ПЪРВАНОВ ДА СИ ХОДИ СЪЩО – 20

февруари 24, 2009 at 7:41 am (Публицистика) (ВТУ, Георги Първанов, Путин - д.х.к., академична автономия, рецепта за пълно щастие, съмнения)

 

Пламен Асенов

 

24.02.2009

 

/Освен псевдосоциалистическото-псевдолиберално правителство, което трябваше отдавна да си е отишло, защото е спирачка по европейския цивилизационен път на България, президентът Първанов трябва да си ходи също. Всеки ден до свалянето, до подаването на оставка, до изтичане на мандата му или до реализацията на някое от предвидените по Конституция крайни събития, свързани с невмъзможност от негова страна да изпълнява функциите си, ще посочвам тук различни основания защо това трябва да се случи./

 

Президентът Георги Първанов трябва да си ходи, защото

 

в академичните среди на ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” съществуват съмнения, вече публично изразявани, че е пряко замесен в решението да бъде присъдена на Владимир Путин титлата “доктор хонорис кауза” заради някакви напълно несъществуващи негови заслуги към науката, към университета или към България – така и не става ясно.

 

Извън самата академична общност въпросните съмнения се породиха още от самото начало на историята. И доста сериозно се затвърдиха, когато ректорът на университета публично обоснова решението с нещо като рецепта за пълното щастие: Путин – получава д.х.к., ВТУ – получава световна слава.

Някои ще възрази, че само заради съмнения в нарушаване на академичната автономия не може да си ходи цял президент.

Може, може! Пример – японският министър, който наскоро подаде оставка само защото, докато беше зле, медиите се усъмниха, че е зле къркан. Или добре къркан, все едно.

Във филма “Ронин” пък имаше един герой /така и не се разбра от кои служби точно беше обучаван и на кои служби служеше/ който спаси част от партньорите си, само защото се усъмни в нещо – на пръв поглед без никакво основание. Когато го попитаха откъде му е дошло, той каза: “Там, където ме обучаваха, ме научиха на нещо просто – ако се усъмниш, значи е истина”.

Е, през годините Георги Първанов, момчетата, които са го обучавали и момчетата, с които дружи, са ни дали вече достатъчно основания не само да се съмняваме, но и да мислим, че съмненията ни най-вероятно ще се окажат невинна детска игра в сравнение с истината.

 

Реклама