ЗАЩО НА БЪЛГАРСКИЯ ИЗБИРАТЕЛ НЕ МУ ПУКА НА ОНАЯ, ЕВРОПЕЙСКАТА, РАБОТА

май 22, 2009 at 5:44 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

22.05.09 

/Фили/ В България стартира кампанията за европейските избори, които ще се проведат на 7 юни. Българските граждани, включително тези, които живеят в страните от Европейския съюз, ще трябва да попълнят квотата от 17 депутати в Европейския Парламент, която страната има. Като най-важна задача през мандата им се очертава изработването и гласуването на новата финансова рамка на Евросъюза за периода до 2016 година, както и някои решения, свързани с вътрешноорганизационни въпроси на общността.

Кампанията в България стартира с очаквания за сравнително ниска избирателна активност, при всички случаи по-ниска с 12-15, а може би и повече процента, отколкото се смята, че ще бъде активността на следващите месец по-късно избори за национален Парламент. Това се отдава до голяма степен на факта, че мнозинството български граждани все още не са съвсем наясно с ролята и функциите на основните институции на Европа, тъй като не усещат пряко в живота си ефектите от тяхната работа.

Вероятно обаче част от партиите също имат интерес да внушават на електората, че европейските избори са само един вид проба, нещо като предварителен изпит за националния вот, след като президентът Георги Първанов призова всички да насочат кампаниите си именно към европейската проблематика, а не да се концентрират във вътрешнополитически битки.

Досегашните социологически проучвания общо взето са единодушни по отношение на очакваните резултати от изборите за Европейски парламент. Като сигурни участници в разпределението на 17-те места се сочат четири партии. На първо място с около 27-28 процента от общия брой гласове социолозите поставят партия ГЕРБ на столичния кмет Бойко Борисов, най-голямата извънпарламентарна политическа сила в страната. Управляващата Българска социалистическа партия изостава от ГЕРБ с десетина процента. Следват Движението за права и свободи и партия “Атака”, за които се смята, че се подхранват взаимно с внушаването на етнически предразсъдъци и страхове сред избирателите си. Поне още една партия има шанс да излъчи свой евродепутат, но дали това ще бъде новосформираната Синя коалиция, обединяваща партиите от “традиционната” десница или новата, представяща се като консервативна, формация “Ред, законност, справедливост”, засега е трудно да се каже. 

– Пламен, може ли в очертаната от социолозите картина да се получат сериозни пробиви, които да доведат до съществени изненади? 

– Не изглежда много вероятно да се стигне до истински изненади, Фили, и основанията за това са няколко. Първо – същото подреждане на партиите и горе-долу същото съотношение между тях излиза при проучванията вече от доста време насам. Второ, при очакваната сравнително ниска избирателна активност е ясно, че ще излязат да гласуват най-вече хората от тъй наречените “твърди ядра” на партиите, а те са що-годе ясни. В този смисъл известно колебание, но не драстично, може да се очаква при резултата на партия ГЕРБ. Предстои да се изясни също доколко е успяло създаването на Синята коалиция между СДС и ДСБ да мобилизира десния електорат и как се отразяват на това безкрайните юридически главоблъсканици, в които процесът, очевидно целенасочено, беше вкаран. Така че няма да е изненада, ако Синята коалиция успее да вземе едно депутатско място или не вземе нито едно. Ще бъде истинска изненада обаче, ако вземе например две места.

Третата причина, поради която смятам, че особени изненади не могат да се очакват, са характерът и съдържанието на започналите вече предизборни кампании на отделните партии. Те изглеждат доста скучни, непрофесионално направени и ми се струва, че няма как да привлекат особено много гласове от широката електорална база на негласуващите. 

– Няма ли изключения от това? 

– Ами…..всъщност не, Фили. Поне това, което се вижда засега като послания на кампаниите, като клипове, като билбордове…..каквото си помислиш, всичко някак бледнее. Може би изненадите са запазени за по-късно, макар че всъщност време няма. А може би истинските изненади се пазят за българските парламентарни избори, не знам.

Така или иначе призивът “Презареждане”, с който БСП заложи енергийно-пътна насока в матрицата на своята кампания не звучи никак сериозно на фона на провалите, които като управляваща партия претърпя именно в сферата на енергетиката и пътното строителство. Самата стилистика на кампанията на бившата комунистическа партия връща хората донякъде точно към комунистическите времена. Билбордовете, които червените побързаха да разпространят по цялата страна, включват изображения на техния председател и премиер на страната Сергей Станишев в компанията на щастливи строители и изобщо работници от всякакви браншове. Клипът им, в който хора от различни поколения говорят за успехите на любимата партия през последните години също не изостава назад в опита за създаване на носталгична атмосфера, която да звучи стимулиращо. Върхът на заложените от БСП нелепости, които дадоха основание на социолози да твърдят, че с кампанията си партията всъщност отблъсква избиратели, беше създаването на сайт и блог на Сергей Станишев, в който между другото може да се прочете следното негово откровение: “Трябва много смирение за да поемеш отговорността и честта да бъдеш гласа на своята страна и да водиш хората към нова ера на свобода и просперитет. Но това, което ме движи и мотивира е съзнанието, че решенията, които съм взимал в името на българските граждани, не само спомогнаха България да се присъедини към Европейския съюз, но и благодарение на тях страната ни постигна успехи, които никога не сме мислили, че са възможни”.

Да говориш за нова ера на свобода и просперитет, когато страната ти е най-бедният, лошо управляван и духовно изостанал член на Европейския съюз, да говориш за немислими успехи, когато само за последните две години Брюксел е блокирал около един милиард евро по различни програми, а самата България е усвоила едва 0.3 на сто от възможните европейски средства, не просто граничи с цинизма, а е пример за класически политически цинизъм.

Другата сериозна политическа сила от управляващата коалиция – Движението за права и свободи, също не остана назад от партньорите си. Ахмед Доган тръгна директно да манипулира страховете на турците в България като заяви при откриването на кампанията, че в страната има политици, които искат отново да проведат “възродителен процес”, визирайки не само лидера на “Атака” Волен Сидеров, но и Бойко Борисов. Откровеният политическият цинизъм на ДПС веднага бе подкрепен и от словесен цинизъм, когато депутатът Ремзи Осман изрече от трибуната: “Пука ми на оная работа какво ще каже Волен” – и това веднага се възприе като една от фразите, с които очевидно ще се запомни тази кампания. 

– Пламен, а как стоят нещата при опозиционните партии? 

– Не толкова цинично, но не по-малко бледо, Фили. Партия ГЕРБ например откри  кампанията си в Пловдив със свирене на гайда и безпомощни призиви за обединение в името на България. В малък цирк се превърна фактът, че няколко дни по-рано лидерът Бойко Борисов си счупи крак при игра на футбол и подробностите около това сякаш оставиха на заден план въпроса в името на какво ГЕРБ иска да изпрати своите депутати в Европа.

Синята коалиция също не блести с добри идеи. Единият техен телевизионен клип е анимация на футболна тема и в него представител на “сините” вкарва гол във врата с трима вратари – съответните партии от управляващата коалиция. Другият им клип представя водача на листата Надежда Михайлова като девойка, която пред карта на България чете прогноза за времето и говори за европейската надежда то да е слънчево….. 

– Пламен, все пак в кампанията се появи и един доста оспорван, определян като “черен ПР” клип на малката националистическа партия “Нова зора”. Как се развиват нещата около него? 

– Партия “Нова зора”, Фили, е част от лявата коалиция около БСП. Оказа се, че сайтът на партията първоначално е бил регистриран на името на Азер Меликов, съветник по комуникационните технологии на премиера Сергей Станишев. Самият клип пък представя доста стандартно, с визуална трансформация на образите, идеята, че който гласува за Бойко Борисов, всъщност дава гласа си за Иван Костов. Пратия ГЕРБ вече подаде жалби до Централната избирателна комисия, Съвета за електронни медии и прокуратурата, в които изтъква, че в клипа има редица нарушения на законодателството. Аз смятам, че на този клип просто не трябва да се обръща прекалено много внимание, още повече, както изглежда, той наистина носи на създателите си само негативи.

Така или иначе, темата доста се коментира, но според мен това е доказателство единствено за факта, че кампанията за европейските избори в България като цяло страда от липса на добри идеи и истински предизвикателства.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: