НЯКОИ МИСЛЯТ, ЧЕ НЯКОЙ МИСЛИ, ЧЕ НЯКОИ МИСЛЯТ

март 6, 2009 at 5:28 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

06.03.2009

 

/Фили/ Обикновено сме свикнали да смятаме, че експертите по-малко грешат от тъй наречените “обикновени” хора, защото боравят с числа, а числата са носители на обективна информация. Дали това в действителност е така и – независимо от отговора на този въпрос – каква е ролята им в процеса на обществена манипулация в България?

Този въпрос възниква закономерно, ако човек си направи труда да прочете някои твърде интересни изследвания на български и международни организации, появили се напоследък, както и да проследи някои изказвания на политици, журналисти и граждани, в които именно числата играят водеща роля и обосновават претенцията за обективно информиране на обществото.

“Над 75 на сто от българите искат експертно управление” – сочат данните от Европейското социологическо изследване върху ценностите и нравите, което се провежда на всеки 9 години и в което България участва от 90-та насам. Напълно разбираемо, в анализа на получените резултати този огромен процент се свързва най-вече със силното недоверие, което мнозинството българи питаят към партиите изобщо. А то пък до голяма степен е следствие от водената в страната през последните осем години целенасочена политика за разбиване на партийната система и насаждане на популизма като водещ принцип. Как обаче този резултат се съчетава с други резултат от същото изследване – 64 процента от анкетираните заявяват “подкрепа за демократичната политическа система”, а това означава – за политическа система, изградена на партиен принцип. Още по-лошото следва обаче – оказва се, че, пак в същото това време, цели петдесет на сто от българските граждани предпочитат също в страната да има авторитарно управление. Изобщо даже не броим в случая онези десет процента, които настояват за въвеждането на военен режим.

Тъй като в случая общият сбор на процентите е двеста, това означава, че всеки от анкетираните е дал средно по два отговора – нещо по принцип нормално за проучвания със заложени алтернативи. Но в случая нито един от четирите варианта не е алтернатива на който и да било от другите.

 

– Пламен, закономерно възниква въпросът каква е обективността не толкова на изследването, колкото на самите изследвани. Защото, при давани средно по два отговора, наистина изглежда странно шестдесет и четири процента от съзнанието на един анкетиран да държи здраво на демократичните принципи, докато петдесет процента от същото това съзнание да настояват за авторитарен режим.

 

– Работата може да изглежда и още по-лоша, Фили, ако приемем, че половината от хората все пак са давали, както е нормално, по един отговор, но останалата половина пък е давала по три отговора. Тогава ще излезе, че някои българи искат да ги управлява демократичен авторитарен режим под формата на военна хунта. Но ти си напълно права да поставяш акцент в случая не върху коректността на изследването, колкото върху коректността на изследваните. Или върху тяхната информираност. Защото демокрацията може и да означава избор, но тя не може да се реализира от въздуха, без гражданско общество, което пък ознавача не просто избор, а информиран избор.

Както знаеш, Фили, има и нещо друго, което съществува при демокрацията, за да може да съществува самата демокрация – това е доверието. А от цитираното вече изследване на ценностите става ясно, че под 20 процента от българите са склонни да се доверяват на другите.

 

– Всъщност, Пламен, това може и да не е чак толкова опасно за съществуването на демокрацията в България, като се знае, че правителството има в момента под десет процента доверие, но продължава да управлява. И дори оцеля след рекордни седем вота на недоверие.

 

– Двадесет години след началото на прехода, в България подобни парадокси все още минават за нормални, Фили. Затова и никой дори не се учудва, да не говорим, че не се надига вълна от обществено недоволство, когато в медиите се появят заглавия от рода на “Данъчни укриват данъци”. Наскоро попаднах и на много активен интернет-форум, в който усилено се дискутираше темата “Може ли кризата да е в криза?”

Та и правителството така – успешно борави с числата като с обективности. По време на последния вот на недоверие например премиерът Сергей Станишев от парламентарната трибуна убеждаваше публиката, че страната е финансово стабилна, включително и защото външният дълг е едва 16 процента от Брутния вътрешен продукт. Той така и забрави да обясни, че говори само за държавния дълг. Защото иначе общата задлъжнялост според икономисти се изчислява на 37 милиарда евро, което означава 108 процента спрямо същия Брутен вътрешен продукт.

В подобни ситуации, Фили, се сещам за два класически случая от историята на социологията. Единият е за изследване в Германия, резултатът от което показал, че има пряка връзка между популацията на щъркели и популацията на бебета в една немска провинция. Другият е още по-класически. На базата на експериментално доказан факт, че ако даден човек днес пие джин с тоник, утре пие водка с тоник, вдругиден пие уиски с тоник и винаги се оказва пиян, изводът на социолозите е, че човекът трябва да изключи от менюто си тоника.

По подобен начин стоят нещата например с последната информация за поредното намаление на цените на основни хранителни стоки като олио, брашно, захар, ориз, варива и млечни продукти, отчетено от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Според тях на годишна база олиото например е поевтиняло с цели 36 процента, а брашното – с 32. Само че майка ми в къщи, за която съм сигурен, че следи много по-отблизо цените по борси и тържища, отколкото чиновниците от специализираната Държавна комисия, твърди, че цените именно на такива основни стоки не спират да се качват.

Разбира се, мнението на майка ми едва ли може да бъде прието като достатъчно силен аргумент в един научно-теоретичен или политически-обективен разговор за цените в България, но знам, че във всекидневието ми върши много повече работа, отколкото статистиката, поне българската статистика.

Защото иначе например американският статистик, който наскоро би тревога, че световната икономическа криза удря сериозно търговията със сутиени, ми изглежда като истински полезен статистик. Сега вече мога научнообосновано да твърдя пред жена си, че ако американките от средната класа вече отказват сутиените на цена 250 долара и масово се обръщат към тези от 15, то като част от българската средна класа тя пък трябва да се откаже да купува сутиени за 15 долара и да погледне към тези от 2.

 

– Мислиш ли, че това е достатъчно добро доказателство пред жените и може да  доведе до желания резултат?

 

– Честно казано, Фили, понякога не знам какво да мисля. Наскоро видях впечатляващото заглавие “Всеки трети мъж в България е с проблемно пиене”. Отначало се обърках, защото лично не познавам много българи, на които пиенето да им е проблемно. Пък и знам, че времената на най-лошите ментета, от които хората ослепяват директно, вече отминаха. Сега ментетата са далеч по-здравословни. Оказа се обаче, че в текста става дума за нови стандарти, въведени от Световната здравна организация, според които проблеми с пиенето имат хора, употребяващи над 525 грама концентрат седмично. Или над 21 чаши вино. Или над 21 малки бири. Пак седмично. А това, според Александър Канчелов, директор на Клиниката за лечение на зависимости, означава, че поне една трета от българските мъже прекаляват системно.

Честно казано, стори ми се, че тези нови критерии дори според повечето българи могат да се окажат приемливи, ако времето, като нещо твърде относително, бъде посвито и те станат валидни за един уикенд например, а не за цялата седмица. Новината обаче веднага бе подета в интернет-форумите и стана повод за нови атаки срещу правителството, като се смеси с кампанията срещу законовите възможности на полицията да следи потребителите на световната мрежа. Например появи се текст, в който иронично се казва – “МВР предупреждава: ползването на Интернет и алкохол не е в интерес на вашето здраве!”. Друг човек пък, явно не обърнал внимание на факта, че новите критерии за пиене са изработени от СЗО, а не от Станишев, написа – “След Интернет, управляващите нападнаха и Алкохола”. И добави авторитетно – “96 процента от ползващите горните две услуги не подкрепят правителството след тяхното ползване!”

А на възражението, че споменатите проценти в случая са напълно произволно частно мнение, мога на свой ред да попитам – как точно БСП научно обоснова своето неотдавнашно решение в бъдещите депутатски листи 20 процента от местата да са запазени за “бизнесмени”. И кои точно бизнесмени се очаква да получат депутатски имунитет срещу наказателно преследване – онези, които се прочуха напоследък с източване на ДДС или някои други?

 

 

 

      

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: