ЗА ВОТА, НАГЛОСТТА И НАКОНТЕНИТЕ ПРИЗРАЦИ

февруари 27, 2009 at 4:41 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

27.02.2009

 

/Фили/ В България правителството на управляващата тройна социал-либерална коалиция оцеля след седмия пореден вот на недоверие, гласуван снощи.

Със 148 срещу 85 гласа управляващите демонстрираха монолитност три месеца преди края на мандата си, въпреки предварителните очаквания, че НДСВ, партията на бившия премиер Симеон Сакскобургготски, може да потърси начин поне да се дистанцира, ако не изцяло да се еманципира от партньорите си. Такива очаквания имаше от една страна заради все по-дълбоките противоречия, които ясно се вижда, че съществуват напоследък между НДСВ и социалистите по различни актуални теми на управлението, а от друга – за да се спаси партията от очертаващия се за нея пълен крах на предстоящите избори.

Всъщност обаче не този на практика предизвестен резултат от вота беше най-интересното в него, а възможността по време на дебатите да се види за последно моментното разположение на основните политически сили в страната и потенциала, с който те тръгват към изборите през юни – картина, която достатъчно добре се очерта по време на предхождащия гласуването дебат.

В него се видя, че макар част от опозицията да има ясни и точни възгледи както за положението в страната, така и за основните проблеми на това управление, като цяло страда не само от липсата на единство и последователност, но и от липсата на достатъчно опит, за да проведе голяма политическа битка.

От своя страна управляващите, които по време на дебата демонстрираха, че владеят добре технологичните и процедурни хватки, като на практика удавиха критиките на опозицията в огромно количество автохвалебствия, всъщност показаха, че притежават повече опит в политиката на думите, отколкото в политиката на реалните управленски действия. А това изглежда като сериозно предимство в страна като България, където електоратът е лесно податлив на популистки внушения.

 

– Пламен, още по време на самия дебат представителите на опозицията започнаха да забелязват и да възразяват, че управляващите целенасочено и организирано използват процедурните възможности, за да размият същността на дискусията и да я направят досадна за публиката. Доколко имаха основания за това?

 

– Основания имаха предостатъчно, Фили, като се има предвид, че само министър-председателят и министърът на финансите общо запълниха цели два часа от времето за дискусии, при това говорейки изцяло за успехите на правителството, без да отделят сериозно внимание и да отговорят на критиките от страна на опозицията. Тези критики бяха или мълчаливо подминавани като несъществуващи, или омаловажавани и превръщани в обект на ирония като несъществени.

Например след като опозицията представи мотивите си за вота на недоверие, главните от които са неадекватната правителствена реакция на икономическата криза, липсата на политическа воля за борба с корупцията и организираната престъпност и загубата на милиони евро от европейските фондове, премиерът Сергей Станишев определи тези мотиви като “повърхностни и преувеличени”.

Той отиде още по-далеч, като нарече “налудничаво” мнението на опозицията, че при управлението на сегашното правителство практически тече процес на отдалечаване на България от Европейския съюз и НАТО.

Всъщност от един момент нататък картината на дебата започна да изглежда така, сякаш не опозицията аргументирано атакува правителството и то се защитава, а обратно – сякаш правителството напада опозицията и тя не знае как да се защити.

Според мен обаче, ако се търси вина за създаването на това положение от гледна точка на чистата политическа технология, тя трябва да се разпредели така: на първо място си е виновна самата опозиция, която, въпреки преживените седем вота на недоверие, все още се държи, сякаш няма никакъв опит в извършването на подобно упражнение, на второ място е вината на прекалено дистанцираното от общите проблеми и прекалено мълчаливото “гражданско общество” в България, и на трето място вече – наглостта на управляващите да използват чисто  процедурни лостове, за да прикрият управленското си безсилие. Защото в края на краищата не може да се очаква, че управляващите ще вдигнат ръце и без бой ще се оставят в един дебат да бъдат притиснати в ъгъла, като дадат на опозицията възможност свободно да печели политически дивиденти под формата на електорални симпатии.

Друг е въпросът дали и доколко това тяхно поведение е нормално от гледна точка на политическия морал, но не трябва да се забравя, че действието се развива в България, където въпросът дали и доколко изобщо съществува политически морал също е твърде актуален.

 

– Пламен, обаче в същото време и ти определи поведението на управляващите като “нагло”…..

 

– Да, Фили, просто се опитвам да подбера все пак достатъчно прилична дума…..Определям го като нагло, като имам предвид не толкова технологичната, колкото съдържателната страна на дискусията, дебата по същество. И смятам, че е нагло, защото в съзнанието ми се натрапва една, струва ми се оправдана, аналогия между глупостта и некадърността. Още Еразъм беше казал нещо от сорта, че глупостта не нанася най-страшните си поражения поради това, че е глупост, а поради претенцията, че не е. Абсолютно същото важи и за некадърността.

А това правителство, дори да се абстрахираме изцяло от вътрешните критики към него и да останем само при онези, които са по-обективни, защото идват отвън, демонстрира истинска некадърност да се справи с проблемите и в същото време – настоятелна претенция за обратното.

Например да вземем факта, че в последния междинен доклад на Европейската комисия за България, появил се през февруари, на практика се потвърждават за пореден път всички досегашни забележки, налични и в докладите от години назад – за несправяне с корупцията и организираната престъпност, за недостатъчни и неадекватни реформи в сферата на правосъдието и сигурността, за наличието на сериозни проблеми, свързани с усвояването на европейските пари.

Освен това, от есента на миналата година досега Европейският съюз на няколко пъти вече обявява решения да замрази нови и нови средства от европейските фондове, въпреки че правителството говори колко добри мерки взима това да не се случи. Практически замразяването на тези средства е най-директното обвинение в некадърност, което управлението в България би могло да получи от Европа. Да се отиде по-нататък, означава да се прескочи границата на приемливата директност и да се стигне до истинска грубост.

Но ако дори за секунда приемем, че министър-председателят и министрите от кабинета имат твърде къса памет и за последните няколко седмици или няколко месеца буквално са успели да забравят напълно думите и знаците на недоволство, идващи от Европа, то какво да кажем по отношение на Годишния доклад за правата на човека, издаден от Държавния департамент на Съюдинените щати. В този доклад – отново за кой ли пореден път – се казва, че “българското правителство не преследва настъпателно организираната престъпност или корупцията и български официални представители често пъти участват в корупционни практики безнаказано.”

Всъщност, сега се сетих, Фили. За него пък може да се каже, че премиерът и министрите не са го забравили, а все още не са успели да го прочетат, защото докладът стана известен в България в самия ден на вота.

 

– Пламен, а какви изводи могат да се направят от случилото се по време на дебатите и гласуването на вота за позициите, с които основните български партии застават на старт за предизборната надпревара?

 

– По отношение на опозиционните партии, Фили, струва ми се, че те просто за пореден път потвърдиха своята слабост и това им вещае огромни проблеми преди, по време и след изборите. Възможното им единодействие /като изключим партия Атака и новата партия Напред/ продължава да изглежда поставено под въпрос, а следователно, дори и да се състои, ще бъде твърде закъсняло.

Що се отнася до партиите от управляващата коалиция, при тях има известно нюансиране. Представителите на НДСВ например мълчаха почти изцяло по време на дебатите и все пак гласуваха в подкрепа на правителството. Това им поведение се очаква да ги остави изцяло извън следващия Парламент и да ги изпрати окончателно в зоната на вечното политическо мълчание.

От друга страна БСП и ДПС изглеждат достатъчно близки като идеология и практическо поведение, за да се очаква, че и в следващия Парламент те ще продължат да поддържат сътрудничеството си – независимо дали то ще стане основа за сформиране на ново коалиционно правителство или ще бъде ядро на силен опозиционен фронт.

Евентуалните проблеми пред тях оттук нататък се свързват с възможността за нови и нови критики от страна на Европейския съюз в близките месеци, които поне донякъде да намалят електоралната подкрепа за тези партии. Макар че чудеса в това отношение едва ли могат да се очакват.

А като цяло казаното означава, че след юни и българските граждани, и политиците от Евросъюза могат да се окажат изправени пред призрака на същото старо управление, облечено в нова дрешка.

 

   

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: