СДС – ОТВЪД АБСУРДА, СРЕД ТЕМИДИТЕ

май 15, 2009 at 5:47 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

15.05.2009 

/Фили/ Поредицата от съдебни дела през последния месец, свързани със статута на Съюза на демократичните сили, както и драмите, разиграли се около регистрацията на СДС за участие в предстоящите избори за Европейски парламент, заплашват да превърнат оснавната българска дясна партия на прехода в несъществуващ, поне от юридическа гледна точка, политически субект.

Всичко започна преди малко повече от месец, когато Софийският градски съд отказа да регистрира новото ръководство на СДС, избрано на вътрешнопартийни избори, като един от аргументите му беше, че анонимността на тези избори нарушава…..демократичните принципи. Съдът излезе с мотиви, далеч надхвърлящи неговите правомощия и навлезе в чисто политическа територия – например определи Устава на СДС като документ, който “не дава основания да се приеме, че това е устройствен акт на партия със сериозни политически амбиции”.

Решението бе обжалвано пред Върховния касационен съд, който го определи като незаконосъобразно, но вместо да го отмени, върна го за повторно разглеждане в градския съд. Там пък започна поредица от самоотводи на съдии, докато в края на краищата стана ясно, че СДС изпуска всички възможни срокове за регистрация в Централната избирателна комисия за евроизборите.

Така че новосформираната Синя коалиция, състояща се от СДС, “Демократи за силна България” и още няколко по-малки формации, се регистрира в ЦИК, без да вписва официално СДС в състава си. Документи за  регистрация в ЦИК обаче – подпечатани с фалшив печат и без решение на колективния орган за управление на партията – най-неочаквано подаде бившият председател на СДС Пламен Юруков.

Този акт бе оспорен пред Върховния административен съд, който светкавично го отмени окончателно и без право на обжалване. Въпреки това Пламен Юруков направи повторен опит да регистрира СДС /от което междувременно беше официално изключен/, като внесе документи в ЦИК…..два часа след изтичане на крайния срок за регистрация изобщо. И те бяха приети от комисията….. 

– Пламен, смяташ ли, че в тази съдебно-политическа сага има място да се напишат нови и нови глави? 

– Не просто има място, Фили, а поне една нова глава вече беше написана, след като решението на ЦИК за регистрация на Синята коалиция беше атакувано в съда, но получи отказ да бъде разгледано изобщо.

Със сигурност ще последват и още части на драмата, тъй като след европейските избори идват и тези за национален парламент, а продължава да е неясно дали новото ръководство на СДС, начело с Мартин Димитров, ще бъде навреме  регистрирано от Софийския градски съд, за да получи после и регистрация за участие в изборите.

Като цяло си мисля, Фили, че ако Франц Кафка по една случайност се беше родил в България по наше време, кошмарните му визии за това как системата смачква човека щяха да бъдат далеч по-кошмарни.

Някои наблюдатели в България вече се изкушиха да направят една друга литературна аналогия – с абсурдния роман на Джоузеф Хелър “Параграф 22”. Смятам обаче тази аналогия за недостатъчно силна, защото ставащото отива далеч отвъд обикновения абсурд, към който сякаш българското общество е до голяма степен привикнало. Това определено е нов етап в развитието на българския абсурд. 

– А какви са причините за случващото се? Дали то е следствие от намеса на външни сили и интереси, а не е просто публична проява на съществуващите и отдавна известни силни вътрешни противоречия в партията СДС, както твърдят мнозина политици и политолози? Дали не е признак за нещо сбъркано, за сериозни пропуски в законодателството или в самата съдебна система? 

– Всъщност, Фили, струва ми се, че ставащото е следствие от всички тези фактори, взети заедно, като обаче не всички имат еднаква тежест. Законодателството, което се отнася до регистрацията на партии в България например, не е променяно доста отдавна. По него в регистрите са вписани какви ли не откровено идиотски партии – неслучайно общият им брой надхвърля 300 – така че да се твърди за СДС, че “не е партия със сериозни политически амбиции”, е истинска нелепост.

Освен това съществува и въпросът – по кой точно закон почитаемият съд тълкува кои политически амбиции са сериозни и кои не. Но това е въпрос, който директно ни отвежда към другия фактор – качеството на съдебна система и хората, които я представляват. Известно е, че не само в страната, но дори на най-официално ниво в Европейския съюз, има силни критики към българската съдебна система. Известно е също, че въпреки това промените в нея засега са козметични и затова остават  неефективни. В абсурдния случай, за който говорим и за който аз смятам, че голяма част от вината носи именно качеството на съдебната система, поведението на Софийския градски съд е очевидно доминирано не от законови, а от други интереси. Така стигаме и до следващата тема – кой има интерес, но и ресурс, да повлияе на независимия иначе съд по такъв начин, че той да започне откровено да нарушава закона.

Тук първи в списъка на заподозрените се явява бившият лидер на СДС Пламен Юруков и съответно тезата за вътрешните противоречия в синята партия. Само че Пламен Юруков, след като сам заяви преди време, че се оттегля от поста си и дори няма да участва във вътрешни избори, защото “очевидно нямам широка подкрепа”, вече не е политически фактор в собствената си партия, да не говорим за голямата политическа сцена. В този смисъл той е никой и едва ли може така силно да повлияе на съда. Да, може би интерес има, но този интерес е фасаден, всъщност прикрива интересите на тези, които, по един или друг начин, му дърпат конците.

Като заподозрян може да се разглежда също и лидерът на Демократи за силна България Иван Костов, който, макар много спекулативно погледнато, може да е заинтересован от подобно изтощаване на СДС, за да “го яхне” впоследствие, както се изразяват някои. Само че, първо, действителният интерес на Костов в момента е да има монолитно СДС, за да събере Синята коалиция повече гласове на изборите. Второ, Костов постъпи джентълменски, спази всички предварителни договорки и даде съответните избирами места на СДС за евроизборите, макар партията изобщо да не е вписана като участник в тях. И трето – Костов също, при това отдавна, не е в онази силна политическа позиция, от която да окаже такова влияние върху съда.

Като сме тръгнали по чисто спекулативната линия, Фили, да разгледаме и евентуалната изгода на Бойко Борисов от слабостта на СДС. Такава изгода няма, защото ако се окаже, че след изборите той трябва да партнира със Синята коалиция за съставяне на правителство и парламентарно мнозинство, по-добре ще може да маневрира, ако сините се състоят поне от две балансирани взаимно части, а не от силен Иван Костов и слаб Мартин Димитров.

Така че логично погледнато, опираме до интереса на БСП и ДПС – чрез инспириране на допълнителни противоречия, да всеят в избирателите от демократичния спектър нови съмнения и така да ги разколебаят от гласуване. Освен политическата логика, в подкрепа на тази версия съществуват преки и косвени доказателства, които стават видими, ако човек детайлно проследи развитието на ситуацията във времето и научи малко повече за биографиите и механизмите, които движат главните герои в нея. 

– Пламен, а как според теб ще се отрази наистина на изборните резултати положението, при което СДС едновременно участва реално, но не участва юридически в изборите? 

– В момента все още е трудно да се каже категорично, Фили, защото ситуацията е в развитие и няма известни резултати от социологически проучвания. Представители на Синята коалиция непрекъснато изразяват твърдо убеждение, че като гледат сериозните манипулации, които бившата комунистическа партия и ДПС си позволяват да вършат, това допълнително ще стимулира електората. Може и така да стане, но засега аз не бих се подписал доброволно под такова твърдение.

В известен смисъл проблемът не е толкова важен сега, за европейските избори. Активността на участието в тях и без това няма да бъде много високо, предполага се – около 30 процента от избирателите изобщо ще гласуват, така че дори и малък мобилизационен ефект би бил чувствително усетен. Освен това, от гледна точка на самата партия СДС, тя печели дори ако гласовете стигнат само за едно депутатско място, защото неин човек е първи в общата листа на Синята коалиция.

Много по-важен обаче на мен ми изглежда въпросът как ще се отрази тази драма на следизборното развитие на страната, ако се наложи СДС и за българските парламентарни избори да се появи в същия двусмислен вид. Тогава вече сметките стават доста по-сложни, а реакциите на поддръжници и потенциални партньори – непредвидими.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: