LOST IN TRANSLATION ОТ ЧЕШКИ

януари 16, 2009 at 6:25 am (Публицистика) (, , , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

16.01.2009

 

/Фили/ Една измислена художничка на име Елена Джелебова предизвика скандал в Брюксел и смут в душите на мнозина българи, като в арт-инсталация по повод чешкото председателство на Евросъюза представи България като система от примитивни тоалетни с клекала.

В инсталацията, чиято тема е “Ентропа: Стереотипи и бариери за разрушаване”, и в която по първоначална информация участват художници от целия Европейски съюз, всички 27 държави-членки са изобразени повече или по-малко предизвикателно. В каталога на проявата пък художничката Елена Джелебова е представена като съвсем реална личност с творческа биография и дори цитирана да казва: “Този проект е възможност да подходя към фалшивия патриотизъм и да открия облекчение от безнадеждността на българския материален и духовен живот. Не на последно място, той със сигурност ще раздразни много хора и точно това целя – да предизвикам скандал, особено у дома.”

Е, скандалът е факт. Той се реализира първо чрез начина, по който реагира на провокацията официална България, като не прояви никакво чувство за хумор и разчупване на собствената си система от предразсъдъци. Втората му проекция дойде от българското обществено мнение, част от което веднага се включи в хора точно на споменатия фалшив патриотизъм. И когато се оказа, че в действителност антибългарската българка Елена Джелебова изобщо не съществува, както не съществуват и останалите скандални европейски художници, а цялата инсталация е дело на чешкия авангардист Давид Черни, сякаш се чу въздишка на облекчение.

Тази въздишка обаче дойде точно в момент, когато безнадеждността на българския материален и духовен живот за пореден път се разрази с пълна сила пред очите на всички. Случи се в същия ден, когато в центъра на София един виртуално организиран протест бе съвсем реално и безсмислено окървавен от полицията, докато министър-председателят Сергей Станишев съвсем реално водеше нови сепаративни преговори в Москва за доставки на твърде виртуалния вече руски газ.

 

– Пламен, какво следва от факта, че, както в онзи стар виц за компютрите и компотите, българската художничка Елена Джелебова се оказа всъщност чешки художник на име Давид Черни?

 

– Ако живеехме няколкостотин години по-рано, Фили, сигурно щях да ти отговоря, че някакъв ефект има, защото посред тежка зима ще си спестим от дървата за огрев, които иначе щяхме да използваме, за да изгорим на клада вещицата Дежелебова. Но модерните времена изискват друг тип отговори. Затова ще кажа, че нищо не се промени. Поне не към по-добро. Защото клекалото на “турската тоалетна”, както е озаглавена творбата, или “българският кенеф”, както стана известна в България, продължава да виси в Брюксел и това, че е дело на чех, а не на българин, само доказва, че погледът отвън към действителността в една страна може да бъде също толкова проницателен, колкото и погледът отвътре. Защото безнадеждността на българския материален и духовен живот по никакъв начин не намалява от това кой точно вижда тази безнадеждност и кой точно говори за нея. Тя би могла да намалее само ако достатъчно много хора се замислят и задействат да направят нещо умно по въпроса. И затова бих казал, че ако Елена Джелебова не съществуваше, тя трябваше да бъде измислена, за да провокира размисъл. Само че тя съществува, поне от няколко дни насам. Въпросът е дали наистина предизвиква размисъл или провокира предимно първосигнални реакции.

 

– Все пак в случая наистина не се ли надскачат рамките и на нещо повече от добрия тон с представянето на България като “турска тоалетна”?

 

– Турската дума “кенеф”, с която инсталацията стана известна тук, е доста по-звучна, Фили. В България тя наистина е дума от най-ниските езикови пластове, но в Турция си е нормална дума за обозначаване на това почтено и полезно човешко изобретение. Така че да не се сърдим на думата, а да погледнем какво се крие зад нея.

Крие се например представата за изостаналост. При това далеч не само представата за изостаналост по отношение на тоалетните – доколкото напълно реален е фактът, че огромна част от населените места в България, включително и някои от най-престижните софийски квартали, всъщност нямат канализация. И че в българските домове клекалото на двора продължава да е по-разпространен атрибут от тоалетната чиния. Но не, крие се всъщност представата за изостаналост под формата на материална и духовна нищета.

Бедността, Фили, може и да не е порок, но ражда пороци. На битово ниво това са невежеството и глупостта, които се самовъзпроизвеждат до безкрай, безогледната алчност, парвенющината, незачитането на “другия”, на възможността той да има мнение и интереси, различни от твоите собствени…..този списък може да бъде много дълъг. Както и следващият, списъкът на обществените явления, които се раждат на тази база – склонност към и податливост на тоталитарно мислене и действия, срастване на корупцията и престъпността с управлението, слабост на гражданското общество, неспособност за адекватни действия на институциите…..

Всъщност, Фили, за кое от тези неща можем да кажем, че не съществува в България, най-бедната страна в рамките на Европейския съюз? И че не определя до голяма степен характеристиките на живота, който живеем в момента? За нито едно.

А тогава на какво отгоре да се чувстваме обидени от това, че художничката Елена Джелебова – или художникът Давид Черни, както искаш го наречи – незаслужено ни е приписал на нас, българите, “достойнство”, което не притежаваме? Че е облякъл в “клозетна форма” собствената си представа за нашата изостаналост?

Вече стана дума и за фалшивия патриотизъм. Та нали той също се ражда от материалната и духовна бедност. Например твърде много такива патриоти виждаме по футболните стадиони да размахват българското знаме и да пеят българския химн, докато се бият с феновете на противниковия отбор, но после ако ги попиташ защо, ще ти отговорят с една от малкото думи, които изобщо знаят – бира. А в същото време хората, които действително правят нещо за България – или за която и да било друга страна – не си провесват родното знаме на врата и твърде рядко ще им се случи да пеят химна.

 

– Пламен, факт е обаче, че и самото чешко председателство на Европейския съюз остана неприятно изненадано, след като стана ясно, че художникът Давид Черни го е подвел, като е направил сам цялата инсталация, вместо наистина да покани художници от всичките 27 държави. Вчера България дори получи официални извинения за случая, макар че така и не стана ясно какво следва от това – за художника, за самата творба или за България.

 

– Да, Фили, в случая формалните междудържавни отношения, както и отношенията възложител-изпълнител в рамките на проекта по един или друг начин ще бъдат решени, но това няма отношение към разговора за смисъла на инсталираните в Брюксел – наистина доста провокативни – творби.

Как реагира Полша например, която в проекта е представена от група свещеници, героично носещи знамето на гей-общността? А Великобритания, представена като отсъстваща от Европейския съюз? Реагираха или никак, или с ирония и самоирония.

А как реагира България? Ами същия ден, когато се разбра, че не Елена Джелебова, а Давид Черни е автор на “кенефа”, управляващите в България, най-безсрамно, пред телевизионните камери, организираха полицейска провокация и насред София смазаха мирна демонстрация, в която участваха предимно младежи и възрастни хора. Между двете събития, разбира се, няма пряка връзка. Но има силна връзка. Тя е в дълбочина и се състои точно в това – че българският политически живот, както и доста други аспекти от българския живот изобщо, реално се намират в клозетно състояние.

А как да определим и какво да кажем за другото представление, на което станахме свидетели същия ден – премиерът на България, страна от Европейския съюз, силно засегната от газовата криза, както и още много други страни от общността, отиде да води сепаративни преговори с Путин в Москва, вместо да отиде в Брюксел и оттам, солидарно с другите, да подкрепи острата декларация на председателството на Евросъюза спрямо Русия.

Всъщност, Фили, струва ми се, че няма какво толкова да кажем по въпроса. Защото Елена Джелебова вече го е казала съвсем ясно. Пък и всички ние си го знаем.    

Реклами

2 коментара

  1. Боряна Росса said,

    Декларация против цензурата (против цензурирането на произведението на чешкия художник Давид Черни)

    http://bgpetition.com/protiv_cenzurata_david_cherny/index.html

    Цензурирането на произведението на чешкия художник Давид Черни от Българската администрация е срамно за нашата страна и за всички нейни граждани. То утвърждава образа на България като най-назадничавата и некултурна страна, ако не в света, то поне в Европа. Но ние се разграничаваме от държавните чиновници, като заявяваме, че сме против цензурата и против ограничаване на правото на свободно изразяване на дейците на културата, а също и на всеки гражданин, както на страната така и на света. ..

    Mozete da prochetete cialata deklaracia i da ia podpishete tuk:
    http://bgpetition.com/protiv_cenzurata_david_cherny/index.html

  2. geshart said,

    Добре, че все пак се намират хора в България с нормален поглед към нещата, необзети от всеобщата агресивна паника и незаслепени от безпросветната балканска (по-скоро българска) неинформираност

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: