КНИГА С АВТОГРАФ

май 9, 2009 at 11:08 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов 

09.05.2009

IMG_1657-Plamen-Helikon Снимка: Дамян Серкеджиев

На 12 май, вторник, между 17 и 19 часа, ще заседна в книжарница “Магелан”, /Пловдив, Капана, ул. “Братя Пулиеви” №1/, където ще дам автограф на който иска. Надявам се в по-камерна атмосфера, не като на публично представяне, да имаме време да си поговорим с хората, които дойдат, за поезията, за нещата от живота или каквото друго ни хрумне да си говорим.

poster-avtograf   Постер: Иван Тотев

Макар срещата да е обявена като “Книга с автограф”, всъщност ще представя трите си досега издадени книги. Две от тях са по-известни на широката публика /с цялата условност на това понятие, когато става дума за широка публика на литература в България/, защото имаха късмета да бъдат издадени през последните две години и все пак продавани по книжарниците и представяни в медиите.

Детската книга “Цвета и Търла-Марла”, първа част от поредицата “Светът на Цвета” /издателство “Жираф”, художник – Цвета Марова/, както разбирам, вече има доста почитатели както сред децата, така и сред техните родители. Не се учудвам, защото я писах с огромно удоволствие и радост от живота, а тези неща по един или друг начин се пренасят в текста. Имам немалко запитвания кога ще се появят втората и третата част и засега мога да отговоря само така – втората и третата част са готови, написани, но пари за издаването им няма.

Поетичната книга “Зодиак на смъртта”, /издателство “Жанет” 45, художник – Румен Жеков/ излезе в края на миналата година и сякаш все още се “намества” сред читателската аудитория. Тя е трудна книга, нехарактерна за българските литературни традиции, в известен смисъл дори – предизвикателна, и си мисля, че трябва да мине малко време, за да и свикнат хората. Иначе получих страхотни отзиви за нея от български поети, които много ценя – Николай Заяков, Едвин Сугарев, Йордан Евтимов, Марин Георгиев, и това ме кара да мисля, че Божана съвсем не си похарчи хартията напразно.

Най-малко известна от трите книги е “Стихотворения” /издание на сп. “Тракия”, художник – Георги Божилов/. Това е съвсем разбираемо, защото тя всъщност е издавана два пъти – във Франция и в България, но никога не е била продавана по книжарниците, а само подарявана на приятели, така че е истинска библиографска рядкост.

Тази книга има странна съдба. Писана е между 1981 и 1988 година. Още преди да я завърша съвсем, изпратих част от ръкописа в тогавашното пловдивско издателство “Хр. Г. Данов” и получих впечатляващ отговор. Той се състои /пазя писмото/ от споменаване на различни достойнства на стиховете, след което завършва с втрещяващата реплика: “Но когато започнете да пишете по друг начин, изпратете ни ръкопис”. И тъй като бях наясно какво означава това, започнах да търся начин да изкарам този ръкопис /вече завършен/ извън България…..

По една случайност се оказа, че приятелят ми Пламен Даракчиев има адреса на едно българско емигрантско списание – “L`Avenir” /”Бъдеще”/ в Париж и ми го даде. Не можех обаче просто да пратя книгата по пощата, защото пощата по онова време се следеше от ДС. Така че докато се чудех какво да правя, намеси се съдбата. През лятото на 89-та година един мой братовчед, женен за французойка, реши да дойде на гости в Кърджали, където живеех, заедно с жена си, тъщата и две току-що родени българо-френски близначки. Чрез него ръкописът стигна до Ценко Барев и Тончо Карабулков, които пък ми се обадиха възторжени и казаха, че ще го публикуват  възможно най-бързо, при това не в списанието, а като отделна книга. Тя излезе в края на 89-та, но не беше разпространявана изобщо в България, само сред емиграцията. Всъщност това френско издание е още по-голяма библиографска рядкост, отколкото последвалото българско.

А как стана българското и защо книгата пак не беше продавана по книжарниците? Един българин – емигрант в Германия, в началото на 90-та година попаднал на “Стихотворения”, харесали му и се обадил на приятеля си, поета Николай Заяков, по това време главен редактор на пловдивското списание “Тракия”. Пратил му книгата, Николай също я харесал и ме издири в Кърджали. Така “Стихотворения” излезе за втори път като отделна книга, издадена от литературно списание. Само че тиражът се пръкна от печатницата през 91-ва, точно в деня, когато временният министър-председател Димитър Попов се появи по телевизията и каза прочутата си реплика: “За Бога, братя, не купувайте!” А братята го разбраха погрешно и спряха да купуват дори евтина духовна храна под формата на поетични книги…..

Та всъщност от това издание сега все още имам стотина екземпляра, които ще могат да се видят и купят във вторник, по време на “книгата с автограф”.

После смятам да се обадя на Николай Заяков и в името на поезията заедно да изпием парите от тази първа, реализирана след 18 години продажба.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: