СЕДМИЯТ ВОТ – А, Б, В, Г, Д, Е, Ж…..И?

февруари 13, 2009 at 12:37 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

13.02.2009

 

/Фили/ Седми пореден вот на недоверие подготвя дясната опозиция в България.

В началото на тази седмица двете основни десни партии – СДС и ДСБ, на свои форуми едновременно взеха решение за това и може би още  днес тяхното искане ще бъде внесено в деловодството на Парламента.

Основните мотиви за вота са провалът на европейското членство на страната, която напоследък все по-видимо губи доверието на европейските си партньори, спирането на европейско финансиране в размер засега на около 500 млн. евро, полицейското насилие, липсата на мерки, с които да се тушират ефектите на световната икономическа криза, както и отказът на управляващите от борба с корупцията. Като допълнителни мотиви СДС предлага липсата на сигурност на българските граждани, непрозрачното взимане на решения от правителството, както и угодническото поведение на управляващите към Русия.

Обсъждането на мотивите за вота съвпадна и с появата на междинния февруарски доклад на Европейската комисия за напредъка на България, в който за пореден път преобладава критичният тон, макар по-мек в сравнение с миналогодишния доклад. Най-съществените критики в него са свързани с темата за борба с корупцията и организираната престъпност. Припокриването на функциите между Държавната агенция Национална сигурност и МВР, липсата на механизми за парламентарен контрол върху службите за сигурност, липсата на функционални закони за финансиране на политическите партии и конфискуване на имуществото, придобито по престъпен начин, както и зациклилата реформа в съдебната система са другите основни критични точки в доклада.

Очаква се заради съвпадението във времето – случайно или не – констатациите в доклада на Европейската комисия да подсилят аргументите на вътрешната опозиция срещу правителството. И обратно. В същото време обаче се смята, че и този вот на недоверие няма да успее да свали правителството и да доведе до провеждане на предсрочни избори.

 

– Пламен, напълно обречен ли е този седми вот на недоверие да не успее?

 

– По всичко личи, че – да, Фили. Нито правителството на Сергей Станишев, нито партиите, които стоят зад него, изглеждат така, сякаш сами искат да паднат от власт. Което означава, че и да се проявят известни противоречия в управляващата коалиция по време на гласуването на вота, те няма да се окажат съществени. Защото всъщност цялата опозиция, дори плюс някои гласове от НДСВ, ако такива изобщо се намерят, пак не са достатъчни да свалят кабинета, доколкото БСП и ДПС остават монолитни.

От тази гледна точка може да се очаква правителството на Станишев да счупи поне два рекорда. Единият е, че то ще бъде първото социалистическо правителство през последните 20 години, което е успяло да изкара цял мандат, без да бъде свалено от власт, а другият – че ще бъде първото българско правителство изобщо, оцеляло след цели седем вота на надоверие.

 

– Ако оцеляването на правителството изглежда гарантирано, какъв изобщо е смисълът от поредния вот на недоверие?

 

– Струва ми се, че опозицията има няколко ясни цели. Първата от тях е да направи поне една реална стъпка по пътя на евентуалната си консолидация преди изборите през лятото. Както става ясно, СДС и ДСБ вече водят, макар засега непублични, но интензивни преговори, за възможните посоки на предизборно и следизборно сътрудничество и дори коалиране. Натрупаните в тях взаимни противоречия и недоверия, включително на чисто персонално ниво обаче са толкова големи, че те имат нужда от общи действия, за да могат поне малко да възстановят чувството си за общност.

Втората цел е да се използват максимално възможностите за предизборно активизиране на силно апатичната българска общественост в полза на десните партии. Един от многобройните парадокси, които се отчитат напоследък и от социологическите агенции и от самите политици, е фактът, че съществуващото в българското общество огромно недоверие към сегашното правителство – цели 76 процента от българите не го харесват – практически не се отразява като преливане на това недоволство в подкрепа за опозицията. От тази гледна точка съвпадението на вота на недоверие с излизането на доклада на Европейската комисия е като мана небесна за опозицията, чиито критики на практика съвпадат с европейските.

Третата видима цел е основните десни партии за пореден път да се легитимират пред европейските партньори на България като единствената алтернатива на явно непреодолялата европейските си комплекси и неспособна да реализира европейски перспективи левица. Каза го еднозначно лидерът на ДСБ Иван Костов в едно интервю за ЬТВ неотдавна: “Всеки, който влиза в Народното събрание трябва да го прави с ясната идея, че ще тръгне в друга посока, че ще възстанови доверието на Европейския съюз. В името на това, в името на гаранцията, че ще се възстанови реформаторският проевропейски курс, трябва да се говори за управлението”. Тези думи на Костов означават също, че десните очакват да получат не само насърчения, а и по-съществена подкрепа от Европа.

Като четвърта цел на десните партии може да се приеме желанието те да се огледат още малко за други възможни партньори в иначе пъстрия, но всъщност твърде ограничен като възможности за сътрудничество български партиен пазар. По-специално в случая изглежда основният въпрос е насочен към това дали и доколко представителите на партия Българска нова демокрация, създадена неотдавна, след отцепване на част от депутатите на НДСВ, могат да бъдат надеждни и предвидими партньори. В тази посока е и възможността чрез вота на недоверие да бъдат откроени и задълбочени още повече все по-често проявяващите се противоречия вътре в управляващата коалиция, създавани най-вече от страна на НДСВ. Практически вотът ще бъде последния лакмус за това дали НДСВ наистина иска и може да се еманципира от сътрудничеството със социалистите или просто разиграва малък предизборен театър с поведението си в момента.

 

– Пламен, ако тези цели бъдат реализирани, може ли да се очаква настроенията в страната да се обърнат по-чувствително в подкрепа на десницата? А като се има предвид и възможното сътрудничество с най-голямата извънпарламентарна партия ГЕРБ, след изборите да се стигне до управление, алтернативно на сегашната социаллиберална коалиция?

 

– Трудно е да се отговори положително на този въпрос, Фили, поне в момента. Струва ми се, че пред успеха на основните десни партии има редица спирачки, някои от които могат да се преодолеят, други – не, или, поне на практика, това ще бъде много трудно.

Сред тези, които все пак могат да се преодолеят, бих поставил споменатите вече силни вътрешни напрежения между СДС и ДСБ. В СДС има влиятелни фигури като депутата и главен секретар на партията Иван Сотиров, който продължава упорито да поддържа тезата, че за да се стигне до истинско сътрудничество, трябва да се избегне възможността в него да участват хора като Иван Костов. В ДСБ пък неотдавна трима депутати напуснаха парламентарната група с основния мотив, че не може една принципна дясна партия да търси сътрудничество с безпринципна партия като ГЕРБ, която само се обявява за дясна, без всъщност да е такава.

Сред другите спирачки, които смятам, че са много трудни или направо невъзможни за преодоляване, на първо място е съществуващата наистина сериозна обществена апатия. Този проблем се задълбочава в България, защото отдавна премина границата и вече се самовъзпроизвежда. От тази гледна точка фактът, че десницата тръгва толкова късно, само няколко месеца преди изборите, към търсене на сътрудничество, което хората очакваха да се реализира още преди години, никак не подпомага промяната.

Много трудно ще бъде също на десните, за да постигнат реалиситично и успешно бъдещо партньорство,  да преодолеят пълната хаотичност в думите и делата, а оттам и пълната политическа непредсказуемост на партия ГЕРБ. От друга страна, както стоят нещата в момента, без ГЕРБ като партньор едва ли е възможно изобщо да се мисли реализацията на един десен управленски проект.

Така че дори десницата в момента да проведе една добра кампания, свързана с вота на недоверие, това трябва да се разглежда само като една първа, колеблива стъпка напред. Дали ще бъде реализирана и необходимата твърда крачка напред обаче? Съмненията остават.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: