ДЕМОКРАЦИЯТА – ДЕМОКРАТИЧНА! ИЗБОРИТЕ – АМА ДЕ ДЕ-Е…..

май 29, 2009 at 5:36 am (Публицистика) (, , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

29 Май 2009 г. 

/Фили/ През последната седмица в България се открояват ясно няколко тенденции, свързани с предстоящите на 7 юни избори за Европейския парламент.

На първо място – по отношение на очакваните резултати, дори и след старта на кампанията се запазват в общи линии известните от по-рано електорални нагласи, поне тези, свързани с позициите на най-големите партии и съотношението на силите между тях. Като сигурни носители на европейски мандати се сочат четири партии – ГЕРБ, Българската социалистическа партия, Движението за права и свободи и партия “Атака”. Интригата идва от възможностите за разпределение на едно, две или дори три от общо 17 депутатски места в “дъното на таблицата”, в зависимост от резултатите, които ще постигнат Синята коалиция и партия “Ред, законност, справедливост”.

Втората категорично очертана тенденция е свързана с факта, че изборите за Европейски парламент през тази година масово се се възприемат и от българското общество, а до голяма степен и от самите партии, само като прелюдия, като своеобразен “първи тур” на изборите за национален Парламент, които ще се проведат месец по-късно. Това се вижда както от начина, по който протича  кампанията – пестеливо, сдържано, концентрирана най-вече в битка между телевизионни клипове и без особено масови прояви, така и от посланията, от съдържанието на публичното говорене на партиите и кандидатите.

Третата тенденция е пряко свързана с втората и смисълът и е, че истинската битка между партиите в момента продължава да се води на втори план. Тя е битка на практика за заемане – или завземане – на по-добри изходни позиции за националните избори. Видимата част от нея се състои от на пръв поглед странни, или поне не особено обичайни за досегашната политическа практика ходове, като например опита да се използва пряко съдебната система, за да се подкопаят основите на новосформираната от традиционните десни партии СДС и ДСБ Синя коалиция. Като клон в тази тенденция могат да се разглеждат също някои прояви на по-екстравагантно поведение или говорене от страна на отделни хора или партии, а вече по-специализиран смисъл добива използването на закона, за да се спасят отделни хора от съдебно преследване, след като се кандидатират официално за евродепутати и придобият имунитет. 

– Пламен, защо независимата по закон съдебна система в България се оказа “пропукана” и силно податлива на натиска да бъде използвана за политически цели? 

– Причините са няколко, Фили. Първата от тях със сигурност е заложена в самата Конституция, в начина, по който са балансирани властите според нея и правилата, по който става назначаването на съдии и прокурори. Това видимо дава отражение дори в решенията на Конституционния съд, които е съвсем лесно да се прогнозират в зависимост от характера на поставения въпрос, разгледан спрямо квотите на президент, управляващи и опозиция, по които се назначават конституционните съдии. Какво остава за решенията на “същинската” съдебна система, където голяма част от влиянията подлежат и на други, извънзаконови регламентации. Имам предвид корупцията, разгледана в по-широк смисъл от стандартното бутане на пачка пари под масата. Например обещанието за политическа закрила или израстване в кариерата също е форма на корупция, която обаче засега сякаш остава незабелязана или недооценена от българското общество като цяло. А и далеч по-трудна за установяване от специализираните органи.

Друга съществена причина е скрита в характера на самото законодателство, за което само се твърди, че е стройно и подредено, а всъщност подлежи на доста свободни субективни тълкования, които – най-малкото – могат да вкарат всекиго в хватката на продължителни процедурни разигравания, прехвърляне на топката между съдилища на различни нива и т.н.

И следващата важна причина за зависимостта на правораздавателната система, Фили, макар да беше известна предварително, официално стана ясна преди два дни, когато Комисията по досиетата оповести имената на 63 прокурори, сътрудници на бившата комунистическа Държавна сигурност, 28 от които и досега продължават да работят на високи позиции в системата. Проверка реално е извършена за 1 500 души. 

– Пламен, но съотношението 63 към 1 500 не е ли на практика доста по-малко, отколкото “стандартното” вече за други сфери съотношение 1:10? 

– Така изглежда на пръв поглед, Фили. Но според мен става дума за нещо друго – просто в тази система хората, които продължават да работят и със сегашните служби за сигурност – а поради това имената им според закона не подлежат на обявяване – са доста повече, отколкото например сред журналистите.

Едно важно, макар и косвено доказателство в подкрепа на това мнение – и така се връщам пряко на темата “избори” – е моментът, който бе подбран, за да се извадят в публичното пространство имената на прокурорите, сътрудници на ДС, а също имената на съдиите, които следват. Това става в сравнително напрегната или поне натежала откъм новини предизборна ситуация, което е гаранция за размиване на фокуса на общественото внимание по този всъщност твърде съществен въпрос. 

– Дори и да е така обаче, в случая не службите, бивши или настоящи, прекратиха заведените производства срещу някои знакови обществени фигури, заради факта, че те са кандидати за евродепутати….. 

– Е, да, Фили, Александър Томов, Пламен Галев, братята Веселин и Христо Данови са вече на свобода и не ги пуснаха службите, нито дори съдът, който формално подписа освобождаването им. Пусна ги самият закон. По повод на което колегата Иван Бедров писа, че “България е най-демократичната демокрация в света”. Друг е въпросът дали след време няма да стане ясно, че някои от тези хора през цялото време са носили в джоба си карта на сътрудник на някоя служба, както впрочем се знае за почти всички значими фигури от подземния и полуподземния български свят.

Но в случая – да, законът е такъв и нищо не може да се направи, освен да се четат с много ирония предизборните изявления на същите тези хора, неизбежно изпълнени с призиви за честност, морал и проява на всякакви други библейски добродетели.

Но всъщност иронията в тази предизборна кампания никак няма да е неуместна и спрямо проявите на редица други политици, които не са току-що освободени от следствения арест. Например какво, ако не иронично отношение, предизвиква цялостното поведение на премиера Сергей Станишев напоследък. Той първо писа в блога си, а после по време на срещи с избиратели постоянно повтаря, как България през послените четири години е постигнала толкова големи, невероятни успехи, че дори сам не може да повярва на това. В същото време премиерът се прави на разсеян по въпроса за участието на Азер Меликов, негов съветник и член на директорския борд на фирма “Информационни технологии”, която на всичкото отгоре ще брои изборните резултати, в черна PR кампания срещу Бойко Борисов и Иван Костов. И още повече се прави на разсеян премиерът, когато собственият му министър на икономиката Петър Димитров признава, че икономическата криза в страната все повече се задълбочава и вече е засегнала приходната част на държавния бюджет, който вероятно ще се наложи да бъде коригиран.

А какво да кажем за изявите на станишевия сегашен и бъдещ партньор, лидера на ДПС Ахмед Доган, който от началото на предизборната кампания откровено плаши собствения си електорат с нов “възродителен процес” и така се опитва да го сплоти. Впрочем, изглежда успешно се опитва. На митинг в Кърджали например Доган каза, че в страната има хора, които искат да се повтори това събитие, но по този повод “медията мълчи, а интеректуалците цъкат”. С език от изненада ли цъкат или просто цъкат семки Доган не уточни. Но добави, че “българското общество все още не е изживяло своя катарзис по отношение на възродителния процес от 1984 година”. Забрави да каже само Ахмед Доган защо, след като през последните двадесет години през повечето време е бил пряко или непряко във властта, истината за тъй наречния “възродителен процес” продължава да стои заключена като най-голямата национална тайна. И каква е неговата лична роля в процеса на заключване, а не в процеса на отключване на въпросната тайна.

Третата голяма звезда в настоящата кампания е лидерът на партия “Ред, законност, справедливост” Яне Янев. Последният му хит беше, че докара на пресконференция в София един от бившите шефове на израелските тайни служби МОСАД, с идеята, че той ще помогне за борбата с корупцията по висшите етажи на властта в България – тема, по която Янев се изявява ревностно напоследък. Само не казва откъде получава информацията си по тази тема и как така тази информация винаги се оказва по един или друг начин в хармония с действията и интересите на неотдавна създадената българска Държавна агенция за национална сигурност. Янев, който през последните години на теория извървя политическия път от ляво-центристки земеделец до десен консерватор, на практика не е помръднал от своите зависимости, които изискват да се върти в кръг и със скандално поведение да отвлича общественото внимание от истински скандалните въпроси.

Тези, както и още много други герои и събития от сегашната предизборна кампания в България карат мнозина да си припомнят за Алеко и начина, по който Бай Ганьо прави избори. Но всъщност интересното предстои, защото истинските мащаби на байганьовщината вероятно ще започнат да се проявяват веднага след 7 юни, когато ще стартира и кампанията за националния парламент.

Реклами

4 коментара

  1. Графът said,

    Няма спор, нещата са до голяма степен такива. Особено що се отнася, че всъщност ние не правим евроизбори (по въпроса съм писал при мен).
    Но за да се сглоби цялостна картина ще трябват поне още двама политически коментатори – от други части на спектъра.
    Не го казвам като упрек – това е нормална практика.

    • asenov2007 said,

      Графе,
      То затова пише в подзаглавието, че съм политически коментатор на радиото, а не политически анализатор. Мнозина смятат разликите между двете за дребни, но те са съществени. Ако бях анализатор, щях да представям всички гледни точки, в случая ангажиментът ми е да представям моята.
      Не ме кори много, защото аз лично съм доволен от това положение. След 15 години обективност в ВВС има опасност човек да се почувства твърде близо до шизофренията, затова малко връщане към изразяване на собствена позиция ми е добре дошло. Пък и слушателите в Австралия, поне доколкото имам обратна връзка, намират това за полезно и забавно едновременно.
      Бъди здрав
      Пламен

  2. Иван Тотев said,

    Прави ли ви впечатление името на лицето Азер Меликов.

    Ние трябва да сме европейци. Ние трябва да сме демократи, трябва всекидневно да се доказваме като толерантни – толерантни към етнически различните – Азер!, Сергей; толерантни към различно ориентираните сексуално – Кристиян, пак Сергей… Добре, щом сме демократи и антикомунисти, сме длъжни да бъдем толерантни и търпими. Но имаме и право на своята различност, нали?

    Част от моята различност, която искам да споделя е, че ако ми кажат, че съм комунист, аз ще се обидя, ще се разгневя и ако ме помислят за руснак, бих се сърдил до края на живота си на родителите си, ако ме бяха кръстили Азер, каквато и да е причината и основанието им за това.
    И не разбирам, защо българите не се засягат и гневят на подобни неща.

  3. Графът said,

    Разбирам Ви напълно. И в предишното писах, че нe Ви упреквам, ама сега пък съвсем! 😀
    Поздрави,
    Графът

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: