СКАНДАЛ С НАП – ПОРТРЕТЪТ НА ДОРИАН ГРЕЙ ИЗЛИЗА ОТ КИЛЕРА

февруари 20, 2009 at 1:02 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

20.02.09

 

/Фили/ Скандалът с източване на милиарди левове от ДДС, който започна през миналата седмица в България, се разразства все повече и заплашва да се превърне в истинска предизборна емблема на доминираното от социалистите управление на тройната коалиция, което и досега търпеше сериозни обвинения за корупция и нежелание да се справи с организираната престъпност.

Последните разкрития за далавери обаче, в които са замесени висши данъчни и митнически служители, имена на прокурори и някои от най-богатите бизнесмени, е на път да стопи окончателно и съвсем малкото доверие, което правителството има вътре в страната, а доверието на ЕС към България пък да слезе под нулевата точка, на която се намира в момента.

В публичното пространство скандалът започна да набира скорост с подадената и приета оставка на шефката на Националната агенция по приходите /НАП/ Мария Мургина. Поне две седмици преди това беше известно, че Държавната агенция национална сигурност извършва проверка в агенцията на Мургина, но резултати от нея не бяха обявени. Паралелно с това обаче депутати от партия “Ред, законност, спроведливост” изнесоха информация, че “на национално и регионално ниво са установени и действат организирани престъпни групи във взаимодействие с фирми, покровителствани от политици, за източване на ДДС в особено големи размери”. Според тях става въпрос за източвани суми от ДДС за около 1 млрд. лева годишно. Други източници впоследствие посочиха, че сумите може би са дори по-големи – около милиард и половина лева и операциите се извършват от няколко години.

Скандалът ескалира бързо и се стигна до искане на оставката на финансовия министър Пламен Орешарски, който първоначално защити Мария Мургина, като даде оценка “отличен” за нейната дейност и каза, че тя е “последният човек, който би пречил на нормалното функциониране на НАП”. На свой ред пък Орешарски бе защитен от премиера Сергей Станишев, който на журналистически въпрос преди дни отвърна недвусмислено: “Спрете с глупостите. Орешарски е един от най-добрите министри в правителството”.

На този фон опозицията в сряда внесе поредния, седми вот на недоверие, като формулировката в него е – “заради провала в цялостната политика на управлението на тройната коалиция”. Очаква се при предстоящите дебати скандалът с източването на ДДС в особено големи размери, да бъде един от основните аргументи на опозицията.

 

– Пламен, след като НДСВ потвърди лоялността си към сегашното управление, става все по-ясно, че и този вот на недоверие няма да свали правителството. Ще успее ли обаче вотът да изпълни другата си основна цел – броени месеци преди изборите да подкопае напълно доверието на избирателите в него? И доколко силно  ДДС-скандалът ще подпомогне това?

 

– Това зависи, Фили, преди всичко от способността на опозицията да гради и реализира политически стратегии и да използва тактическите си предимства – нещо, което засега показва, че по-скоро не може да прави. Поне не може да го прави добре.

В целия огромен поток от информация, който досега се появи във връзка с последните събития, аз не чух например нито един анализ на опозиционен политик, който да акцентира на поне два важни пункта.

Първият е, че схемата за източване на ДДС, която стои в основата на разплитащия се в момента чорап, ако се съди по досега известното, е създадена и съществува изцяло по време на сегашното управление. Дори и в нея да няма замесен нито един политик от тройната коалиция – нещо толкова малко вероятно, колкото костенурката от прочутата зенонова апория в реалността да надбяга Ахил – то сегашните управляващи все пак носят пълната отговорност за едромащабната кражба, развила се под носа им. Капанът в случая е истински Параграф 22 – ако са замесени, значи са виновни, следователно непригодни да управляват, ако не са замесени, значи са изключително некадърни и слепи, следователно пак са непригодни да управляват. Същата непригодност е валидна и при най-вероятната ситуация – ако част от управляващите политици са замесени в схемата, а друга част – не.

Вторият пункт е свързан със смисъла на това, което става. Явно то не е просто някаква кокошкарска схема за източване на пари от бюджета, а става въпрос за огромни на фона на българската беднотия суми. За да провокирам мисленето обаче бих казал, че дори не е толкова важен и размера на откраднатите пари – милиард повече, милиард по-малко, нямат значение, може да махне с ръка Бил Гейтс….. Важното е, че зад самата схема на източване се очертават все по-ясно истинските черти от лицето на българската мафия, лице, което смесването на политиката и парите са превърнали в нов портрет на Дориан Грей, досега старателно скриван в килера. Ако българските граждани и този път не успеят да видят докрай чертите на това лице, ако не успеят дълбоко да се ужасят от него и да вземат мерки в собствена защита, вече спокойно ще може да се твърди, че незавидната съдба на българските граждани не е нещо вън от тях, а нещо вътре в тях и те наистина си я заслужават.

 

– Пламен, но за мафиотски обвързаности и досега в България се говори постоянно. С какво тази история “обогатява” представите ни за българската мафия, има ли нови елементи в нея?

 

– Струва ми се, че понятието “мафия” досега в България се разглеждаше малко опростено, Фили. Приемаше се, че от една страна това са някакви кланове, въоръжени бандитски групировки, които пряко извършват престъпления – от убийства до търговия с наркотици, плът и така нататък, а от другата страна, някъде в дълбоката сянка, са политици или хора с друг вид власт, които дърпат конците и получават част от печалбите. Или пък политици, купени от престъпниците, които  обслужват техните интереси и ги пазят с политически чадър. По веригата между едната и другата страна, според представата, съществуват отделни корумпирани полицаи, магистрати, данъчни и митнически служители, които изпълняват координационно-технически функции и прибират комисиони. Понякога някой от тях изгаря като бушон, но така всъщност запазва анонимността на всички и задругата работи.
Тази представа всъщност не е невярна, а просто непълна. Това, което става в момента, е допълване и доизясняване на общата картина, както и доказателство, че има известно развитие в нея. Аморфното междинно звено се оказва не толкова аморфно, а много добре организирано. То се състои от хора от класата на тъй наречените “бели якички” и не обслужва директно нито интересите на откровените престъпници, нито на замесените политици. За сметка на това обслужва едно сравнително наскоро възникнало общество на бизнесмени с “чиста” репутация, чрез които вече евентуално се реализират и печалбите на всички останали.

Затова смятам, Фили, че сега е моментът обществото да си даде сметка не само какво точно става, но и какво ставащото означава, какъв е неговият смисъл и пораженията, до които може да се стигне. И ако това не стане бързо, нещата най-вероятно отново ще се размият и ще си останем пак при голите, болезнени, но бързо забравяни откъслечни факти.

 

– Има ли вече някаква реакция от страна на Европейския съюз по темата за големия български скандал и как това може да се отрази занапред в отношенията на София с Брюксел?

 

– Европейците не бързат с оценките, макар че може би знаят много по-добре дори от мнозинството българи какво точно става. Най-вероятно, както и досега, те просто ще изчакат да видят доколко адекватни мерки ще вземат управляващите в тази ситуация и после ще предприемат конкретни стъпки, без излишни приказки. Какви могат да бъдат тези стъпки? Ами например преди няколко дни се появи съобщение, че Европейският парламент обсъжда възможност да се затегне още повече контрола, като задължи Европейската комисия вече на всеки три месеца да представя свои доклади за начина, по който се изразходват парите на европейските данъкоплатци в България. Според цитирани данни се оказва, че над 70 процента от злоупотребите с европейски средства се вършат само в две държави – България и Румъния. Всъщност цифрата е достойна за възхищение, ако се погледне от друга гледна точка – как така в България успяваме да вършим толкова много злоупотреби с толкова малко пари. Защото е факт, че от 2007-ма година насам България е усвоила едва 0.28 процента от предвиденото за страната европейско финансиране. Да, нула цяло и двадесет и осем на сто. И това е по оптимистичните данни, песимистичните говорят, че процентите са дори до два пъти по-малко.

Така че надеждите на европейците за подобряване на положението в България очевидно вече са свързани не толкова с очаквания за реални действия от страна на сегашното правителство, а с изчакване на възможната негова смяна след изборите. Очакванията на българите пък изглежда все повече се свързват с идеята “Европа да ни оправи, `щото не можем сами”.

Мисля си, че не е далеч времето, когато някой политик най-после ще произнесе на глас и ще обоснове разумно едно иначе непатриотично звучащо желание – поне за известен период в България да дойдат и да управляват директно европейските комисари.

Реклами

1 коментар

  1. Бойчо Добрев said,

    И кой ще е този политик, който ще извика комисарите? От коя партия ще е? Кой ще го издигне и кой ще го избере?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: