НО ПЪК ВИНАГИ МОЖЕ ДА СТАНЕ И ПО-ЛОШО

юни 5, 2009 at 5:35 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

05.06.2009 

/Фили/ Тази неделя в България ще се проведат изборите за Европейски парламент. Очаква се седемнайсетте места, които има страната, да бъдат попълнени от представители на 5 партии. За разлика от по-ранните социологически проучвания, които бяха  колебливи по отношение представянето на новосформирана Синя коалиция, на практика вече всички агенции прогнозират, че тя ще получи със сигурност поне едно депутатско място в Европарламента.

Синята коалиция, съставена от двете традиционни десни партии – СДС и ДСБ, както и няколко по-малки формации, всъщност се превърна в център на внимание по време на цялата предизборна кампания. Причините за това са няколко.

На първо място – нейното развитие и изборни резултати до голяма степен се свързват с възможността за промяна на статуквото в страната, като сегашното ляво управление се замени с дясноцентристки кабинет след предстоящите в началото на юли избори за национален парламент.

Съществена тема, която също зависи от успеха или провала на Синята коалиция, е развитието и укрепването изобщо на дясното политическо пространство в България. На практика то бе разбито през 2001 година, до преди няколко месеца не намираше собствени сили, за да се противопостави на вълната от популизъм, заливаща българския политически живот и фактически изглеждаше на изчезване.

Третата причина фокусът на общественото внимание да е насочен в голяма степен към Синята коалиция се оказаха някои неочаквани развития, свързани с изкуствени пречки пред регистрацията – съдбна и изборна – на тази нова формация. Дори президентът Георги Първанов, когото мнозина смятат за един от участниците в играта срещу Синята коалиция, преди няколко дни бе принуден да признае публично, че всъщност на съда и на Централната избирателна комисия наистина е оказван натиск, за да създават проблеми.

По този повод политологът Огнян Минчев, председател на управителния съвет на организацията “Прозрачност без граници” заяви, че “в момента управляващата коалиция се опитва организирано, арогантно и брутално да си присвои резултатите от изборите, като използва държавните институции за партизански цели”. 

– Пламен, въпреки казаното дотук, не е ли прекалено голям шумът, който се вдига около представянето на една все пак малка формация? 

– Има различни начини за вдигане на политически шум, Фили, и всъщност точно това изглежда много важен въпрос в случая – как става този шум. Например откровено националистическата партия “Атака” се опитва да предизвика шум около себе си с агресивни изказвания, най-вече срещу турците, като слага всички турци под един знаменател с политиката на Движението за права и свободи. Или чрез лични нападки, както се случи с последното изказване на Волен Седиров, който на 2 юни, по време на ботевите чествания на Околчица, каза – “да дойде Станишев тука да му шибна два шамара”.

Една съвсем нова формация, партията на Яне Янев “Ред, законност, справедливост”, пък се оказа в центъра на общественото внимание от една страна пак с доста екзотичните изявления на лидера си, а от друга – с очевидно огромните средства, които хвърля за предизборната кампания. По различни сведения партията е поставила между 300 и 750 билборда по пътищата на цялата страна. При сегашните цени дори и в най-скромния си вариант това предизборно капиталовложение се изчислява на милиони левове – пари, които младата и малка партия всъщност няма как да има от членски внос и дори от дарения. Но това е скандал, това предизвиква голям шум и очевидно носи допълнителни дивиденти  – или поне се смята, че носи.

В същото време случаят с шума около Синята коалиция е точно обратен. Нямаше никакви изгледи формацията да придобие такава значимост, ако не беше принудително вкарана в една наистина безумна съдебно-административна сага. Тя обаче изглежда толкова много надхвърли предвижданите първоначално параметри и ефекти, че започна да предизвиква принципно обществено възмущение и да печели симпатии за сините, вместо да им докара реални проблеми. 

– А защо се твърди толкова категорично, че точно управляващите от БСП и ДПС стоят зад тази кампания срещу Синята коалиция? 

– Техен е главният интерес да бъде вкарана десницата в капан. Друг е въпросът, както казах, че ситуацията от капан започна да се превръща в бумеранг. Другото основание за това мнение е, че те имат ресурса, имат позициите да го направят.

Но всъщност, Фили, забелязваш ли още един ефект от цялата работа, който се отразява пряко дори в начина, по който ние с теб в момента подхождаме към изборите за Европарламент.

Ние не обсъждаме визиите на отделните партии или кандидати за бъдещето на Европа, техните стратегии и тактики за постигане на една или друга цел, полезна за България или по-точно – в съзвучие с българските национални интереси и общоевропейското развитие. Не, ние обсъждаме шоуто, което се случва покрай изборите. И – уверявам те – така правят и всички останали медии в България, така правят социолози и политолози, така правят и самите политици.

Това положение е от пряка изгода за сега управляващите, защото те всъщност нямат какво реално да предложат по европейската тема, нямат истинска визия, нямат стратегия и конкретни идеи.

Каквото имаха като възможности в това отношение, хората го видяха реализирано на живо през последните две годинии половина, когато България трайно зае мястото на европейски аутсайдер по всички показатели, когато от потенциалните няколко милиарда еврофондове страната усвои едва сто милиона, когато получи санкции и изгради стена между себе си и останалите европейски партньори с позициите си по въпросите на общата енергийна политика, по въпросите на политиката спрямо Русия, по въпросите на вътрешния си капацитет за справяне с престъпността и корупцията. В този смисъл, ако БСП и ДПС трябваше сега да водят принципна политическа битка на идеи, те щяха да я загубят още в момента, когато си отворят устата. Затова на тях им е абсолютно изгодно размътването на и без това не особено бистрата вода на българския политически дебат, на което ставаме  свидетели. 

– Пламен, а как се вписва в предизборната тема скандалът с уволнените висши полицаи и неуволнения заради същото прегрешение вътрешен министър Миков? 

– Да кажа първо с две думи, Фили, за какво точно става въпрос. Неотдавна при трагичен инцидент с автобус край Ямбол загинаха 17 души и в деня, обявен за национален траур се оказа, че висши полицаи са ходили на благотворително частно парти, заради което министър Миков поиска оставките им. Впоследствие обаче се появи информация, че самият министър в този ден също е бил на частно парти, на друго частно парти, като по този начин също е опорочил траурния ден. Премиерът Сергей Станишев обаче категорично отказа да поиска неговата оставка. Самият министър пък определи всички разговори по тази тема като “кафеджийски приказки”, а за журналистическите въпроси заяви, че са “мародерски”.

Появиха се основателни съмнения, че целият този скандал се разиграва не без  участието на бившия вътрешен министър Румен Петков, който така и не се е примирил с принудителното отстраняване от поста си преди време.

В този смисъл, доколкото е израз на някакви вътрешни противоречия в управляващата БСП, цялата история, разбира се, влияе негативно на партията. В предизборна ситуация това едва ли е най-приятното нещо, но от друга страна пък и едва ли може да се очаква то да доведе до някакъв отлив на гласоподаватели, доколкото БСП разчита в момента, за европейските избори, на най-твърдото си електорално ядро, а до българските парламентарни избори скандалът със сигурност ще заглъхне.

От друга страна обаче, скандалът подпомага БСП по отношение именно на това, за което говорихме малко по-рано – той просто отклонява за пореден път общественото внимание от пълната некадърност на партията да работи в европейски политически контекст за европейското бъдеще на България. 

– И накрая – може ли, въпреки прогнозите и очакванията, на изборите в неделя да се получат все пак някакви изненадващи резултати? 

– Аз лично, Фили, през последните 20 години постоянно се изненадвам от факта колко много хора продължават да гласуват за БСП и дават възможност тази партия да продължава да бъде важен политически фактор в България, въпреки всички беди, които е причинила на страната и хората. Обяснения за това има много – те са и в народопсихологията, и в механизмите за контрол и манипулация, във фактори като  лична глупост и обществена апатия, ако щеш. Но така или иначе, възможните обяснения винаги се оказват недостатъчни, за да спра да се изненадвам. Все пак, това изглежда си е мой личен проблем.

Що се отнася до възможността да се получат по-широкообхватни изненади – малко вероятно е, каквото имаше да става, май вече стана. Но пък само след месец идват другите избори, тези за национален Парламент, така че надежда не бива да се губи – винаги може да стане и по-лошо.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: