ГОЛЯМОТО ПЕРЧЕНЕ

май 10, 2009 at 7:16 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов 

10.05.2009 

Руският президент Медведев се направи на мускул и на военен парад в Москва по случай “Денят на Европа” заяви, че “всяка агресия срещу Русия ще срещне достоен отпор”. Отворен остана въпросът кой ли пък този път – след геополитически и военни гиганти като Чечня и Грузия – отново е решил да напада горката  Русия, та има нужда от предупреждение.

Част от публиката изпадна в неприкрита радост и веселие от това изявление, друга част изпадна в размисъл и отпочна да гадае на боб, а трета част направо се хвърли да залага, с оглед да изкара някой лев насред световната икономическа криза.

А истината е проста. Русия очевидно пак има нужда от външен агресор. И то е, за да не прозира чак толкова, че с арогантното си поведение, с непрекъснатите си претенции да е велика, само защото е голяма по територия, с ченгеджийско-мафиотско-императорската си форма на управление и с азиатското мислене, търпеливо моделирано през вековете сред голяма част от руснаците, самата тя е най-големият си враг и агресор.

По-лошото обаче е друго – че когато Медведев говори за агресия, светът не е  сигурен не само кого той смята за потенциален агресор, но и какво всъщност  разбира под тази дума. Защото видяхме, че преди време Путин обяви за агресор ВВС и редица демократични неправителствени организации, които се опитваха да помогнат с пари и опит на самата Русия…..

Така че крайно време е демократичният свят да вземе мерки, като се изолира максимално от контакти с Русия и я остави сама да си изясни понятията, докато заговори на нормален човешки език. И най-важното – когато след някой месец или година управляващите в Москва отново започнат да просят заеми /обявеното от тях финансиране на мащабна военна програма насред криза неизбежно ще ги доведе до там/, те да ги получат само срещу реални демократични реформи в страната. Или изобщо да не ги получат.

От своя страна най-верният руски сателит в България, може би и на Балканите, а дори и в Европа – управляващата Българска комунистическа партия, прикрита под маската на БСП, изглежда прихвана от перченето на Медведев, та реши и тя да се изперчи. Е, в друг контекст и в други мащаби, но все пак…..

Комунистите внесоха в ЦИК документите си за регистрация за предстоящите европейски избори, придружени с цели…..80 хиляди подписа.

По закон се изискват 15 хиляди. Партиите обикновено внасят малко повече, заради възможността някои подписи да се окажат сгрешени, фалшиви, изобщо – застраховат се да не стане някакъв сакатлък. Ама внасянето на 80 хиляди вече си е перчене. Чудя се как не изиграха и прочутото си комунистическо хора пред ЦИК в този сюблимен момент…..

На всичкото отгоре после пред журналисти председателят на пионерската организация похвали вкупом всички досегашни евродепутати от БКП, че вършели в Брюксел изключително полезна работа, при това не само за своята партия и за европейската левица, но и за целия български народ. Кой я върши тази работа, другарю Станишев? Великият икономист от ДС Атанас Папаризов ли я върши? Огнената дама Илияна Йотова, която трудно прикрива умствения си дюстабанлък на публично място, тя ли я върши? Абе, вършат я  там…..Добре, че Брюксел е далеч и не всички българи виждат каква точно я вършат…..

Накрая не може да се подмине и голямото перчене, демонстрирано от независимата съдебна власт в България около регистрацията на новото ръководство на СДС и оттам – регистрацията на цялата партия за изборите.

Перчат се сега, че стриктно спазват законите и процедурите, та затова не могат, ама обективно не могат, да регистрират Мартин Димитров навреме. Но когато по-рано забавиха същите тези законови процедури с почти месец, когато с чисто политически аргументи обосноваха уж законосъобразното си решение да не извършват регистрация, тогава не се перчеха. Тогава се смотаваха и се правеха на разсеяни. Както казва един приятел – държаха се като пръднал в пълен трамвай.

Извинете за израза, ама каквито са политиката и водещите принципи в тази държава, такива са и изразите, с които трябва да ги описваме.

Реклами

2 коментара

  1. Иван Тотев said,

    Ех Пламене, Пламене… Как да ти обясня, че всички, които са се заселели на по-приятни местенца из планетата Земя, са на практика агресори срещу Русия. Не е така ли? Я да видим един пример от съвсем близкото минало. В Русия има един политик – националист и антисемит. Внимавай за антисемитизма, защото на провокативния въпрос, какви са родителите му, отговаря, че майка му е чистокръвна рускиня, а баща му е юрист. На подкана от страна на питащия за повече конкретика за бащата, следва скандал и налитане на бой. Вече се досещаш, че не може да е друг освен Владимир Волфович. Но преди няколко години, когато аха да вземе властта, основен акцент в предизборната му програма беше обещанието, че ако спечели, руските войници ще мият ботушите си в топлите морета. Ето това обещание му донесе впечатляващ процент от гласовете. За Жириновски агресорите бяха обитателите на земите около топлите морета, за Медведев агресори може да са производителите на белгийски шоколад или френски коняк. Агресорите винаги си приличат по това, че правят нещо по-добре от руснаците и затова трябва да получат заслужено наказание.

  2. BigGrin said,

    политологията ви хлопа господа! политологията ви хлопа! хлопа!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: