условия биха могли да се нарекат благоприятни от гледна точка на БСП и ДПС, защото раздробяването на политическото пространство ще им помогне или да останат на власт, или да се окажат в опозиция на някаква твърде широка и абсолютно неспособна да работи сложна коалиция от средни и малки десни партии. От гледна точка на цялостното развитие на страната обаче тези условия твърдо могат да се определят като неблагоприятни, защото очакваното избухване на  политическа криза на фона на избухналата – вече почти официално и в България – икономическа криза, не вещае нищо добро.

Фактически след изборите през юли страната може да се окаже в състояние не каквото беше през 97-ма година, след времето на социалиста Жан Виденов, а през 91-ва, след катастрофалните две правителства на социалиста Андрей Луканов. Само че не с Желю Желев за президент и развиваща се десница, а с Георги Първанов за президент и с дясно пространство в полуразпад.

Най-общата идея, която ми хрумва по този повод е, че за хората от която и да било страна, още по-малко пък европейска, не е приемливо естественият ход на политическата спирала да ги отвежда не нагоре, а надолу, както е в случая. Така че ако бях астроном, щях да кажа, че може би някъде в центъра на България има  своеобразна черна дупка, която се опитва да погълне цялата страна и да я превърне в дъно на блато. 

Бележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: