КРИЗАТА СВЪРШИ – ДА ЖИВЕЕ КРИЗАТА! А МОЖЕ БИ ДА НЕ ЖИВЕЕ!

януари 23, 2009 at 4:56 am (1) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

23.01.2009

 

/Фили/ Газовата криза, предизвикана от спирането на доставките на природен газ от Русия за Европа, засега приключи. По общо признание България се оказа най-силно засегната. Отчита се, че преките загуби за бизнеса са 180 милиона лева или около 90 милиона евро. Недоставеното количество природен газ е близо 124 млн. кубически метра. Все още не е ясно дали, как и от кого ще се търсят компенсации за тези загуби, защото не е ясно доколко реално отговорни са дъщерните компании на “Газпром”, с които всъщност са подписани българските договори.

Междувременно обаче се смята, че цялостното развитие на събитията, свързани с газовата криза, реакциите на българските политици, най-вече управляващите, както и решенията, взети през последните двадесетина дни, ще имат сериозно отражение както върху вътрешния политически и икономически живот на страната, така и в нейните международни отношения.

На българския политически екран сред главните “герои” на кризисния период се оказа министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Първоначално той се опита да успокои общественото мнение с тезата, че България ще издържи чак до пролетта на собствени газови резерви. Веднага след това обаче призна, че тези резерви всъщност не са за три месеца, а за двадесетина дни. После започна да напада открито Украйна като виновник за спирането на газовите доставки, за да стигне по-късно до прозрението, че и Украйна и Русия са еднакво виновни. Или еднакво невинни. Триумфално обяви, че България ще започне да получава газ от Гърция и Румъния, но на другия ден се оказа, че българската газопроводна мрежа не е свързана с тази на съседите. Междувременно стана ярък защитник на тезата, че България трябва да отвори трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй” и да продава допълнително електроенергия оттам, дори с цената на европейски скандал. В сряда, с приключването на кризата пък, министър Петър Димитров обяви, че България ще търси компенсации и от…..Европейския съюз.

Петър Димитров е завършил икономическо образование в Москва, член е на Висшия съвет на БСП от 1990 година, депутат от левицата е в последните четири народни събрания. През 2007-ма година пое поста на икономически министър от уволнения Румен Овчаров.

 

– Пламен, изненадващи ли бяха противоречията във вижданията и поведението на министър Петър Димитров, които до голяма степен отразиха и противоречивите позиции на цялото българско управление по време на газовата криза?

 

– Може би ще прозвучи малко парадоксално, но ще ти отговоря – да, Фили. Тези противоречия бяха пълна изненада. Разбира се, единствено за самите управляващи. През първите ден-два, когато газовите доставки спряха, те изглеждаха шокирани от факта, че Путин, с когото само преди година в София подписаха договори, обявени за енергиен “голям шлем”, лично нареди спирането на кранчето. И по този начин не само превърна големия шлем в твърде малък, а и опропасти триумфалното провеждане на “годината на България в Русия”. Премиерът, икономическият министър, пък и президентът, в тези първи дни изглеждаха така, сакаш никога не са чували предупрежденията на опозицията, на множеството независими вътрешни и външни наблюдатели, на всички западни партньори, че българската енергетика не бива да се обвързва сто процента с руските енергийни доставки, защото това означава пълна икономическа, а оттам и политическа зависимост.

 

– Всъщност, наистина ли са толкова сериозни пораженията върху България от газовата криза, колкото се твърди? Министър Петър Димитров ги сравни с  поражения като след голяма терористична атака…..

 

– На базата на изнесените данни човек веднага може да разбере, че приказките на управляващите за някакъв огромен шок върху икономиката са силно преувеличени. В края на краищата, ако една национална икономика зависи от загубата или печалбата на 90 милиона евро, що за национална икономика е това? Дори и да се отчетат косвените загуби обаче, видно е, че газовата криза дойде като шок преди всичко за самите управляващи.

Видим израз на този шок бяха първоначално направените бодряшки изказвания, че криза всъщност няма да има заради значителните запаси газ, които България притежава. Още на другия ден обаче се оказа, че тези запаси са някак доста по-малки от представата на управляващите за тях и тогава те решиха да бъдат прагматици. Да действат бързо, като обявят кризисна ситуация и ограничат потреблението, което и без това вече беше започнало да се ограничава от самосебе си. Възникна и въпросът за вината, като по него, трябва да се отбележи, ръководният екип в София беше само частично изненадан. По-точно – беше изненадан от факта, че някой изобщо си помисля да обвинява самия ръководен екип за създадената ситуация. А не, например, Украйна. Вината на Украйна не беше изненада за никого и управляващите в България се заеха усърдно – и напълно голословно – да подкрепят руската голословна версия за тази вина. В същото време продължиха с категоричния си отказ да покажат на българите сключените с руснаците договори. Тук се стигна и до блестящи ораторски постижения. На официална пресконференция например министър Петър Димитров каза: “И какво, като разкрием договорите, ще падне булото и ще разберем, че булката е с мустаци ли?” Преведено на нормален език, това означава – договорите наистина са толкова лоши, че по-добре за правителството е никой да не ги гледа, защото ако ги види, то ще трябва тутакси да си подаде оставката. Само че, шокирани от дълбоката и красива фразата за мустаците на булката, всички в България изведнъж сметнаха въпроса за приключен.

Изненадите за управляващите обаче не спряха дотук. Те продължиха, след като се оказа, че от срещата на премиерите Станишев и Путин в Москва пак не произтече газ по тръбите, а само засилване на и без това твърде силните европейски съмнения в проевропейската позиция на България. Станишев пък се оказа много изненадан, когато, след посещението си в Русия, изведнъж започна да подкрепя отричаната дотогава от него кампания за отваряне на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”.

 

– Пламен, за тази кампания обаче, както изглежда, няма единно мнение и сред самите управляващи. Какво се цели с нея?

 

– Да, Фили, единно мнение няма и слава богу. Заместник-председателят на НДСВ Минчо Спасов например каза, че повторното пускане на реакторите е все едно да се гаси огън с бензин. На което министър Петър Димитров отговори, че това е лична позиция на Спасов, който не знае всички факти, а не е официална позиция на НДСВ, тъй като Симеон Сакскобургготски знае всички факти. Тук следва резонният въпрос дали и еврокомисарят Меглена Кунева също не знае всички факти, та определи идеята за отварянето на реакторите като “парадоксална”? Или еврокомисарят по енергетика не знае всички факти, та няколко пъти вече отправя послания към България да не се занимава с неща, с които не трябва да се занимава.

Като водеща цел на подновената кампанията за отваряне на реакторите мнозина наблюдатели изтъкват търсене на политически дивиденти преди изборите от страна главно на БСП и нейната сателитна, засега извънпарламентарна, партия “Напред”, създадена от бизнесмена с големи интереси в енергетиката Христо Ковачки. Вероятно това до голяма степен е така.

По-малка част от наблюдателите отправят поглед и към геостратегическата страна на въпроса, като припомнят, че кампанията се разгоря напълно едва след като премиерът Станишев се завърна от Москва. И както не беше склонен да я подкрепя, изведнъж нареди направо да започне подготовка за пускането на блоковете, а през това време да се водят и разговори с Европейския съюз за самото пускане.

Въпросът в случая е какъв интерес има Москва и дали той се свежда само до икономически аспекти. Може би обаче истината ще стане малко по ясна, ако си припомним, че Станишев, като премиер на страна от Евросъюза, не беше сам на посещение в Москва. Там беше привикан и министър-председателят на Словакия, единствената друга европейска страна, която се намира в точно същото положение като България – пълна зависимост от руските енергийни доставки и желание на управляващия екип с популистка цел да пусне словашката атомна централа, въпреки европейската позиция.

Това припомняне за пореден път прави напълно прозрачна онази политика “разделяй и владей”, която Русия се опитва енергично да разгръща по отношение на Европейския съюз. И за която България при сегашното си управление, доминирано от партията на бившите комунисти, напълно съдейства.

Така че, за мен лично, Фили, ако има някаква изненада от създадената покрай газовата криза ситуация, това е, че европейската политика спрямо България  продължава да бъде твърде мека и деликатна, въпреки безбройните вече доказателства, че страната, с това управление начело, не е нито лоялен, нито достоен член на ЕС. И ако за президента Георги Първанов се вижда вече от доста време, че негласно е “персона нон грата” практически във всички европейски столици, то задавам си въпроса – кога ли премиерът Станишев, а и част от министрите, ще последват политическата му съдба.

Но като казвам това, всъщност си мисля не за възможните поражения от това върху тяхната, на премиера и министрите, крехка психика, а за възможните поражения върху съдбата на цялото българско общество, които никак няма да са малки. За пореден път.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: