ДА НАРИЧАШ НОРМАЛНОТО „ОСОБЕНО“ Е НОРМАЛНО В БЪЛГАРИЯ

януари 30, 2009 at 5:34 am (Публицистика) (, , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

30.01.2009

 

/Фили/ Шест месеца преди края на мандата си правителството на Сергей Станишев печели одобрението едва на петнадесет процента от българските граждани и откритото неодобрение на цели 76 на сто. Това сочат данни от социологическо проучване на агенция “ББСС Галъп”, проведено в първите десет дни на януари.

Резултатите от проучването представят обаче и други резултати, които показват, че българското общество като цяло е объркано и дезориентирано. Например, въпреки споменатия голям процент неодобрение към дейността и поведението на сегашното управление, едва 25 на сто от хората подкрепят идеята за предсрочни избори, а цели 55 процента не я одобряват. Макар не толкова отчетливо като резултат, друго доказателство за наличието на парадоксални рефлекси сред българските избиратели е фактът, че най-голямата от трите партии в управляващата коалиция – БСП, събира с 0.3 на сто повече подкрепа, отколкото през декември и с цял процент повече, отколкото е имала през януари миналата година.

Според изследването на “ББСС Галъп” ако изборите в България бяха сега, ГЕРБ, партията на столичния кмет Бойко Борисов, би спечелила малко над 24 процента от гласовете, БСП малко над 20 на сто, ДПС – 8, националистическата партия “Атака” – 6.2 процента, СДС – 2.8, а ДСБ – 1.9. Тъй като посочените данни са при сто процента избирателна активност, а реално се очаква тя да бъде около, дори по-скоро под 50 процента, смята се, че тези шест партии имат реален шанс да бъдат представени в следващия Парламент.

Социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, които представиха резултатите от своето проучване, твърдят, че хората в България в условията на икономическа криза вече не се вълнуват толкова от въпроса кой ще ги управлява, а започват да следят внимателно какви констурктивни мерки за справяне с кризата се предлагат. Според тях българите тръгват към предстоящите избори с променени нагласи и резултатите от изборите ще бъдат “особени”.  

 

– Пламен, съмненията в обективността на българската социология съществуват не от вчера. Според теб може ли да има съмнения и по отношение на данните в това проучване на “ББСС Галъп”?

 

– Всъщност, Фили, трудно е да се каже дали и доколко самите данни, изнасяни изобщо от социолозите, са верни или не. То е като на футболен мач – съмнения за засада винаги има у отбора, който губи и никога няма у отбора, който печели в резултата.

Специално Андрей Райчев и Кънчо Стойчев обаче наистина са известни в България като хора, интензивно спомогнали за това на българската социология да и излезе лошо име. Само че вероятно не толкова чрез манипулиране на самите данни, колкото чрез манипулации при тяхното интерпретиране. Да вземем например последното им проучване и техния извод, че резултатите от предстоящите избори ще бъдат “особени”. То се базира на отчетената нова тенденция, че в съзнанието си хората в България вече живеят в условията на икономическа криза. Райчев и Стойчев казват, че се влошават възприятията на хората за собственото им икономическо състояние и за финансовото им бъдеще, съществуват очаквания за спад, а не за ръст на цените и има рязък обрат по отношение на очакванията за увеличение на безработицата. Наистина, в самата България тази тенденция може да се види и с просто око, защото всеки българин живее в нея и с нея. И вероятно затова двамата социолози подкрепят с данни само твърдението си за мненията по отношение на безработицата, като отчитат, че докато преди два месеца едва 15 на сто от българите са очаквали безработицата в страната да расте, сега те са 70 на сто.

Веднага след това обаче социолозите заявяват, че “голяма част от избирателите не тръпнат по въпроса кой ще ги управлява, а започват да следят внимателно какви конструктивни мерки и решения им се предлагат за справяне с кризата, за възстановяване на доверието и нормалния диалог с Брюксел и т.н.”. Това всъщност си е едно напълно голословно твърдение, непотвърдено чрез данни от проучването, а само поставено непосредствено до обясненията за съществуващата нова тенденция. И така, поради психологическите механизми на възприятието, от голословно, твърдението започва да звучи, сякаш се базира точно на вече изнесените данни.

Всъщност ако социолозите наистина имаха информация за обръщане на българите към прагматизма на политиката, това би трябвало да се отчете като най-значимата социологическа новина поне от осем години насам. Защото би означавало, че българското общество започва да се отвръща от популисткия стил. Само че такова нещо няма. И казвам “няма” толкова категорично, защото данните, изнесени от самата агенция “ББСС Галъп” напълно доказват, че няма. Ако българите наистина са на път да загърбят популизма за сметка на политическото в политиката, то тези, които харесват правителството нямаше как да са цели 15 процента. И нямаше как само двадесет и пет на сто от хората да искат предсрочни избори. А и нямаше също БСП, която доказа, че не е конструктивна управляваща сила и влоши преднамерено отношенията София-Брюксел, да печели, а щеше да губи проценти.

Нещо повече дори, със самото си, според мен също голословно, твърдение, че резултатите от предстоящите избори ще бъдат “особени”, двамата социолози сами опровергават тезата си, че българите “започват да следят внимателно какви конструктивни мерки им се предлагат”.

 

– Всъщност такава реакция би означавала, че ще се върви към нормализация на българския политически живот…..

 

– Да, а няма да означава, че ще се стигне до “особени” изборни резултати. Но нали неведнъж досега сме говорили с теб, Фили, че да наричаш нормалното “особено” е нормално в България.

Извън шегата бих казал, че от една страна подобни “нормалности” до голяма степен се поддържат изкуствено, включително от социолози като Райчев и Стойчев, а от друга – че те нанасят големи поражения върху и без това неясната и непоследователна визия на българина изобщо за политиката и случващото се около него. Част от пораженията се дължат на неграмотност или липса на информация, друга част – на захранване с целенесочено погрешна,  манипулативна информация.

 

– Пламен, по отношение на изнесените данни от това проучване все пак беше ясно казано, че заради периода на провеждане то не отчита ефектите в обществените нагласи, предизвикани от газовата криза и гражданските протести, случили се междувременно. Смяташ ли, че може да има коренна промяна в данните при едно ново проучване?

 

– Не мисля, че някоя партия успя да спечели някакви политически дивиденти, Фили, с поведението и позициите си по време на тези две събития. А кой какво е загубил е трудно да се прецени на око.

Личното ми впечатление е, че ефектът от газовата криза в масовото съзнание не е кой знае какъв. Имаше медии на Запад, които веднага затръбиха, че българите, като следствие от кризата, едва ли не тутакси и коренно са променили нагласите си спрямо руснаците например. И като подтекст – че това ще се отрази негативно и на тяхното отношението към БСП, партията, която автоматично се припознава като най-верен поддръжник на проруската линия в България. Според мен подобни твърдения и очаквания са силно преувеличени. Газовата криза както поради техническата сложност на свързаните с нея въпроси, така и поради дебелите димни завеси, с които бе обвита, всъщност се възприе от българина като някакво силно главоболие – идва неочаквано, боли неприятно, но с едно хапче работата се оправя. И най-важното – главоболието бързо се забравя.

Подобен, струва ми се, ще бъде ефектът и от започналия на 14 януари граждански протест, който бе веднага окървавен от властта, а впоследствие – оставен да се саморазпадне. Саморазпадът се дължи на няколко причини. Най-важните от тях са аморфността на протеста и неговите искания, както и отказът на протестиращите за политическа идентификация не само с определена партия или идеология, но и с политическото изобщо. Мнозина наблюдатели смятат, че това се дължи както на незрялост у организаторите на протеста, така и на извършените манипулациите от страна на властта.

И двете неща ги има като причина, но не са най-съществените. Според мен причината е, че този граждански протест е от нов вид – такъв, който не плаши, а радва управляващите, защото се реализира във вид и форма, каквито те отдавна искат да видят.

Този  протест на живо доказа, че политическата система в България, на която Симеон Сакскобургготски се закани още с идването си тук преди осем години, вече е напълно разрушена и популизмът като заместител вече напълно е победил. Макар да съдържа в себе си и заплахи за непредсказуеми развития, като принцип популизмът е изгоден за популистите, а не за политиците с принципи.

Така че може би всъщност това е истинската причина социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев да очакват “особени” резултати на изборите през лятото на тази година.  

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: