ЕВРОПЕЙСКА НЕВОЛЯ ПО БЪЛГАРСКА ВОЛЯ

април 3, 2009 at 4:58 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

03.04.2009

 

/Фили/ Вече един месец между българското правителство и Европейския съюз се води странен диалог, свързан с идеите на премиера Сергей Станишев за по-масирано присъствие на европейски експерти в управлението на страната.

Първоначалната идея на Станишев, лансирана на среща с председателя на Европейската комисия Жозе-Мануел Барозу включваше искане за “трайно приъствие на повече евроексперти в ключовите институции в България, за сметка на което да отпадне съществуващият европейски мониторингов механизъм за наблюдение върху системите на правосъдието и вътрешните работи”. След приемането си преди две години, България и Румъния бяха единствените страни от ЕС, на които, заради изоставането в редица ключови области, беше наложен режим на сериозен контрол за напредъка, свързани дори със заплаха за прилагане на предпазни клаузи.

Така и не стана ясно как, защо и кога българското правителство е взело решението едностранно да се опита да подмени този режим. Първоначално вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин направи опит да го обоснове, като каза, че има разминаване между мненията и препоръките на европейските специалисти, които в момента съветват правителството в редица сфери и експертите, които идват в страната, за да отчетат напредъка и да подготвят редовните, най-често силно критични, доклади за този този напредък. “България иска от Брюксел повече да помага, отколкото да дава оценки” – заяви Ивайло Калфин, като добави по повод на мониторинговите доклади, че “старият механизъм на сътрудничество трябва да приключи, тъй като започва трета година от действието му”.

Разбира се, този опит веднага и недвусмислено бе отхвърлен от Европейската комисия, чиито говорител Марк Грей заяви: “Европейската комисия смята, че напредъкът на България трябва да се осъществява в рамките на съществуващите партньорски механизми, а не чрез създаване на паралелни процеси и структури”.

Въпреки това обаче оттогава насам премиерът Сергей Станишев още на два пъти лансира все същата идея, с известно смекчаване по отношение на необходимостта да отпадне механизма за мониторингов контрол.

Въпреки това обаче идеята му получи и продължава да получава множество критики – например британското списание “Икономист” я определи като опит за въвеждане на “нов колониализъм”, а евродепутатът Николай Младенов каза, че искането на българското правителство е “срамно и сдкандално” и че то се посреща в Брюксел “със саркастично мълчание или с присмех”.

 

– Пламен, какви са оценките в България за случващото се?

 

– Като цяло – не по-малко негативни, отколкото оценките в Европа, Фили. Нека обаче първо да кажа, че различни, често немаловажни, подробности около лансираната от Сергей Станишев идея са твърде неясни. Или поне се изясняват някак си бавно и в движение.

Например трябваше да минат повече от десет дни, след като премиерът за първи път лансира идеята си в Брюксел, за да стане ясно, че тя е измислена, внушена – или поне силно подкрепяна – от участниците в тъй наречения Международен съветнически борд към премиера, който беше създаден в края на миналата година и в който участват европейски политици като бившия френски премиер Доминик дьо Вилпен, бившия испански министър на външните работи Жозеп Пике, бившият европейски комисар по правосъдие и вътрешни работи Антонио Виторино и други. Засега не е ясно какви хонорари получават въпросните международни съветници за дейността си, но журналисти в България казват, че дори да работят безвъзмездно, все пак трябва да бъдат глобени заради лансирането на подобни недомислици. Португалската съветничка от Международния борд Мария Пинто, която се сочи за основен автор на идеята, преди дни се опита да разясни, че всъщност става дума не за директно назначаване на европейски комисари, които да взимат политически решения, а за “привличането на около тридесет експерти и съветници, които да носят отговорност наравно с българските”. Така и не се разбра с какво тяхното присъствие може да промени нещата, след като в различни български министерства вече има привлечени около сто и тридесет европейски експерти.

Самият Сергей Станишев преди дни също представи нещата в твърде смекчен, макар отново твърде неясен вариант, като каза, че е повдигнал пред Европейската комисия единствено въпроса да се постигне максимален ефект от реформите в България и че предложението му е опит “хоризонтално да се засили капацитетът на българската администрация там, където е полезно и необходимо и особено за усвояване на европейските фондове”.

Разбира се, всичко това в момента вече звучи като опит за измъкване. И все пак – опит за извъкване, от който да се извадят максимум предизборни дивиденти. “По същество в момента сме свидетели на откровена предизборна кражба на доверие” – смята политическият наблюдател Ясен Боядижев. Според него българското правителство, което има 80 процента недоверие в страната, се опитва да спечели, като навлече дрехата на готовност за близко партньорство с Европа и по този начин да открадне част от онези 75 процента доверие, които българските граждани изпитват към Европейския съюз.

 

– Но всъщност, Пламен, от самия начин, по който първоначално постави въпроса правителството не загуби ли повече доверие, отколкото сега може да спечели?

 

– На пръв поглед изглежда така, Фили, но ми се струва, че тук има някои важни моменти, които трябва да бъдат отчетени. Представи си например, че Брюксел случайно се беше съгласил на варианта при засилено експертно присъствие да отпадне мониторинга. Тогава правителството щеше да се бие в гърдите като най-патриотичното правителство на този свят, защото е премахнало дамоклевия меч на възможността да бъдат наложени предпазни клаузи на България. Впрочем това е нещо, което притеснява и би трябвало да притеснява само едно некадърно по отношение реализацията на европейските правила и принципи правителство, каквото се оказа българското. Но то щеше да бъде отчетено като огромна заслуга именно от правителството.

Представи си също какъв би бил предизборният ефект, ако в момента се постигне някакво споразумение с ЕС, дори при запазване на мониторинговия механизъм, и тук официално дойдат независимо дали 30 или 300 европейски съветници, а след три месеца докладът на Еврокомисията отново се окаже –  както със сигурност ще се окаже – пълен с критики. Ами тогава правителството на Сергей Станишев ще излезе, поне във вътрешен план, напълно сухо от водата, като смело и националноотговорно ще може да заяви, че, виждате ли, европейските експерти не си свършиха работата. А пък при категоричния отказ на Европейския съюз, както става в момента, правителството ще може да каже, макар не толкова директно, но нещо от сорта – опитахме всичко, но европейците ни изоставиха. И по този начин да продължи да подклажда антиевропейски настроения в страната, както впрочем прави вече от поне една година.

 

– Добре, но дори да приемем, че подобни схеми проработят вътре в страната и управляващите спечелят някакви предизборни дивиденти, това в няма ли да е разрушително за авторитета на България сред европейските партньори?

 

– То вече е, Фили. За съжаление напоследък България все по-еднозначно се възприема от европейците като страна, която е твърде досадна, защото не само не може да реши собствените си проблеми, но и създава допълнителни проблеми на всички останали с различни капризи, с думи и действия, които по същество са антиевропейски, както и с идеи, които могат да се нарекат нестандартни, само за да не се нарекат директно налудничави.

Само че, грубо казано, на българското правителство не му пука. И не му пука още от момента, в който България стана пълноправен член на Евросъюза. Тъй като не съществува изобщо процедура, по която страната да бъде извадена от ЕС, и тъй като механизмите за обратно въздействие са деликатни и тромави, то единственият проблем на българските управляващи в момента изглежда как да останат на власт още един мандат. За тази цел те са готови да платят каквато и да е цена, разбира се, на гърба на цялото българско общество. Включително например цената списание като “Икономист” да определи искането за назначаване на европейски комисари като опит за въвеждане на нов колониализъм. Или да сравнява тази стъпка с едно от другите най-срамни предложения в българската история – предложението на  Живков към тогавашното съветско ръководство България да се превърне в 16-та съветска република.

В същото време, Фили, давам си ясна сметка, че самото българско общество с апатията, в която е изпаднало, с пълната си незаинтересованост по глобални въпроси и с отказа си да има информирано мнение също носи голяма вина за случващото се в момента. И ще носи още по-голяма вина, ако на изборите през лятото отново по един или друг начин гласува доверие на сегашните управляващи да управляват и през следващия мандат.

4 коментара

  1. Dimo Raikov said,

    Добър материал,интересен и ,за съжаление,точен. Думите „…с отказа си да има информирано мнение…“ са страшни, но доста показателни за това, което става днес в БГ. Аз също напоследък започвам да усещам умора при постоянния ми иначе стремеж поне чрез книгите си за Париж да разсея тази апатия,но вече не съм оптимист. Просто нашият народ,или по-голямата част от него,си иска кочинката, дай му чалга,“брадъри“ и тем подобни олигофрении…Разбира се, всичко е режисирано,това вече и за слепия е ясно,но все пак,все пак…Нали все казваме,че сме най-талантливите,най-интелигентните,най-красивите…А един проект като хората не можем да направим…Иначе сме майстори на тупането в гъпрдите

  2. igninE said,

    как сказал один очень умный человек которого мы все хорошо знаем )

    Если мельницу, баню, роскошный дворец
    Получает в подарок дурак и подлец,
    А достойный идёт в кабалу из-за хлеба –
    Мне плевать на твою справедливость, творец!

  3. otnesen said,

    В България властта е корумпирана, следователно е мафия. И ако има някаква форма на борба на българския народ срещу мафията, то ЕС е на страната на мафията. Не ви се вярва ли? Всички тези заеми се дават не на народа, а на мафията. Не виждам никаква вероятност европейските лидери да не са знаели предварително, че ще дават пари на мафията, че ще сключват изгодни за тях сделки и ще подписват отговорни договори със същата тази мафия, включително договори като тези за членство в ЕС и НАТО. Как може да не им е било известно предварително? Не е възможно. На това му се вика финансиране на мафията. Корупция в нашата власт има, но тя се явява само периферия на престъпно ядро, чиито център е Брюксел.

  4. иван тотев said,

    При едно от посещенията на Георги Димитров в Москва, Бащата на човечеството закачливо го попитал, да не му спретнат преврат докато отсъства от България. Димитров в духа на финия болшевишки хумор отвърнал: „Няма срашно. Аз водя превратаджията със себе си.“ И посочил стоящия до него Кимон Георгиев.
    Години по-късно Хрусчов отишъл да посреща космонавти, но забравил да вземе със себе си Леонид Брежнев и последният го свалил от власт. Горбачов пък беше на почивка с внучките си, когато пучистите се опитаха да върнат комунизма и съветската империя.
    Изглежда, че в пожарникарската школа не са изучавали теория на конспирацията. Бойко Борисов забрави да заведе в Москва Сергей Дмитриевич и ето какво му сервираха комунистите. Да бъдем честни – че има криза с боклука на София, има; че ГЕРБ вече многократно доказа неспособност да се справя с битови а и с политически проблеми, е ясно; че сме свидетели на феномен – Бойко Борисов хем постоянно доказва тотална некомпетентност, хем поддължа висок рейтинг и е на път да стане и министър председател. Но той е легитимен и законен – Негово Величество Избирателя го е облякъл във власт.
    Обаче и комунистите, калени в тежки конспиративни игри си ги бива, нали. Пък и творчески прилагат теорията – вместо да му извъртят едно превратче на Бойко, те му измислиха извънредно положение. Май до изборите ще става все по-интересно.
    Аз се питам: българският гласоподавател не забелязва ли, че сега сме 2009 година, че сме част от Европейския съюз, че си занесохме в Европа министър-председател доскорашен гражданин на враждебна държава, че е на път да постави начело на държавата бивша мутра любител на чалгата, човек многократно надхвърлил нивото си на компетентност?
    И въпреки тези критични мисли, се страхувам се, че днес от бутилката се пуска дух, който отдавна трябваше да е мъртъв. Днес се извършва мини преврат, утре под предлог, че има някакъв друг проблем, може да се оправдае и истински преврат и това все в името на решаване на реално съществуващи проблеми. Впрочем африканските и латиноамериканските преврати също се правят, за да разрешат натрупани проблеми. И пак повтарям – ние правим този странен малък преврат в Европа, като част от могъщата държава Европейски съюз. В този смисъл, какви са политическите проекции за нашето бъдеще, както и не излиза ли от гардероба на Позитано уродливия призрак на руските деструктивни интереси? Защото днес на българското общество се предлага схемата на директното действие, като се внушава, че демокрацията е тромава и неефективна.
    Какво още ни готвят конспираторите?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: