ЧАКА НИ ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА В УСЛОВИЯТА НА ИКОНОМИЧЕСКА

януари 9, 2009 at 7:27 am (Публицистика) (, , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

09.01.2009 г.

 

/Фили/ В първите дни на новата 2009-та година българите отиват на работа, изпълнени с доста по-мрачни очаквания за бъдещето си, отколкото година по-рано.

Според социологическо проучване на агенция “Алфа-рисърч”, цитирано от вестник “Дневник”, оптимизмът на хората в страната е намалял с 11 процента за сметка на същото нарастване на прикрития и откровения песимизъм, взети заедно.

Като най-важно събитие, свързано с развитието на страната, мнозинството хора – цели 81 процента – посочват световната икономическа криза. И това става въпреки уверенията на правителството, които, впрочем, в предпразничните дни започнаха да звучат все по-двусмислено, че кризата някак си ще заобиколи България, че българската икономика се развива стабилно и във възходяща линия.

Много висок – 77 на сто – според проучването на “Алфа-рисърч” е и делът на хората, които посочват като втори по значимост фактор за бъдещето на страната отзвука и развитието на темата за спрените средства по някои финансиращи програми на Европейския съюз. Това е с 12 процента повече от онези, които виждат като най-значимо събитие през 2009-та предстоящите парламентарни избори, и с цели 34 процента повече от посочилите изборите за Европейски парламент като най-важни.

 

– Пламен, според социолозите това означава, че на България и предстоят политически избори в условията на икономическа криза. Какви могат да бъдат ефектите от преплитането на тези две тенденции?

 

– Струва ми се, че нещата ще изглеждат много по-ясни, Фили, ако ги назовем с техните истински имена. Тогава формулата би изглеждала така – на България и предстои политическа криза в условията на икономическа криза. Защото до голяма степен политическа криза в България съществува и в момента. Това е криза, създадена и развита поради целенасочения процес на размиване на политическите принципи и ценности, налагането на популизма като водеща тенденция и свързаната с всичко това силна обществена апатия. Тази криза обаче все още е в латентен вид и чака своя катализатор, за да се развие пълноценно.

Може би непоправимите оптимисти, доколкото такива съществуват все още, няма да се съгласят с мен. И затова бързам да кажа още нещо, поради което смятам, че ни предстоят не просто поредните избори, а избори, свързани с политическа криза.

В чисто политически план видимата част от проблема се обяснява най-лесно с перифразиране на една марксистка постановка – защото управляващите загубиха огромна част от доверието на избирателите, без опозицията да спечели същото това доверие.

Подобна ситуация предполага и развитието на две кризисни огнища, свързани с изборния процес. Едното е очакваният твърде ожесточен характер на самата предизборна кампания, а другото – и това е по-опасното огнище – е патовата ситуация, в която най-вероятно ще изпадне политическата система след преброяването на гласовете, когато се разбере, че никоя партия няма самостоятелно мнозинство, достатъчно за съставяне на правителство и следват тежки преговори за създаване на крехки, а може би и причудливи коалиции.

В претръпналото на всичко българско общество подобна ситуация би могла да мине дори за сравнително нормална, ако се случваше през 2007-ма година например. Но през 2009-та, именно поради наличието на сериозни кризисни процеси и в икономиката, тя няма как да не предизвика силно обществено напрежение. В зависимост точно от дълбочината на икономическата криза към периода от началото и средата на лятото, вече ще се види и докъде реално може да се стигне в полето на политиката.

 

– Опасяваш ли се от събития, подобни на тези, случили се при управлението на Жан Виденов?

 

– Трудно е да се каже, Фили, в каква форма би могла да се развие ситуацията този път, но – да, смятам, че, ако има подходящи условия, тоест, ако икономиката съвсем закъса, а управляващите, които и да са те, продължат да се държат неадекватно, може да се стигне и до по-сериозни обществени сблъсъци. Все пак съществуват и множество различия със ситуацията от времето на Виденов, така че е трудно отсега да се каже.

Различията, които споменах, са както в икономически, така и в политически план. На първо място – по времето на Виденов нямаше световна икономическа криза, имаше си обикновена некадърност на едно комунистическо правителство да се справи с икономическата ситуация в нормални условия на свободен пазар. Сега отново имаме проява на такава некадърност, но правителството може донякъде да се оправдае с външни фактори и така да размие вината си. Разбира се, съществува и факта на спрените милиони евро безвъзмездни европейски средства, който никакъв PR-сапун не би могъл да размие. Засега обаче не е ясно какво ще се случи и как ще се развие сюжетът с тези спрени средства през следващите месеци, за да се правят категорични прогнози.

Втората разлика между ситуацията сега и тази преди 12 години е във факта, че тогава бившите комунисти управляваха самостоятелно, а сега са в коалиция с още две партии, които се броят за партии от либералния център. Така че и тук вината може, поне на пропагандно ниво, да се разпредели.

Третата разлика е в много съществения факт, че през 95-та, 96-та година дясната опозиция беше във възход, докато сега е в нещо като полумъртво състояние, за което, изглежда, трудно ще се намери подходящ реаниматор. Именно тази липса на реална алтернатива е един от най-опасните елементи в описваната картина, тъй като може да стимулира непредвидими реакции и да доведе до непредвидими развития.

Четвъртата разлика с Жанвиденовото време е, че тогава опозицията имаше силен политически коз в лицето на новоизбрания президент Петър Стоянов, докато сега президентската карта се държи от управляващите. И независимо от видимите противоречия, които в момента съществуват между премиер и президент, със сигурност специално за изборите, по отношение на които техните интереси съвпадат напълно, те ще постигнат взаимодействие.

Петата разлика може да се търси във външнополитическата ориентация. Докато при Виденов страната правеше важни стъпки, колкото и условно да е това, в две посоки – на отдалечаване от Русия и на приближаване към Европейския съюз, сега тенденцията е точно обратната. През последната година, въпреки че България вече е член на Евросъюза, все по-видимо става сближаването на управляващите с путинова Русия и засилването на българската зависимост от нея.

 

– Как факторът Русия може да се окаже съществен за ситуацията в България през 2009-та година?

 

– Факторът Русия може да влияе пряко и на икономиката и на политиката, Фили, а оттам и на резултата от изборите. Имам впечатлението, че този фактор в някаква степен разчита дори на способността на българите за парадоксални реакции. Например сега, още в първите дни на годината, основна тема в страната е намаленото /текстът е записан в деня преди доставките да бъдат прекратени съвсем – б.а./ с поне 10 до 15 процента количество газ, подавано за България от Газпром заради търканията на руснаците с украинците. Вместо това да предизвика негативна обществена реакция обаче, нищо подобно няма. А в същото време сме свидетели на някакви странни тържества, които с фанфари отбелязват…..131 години от освобождението на София по време на руско-турската война, тече усилена подготовка за провеждане на “годината на България в Русия”, а Националната телевизия и други близки до управляващите медии излъчват непрекъснато носталгични руски филми. Само по себе си в това няма нищо лошо, някои от филмите са много добри, поне за времето си, но всъщност за коя Русия говорим. И за коя България?

Та мисълта ми е, че руското влияние тук по време на изборите може да се прояви в две главни посоки. Едната е икономическа и политическа подкрепа за партиите, изгодни на руската политика в България, на Балканите, а и в Европа. Това са главно партиите от сега управляващата коалиция, макар лично аз да имам съмнения, че партията на Бойко Борисов ГЕРБ може би е нещо като руски план Б.

Другата възможна посока е посоката на икономически натиск, ако случайно се окаже, че все пак изборите бъдат спечели не от когото трябва.

Може би погледнато отстрани и отдалеч, например от Австралия, нещата да не изглеждат точно така. Но за съжаление, погледнато отвътре, Фили, ясно е, че вече две години след като България стана пълноправен член на Европейския съюз,  възможностите за влияние на руските интереси тук продължава да бъдат далеч по-големи от европейските. А лошата новина е, че всъщност не е ясно как това може да се промени в близко бъдеще.  

    

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: