ВТОРИЯТ ГОЛЯМ ШЛЕМ СЪВСЕМ НИ ЗАГ-Х-ЛУПИ

май 1, 2009 at 5:44 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

01.05.2009 

/Фили/ През последната седмица София и Москва за пореден път станаха център на епизод от политико-енергийната игра, която се разиграва между България и Русия вече няколко години и в която главни действащи лица са президентите и премиерите на двете държави.

Хронологията на събитията в обратен ред. На 28 април, по време на посещение в Москва, българският премиер Сергей Станишев обяви, че са договорени спорните до последния момент въпроси за изграждане на газопровода “Южен поток” и споразумението е парафирано, като в него българските национални интереси са защитени напълно. От известното досега, става дума най-вече че е отпаднал – или поне е намерен механизъм да бъде заобикален – проблемът с руските искания “Южен поток” да използва вече съществуващата газопреносна система на България, като по този начин руснаците автоматично придобият и собственост върху част от нея – нещо, към което те се стремят твърде отдавна. Постигнато е принципно съгласие също и за евентуалното финансиране от руска страна на друг много спорен проект – изграждането на АЕЦ “Белене”, проект, който западни кредитори очевидно отказват да финансират.

Само ден преди този “успех” обаче Станишев получи дипломатически шамар. Руският президент Медведев без обяснения отложи срещата си с него, а срещата му с премиера Путин премина кратко и хладно.

Тази реакция на руснаците се разглежда от наблюдатели като опит за натиск и се свързва с възприетата от тях линия на поведение по отношение на проведения малко по-рано в София “Енергиен форум”. Два дни преди него Европейската комисия прие пакет от мерки за либерализиране на енергийния пазар, част от които ограничават експанзията на руския газов гигант “Газпром” и това до голяма степен обърна очакванията Форумът да се превърне в руски триумф. Путин не дойде в София, а българският президент Първанов направи изявления, възприети като твърди остри. От една страна той директно предупреди “Газпром” да не се бърка във въпроси, свързани с българския суверенитет, а от друга – “посъветва” премиера Станишев да не бърза с подписването на каквито и да е договорености в Москва, защото принципни противоречия между страните продължават да съществуват. 

– Пламен, оценките на политици и наблюдатели за случило се през последните дни са полюсни – критиците казват, че пред очите ни бе разигран поредният руско-български енергиен цирк с политически привкус, а президентът Първанов и управляващите настояват на позицията си, че постигнатите договорености са полезни за България и нейните амбиции да се превърне в своеобразен енергиен център на Балканите. Има ли средна позиция, свързана с по-обективна оценка? 

– От няколко дни се опитвам да намеря средната позиция, Фили, но не се получава. Веднага обяснявам защо. Ако се опитаме да вникнем искрено в позицията на управляващите, зад пропагандните думи и дела би трябвало да намерим конкретни резултати от всичко случило се, които да потвърдят неговата важност. Какво намираме като конкретен резултат? Най-отчетливо и ясно той се съдържа в думите на президента Георги Първанов, казани в сряда: “Искам  да поздравя премиера Станишев и преговорния екип в енергийния сектор. В крайна сметка останахме там, където бяхме и преди 15 месеца. Което беше и нашата цел.” 

– Пламен, сигурен ли си, че това са точните думи на Първанов? Защото всъщност те означават, че целта е била 15 месеца да се тича на едно място. И да се изразява гордост от постигането на такава цел звучи, меко казано, странно. 

– Сигурен съм, че това са точните думи, Фили, той ги каза пред група журналисти, сцената беше показана по всички телевизии, всички вестници и сайтове го цитират еднозначно. Честно трябва да си призная, че в първия момент, когато чух какво говори Първанов, зяпнах от изненада. Казвам “зяпнах” и имам предвид – съвсем буквално. После се смях около пет минути до сълзи. После си изтрих сълзите и ми стана много, много тъжно. Но фактите са такива и емоциите не помагат нито да разберем по-добре налудничавата ситуация, в която сме вкарани, нито да я променим. 

– А какво визира Георги Първанов, като казва “останахме там, където бяхме преди 15 месеца”? 

– В случая Първанов има предвид постигнатите договорености по енергийни въпроси в София през януари 2008 година, по време на посещението на Владимир Путин в ролята му все още на руски президент. Тези договорености тогава българският президент оцени като постигнат “голям шлем”, термин от бриджа, който говори за триумфална победа. Проблемът, Фили, обаче е, че още тогава множество български, европейски, а дори и американски специалисти казаха, че предвидените големи енергийни проекти са, общо казано, неизгодни за България и то по множество причини. Първо – те увеличават на практика до сто процента българската енергийна зависимост от Русия. Второ – създават съвсем реална заплаха от трансформацията на тази  “икономическа” във все по-сериозна политическа зависимост, доколкото Русия през последните години не само не се отказва от своите имперски амбиции, но и демонстративно рекетира различни страни чрез суровинната си база. Трето – руската енергийна експанзия в България цели създаване на нещо като стабилно предмостие, ако използваме този военен термин, за отваряне на още повече възможности Русия да налага политиката си “разделяй и владей” в самия Европейски съюз.

През месеците оттогава към тези аргументи се прибавиха и множество чисто финансови съображения, свързани с разразилата се междувременно световна икономическа криза. Типичен пример за това е въпросът с финансирането на АЕЦ “Белене”.

Ако оставим настрана множеството други фактори като натиск на екологични организации, не само български, против строежа на “Белене”, или силните колебания на немския съакционер в проекта RWE, остава фактът, че нито една нормална европейска банка не пожела да финансира проекта и парите сега се търсят от Русия. Само че не директно от правителството, защото тогава ще трябва проектът да бъде санкциониран от Европейския съюз, а се търсят от руски търговски банки, за да се заобиколи тази необходимост. И доколкото е известно, става дума за заем на обща сума близо 4 милиарда евро при лихва от…..над 16 процента. Подобно нещо се оценява от икономисти като убийствено за всички предварителни оптимистични оценки на правителството както за стойността на самия проект, така и за цената на произвежданата впоследствие електроенергия, която ще се оскъпи най-малко с 1 евроцент на киловатчас или с цели 20 процента.

Та всъщност, Фили, това, което искам да кажа, е – ето какво означават думите на президента Първанов, че “останахме там, където бяхме преди 15 месеца”. Очевидно останахме в една изключително спорна ситуация, която, кой знае защо, за пореден път ни се представя като триумф на управляващите. 

– Вероятно зад това стоят политически сметки, свързани с предстоящите избори? 

– Да, твърде вероятно е, че управляващите ще се опитат в предизборната ситуация да използват аргумента – изберете ни, защото само ние можем да реализираме големите енергийни проекти, а оттам – да гарантираме енергийната сигурност на България. В същото време обаче това е и една много хлъзгава позиция, защото тя може да срещне и вече среща силни аргументи против както вътре в страната, така и от  европейските партньори. Няма да се връщам към вече казаното за тези аргументи или да добавям нови.

Важното обаче е, че този пропаганден ход на управляващите се прави в малко по-различна среда от тази, която спокойно консумираше подобни ходове преди година или дори преди шест месеца. След като през януари България беше пряко засегната от руския газов рекет, все повече хора сякаш проглеждат – или поне търсят не само една гледна точка – към темата за отношенията България-Русия. А в това отношение сервилното, за да не използвам по-тежки думи, поведение на екипа Първанов-Станишев всъщност става все по-видимо.

Вероятно точно това е един от ефектите, които президентът Първанов се опита да тушира с острите си изказвания по време на енергийния форум в София. Друг очевидно търсен от него ефект е опитът му пред европейците, които вече май съвсем го отписаха като политик, да се представи за не толкова проруски настроен, колкото е всъщност.Само че не изглежда да е успял много.

Красен Станчев, един от водещите български икономисти и геополитически анализатори писа преди два дни, че събитията през последната седмица, разиграли се в София и Москва, са всъщност един привиден конфликт, от който всеки участник да извлече своите ползи. Станчев добави също, че всичко изглежда дори като напълно съгласувана акция между управляващите екипи в България и Русия.

Една оценка, която аз лично напълно споделям. Само че не със задоволство, а с огорчение, че нещата са такива, каквито са.

Реклами

2 коментара

  1. Nikolay said,

    Безкрайно съм ви благодарен, че уголемихте шрифт. Изтекоха ми очите с онези дребни букви, което не позволяваше достигане на пълното удоволствие то четенето на вашите текстове.

    • asenov2007 said,

      Страхувам се да не се разочаровате в някой от близките дни, защото не аз уголемих шрифта, а самата система нещо направи с днешния текст. Утре може да си се върне както беше.
      Ако имате проблеми с четенето, минете през page горе в дясно, през text size в падащото меню и натиснете larger. Това работи.
      Пламен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: