2009 – ПРОМЯНА! АМА ДРУГ ПЪТ

януари 2, 2009 at 7:26 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

02.01.2009

 

/Фили/ Новата 2009-та, третата европейска година на България, заварва страната в нелеко състояние.

Елементи на криза присъстват не само в икономиката, от нея повече или по-малко са засегнати почти всички сфери на обществения живот – политическите партии, общото състояние на демократичните ценности и развитието на гражданското общество, доверието към страната в международната общност, най-вече сред европейските и атлантическите партньори.

Две са основните събития през 2009-та година, които със сигурност ще сложат солиден отпечатък върху бъдещото развитие на България поне в средносрочен план. Това са редовните избори за Европейски, както и редовните избори за национален Парламент, които предстоят около средата на годината.

Подготовката си за тях основните български партии започнаха наистина твърде рано – година, а дори и повече от година преди това. Процесът бе провокиран от появата на партия ГЕРБ с лидер столичният кмет Бойко Борисов. Макар създадена съвсем наскоро и поради това непредставена в Парламента, според всички досега известни социологически проучвания ГЕРБ е партията с най-голяма подкрепа сред българските избиратели, като изпреварва дори сега управляващата Българска социалистическа партия. Може би затова, въпреки нейната неясна политическа физиономия, тя доста бързо бе международно припозната и стана член на Европейската народна партия.

Впрочем съществуващото очакване за значителен интерес от страна на евросъюза към тазгодишните български избори се базира на две главни причини. От една страна е традиционното европейско съперничество леви-десни, което след като пълноправното членство е факт, ще търси вече доста по-усилено своите български измерения. От друга страна – и това е далеч по-важно – интересът от страна на Европейския съюз е свързан с последните негативни развития в отношенията на сегашното българско социал-либерално управление с Брюксел.

До момента никой европейски политик съвсем открито не е призовал българските граждани да сменят правителството си, но нищо чудно в следващите месеци да се чуят публично такива призиви.

Прогнозите за възможните резултати от предстоящите едновременно европейски и национални избори се усложняват още повече от факта, че времето за тяхното провеждане практически съвпада – месец юни, а Конституцията на страната не позволява те да бъдат слети, каквато идея съществува.

 

– Пламен, идеята за сливане на европейските с българските парламентарни избори има и поддръжници, и противници както сред управляващата коалиция, така и сред опозицията. Смяташ ли, че тя може да бъде реализирана и има ли смисъл от това?

 

– Проблемът е следният, Фили. Изборите за Европейски парламент са общи и тяхната дата е фиксирана през юни. Тя не може да бъде променена едностранно от България. От друга страна българските парламентарни избори традиционно също са през юни, а възможният конституционен срок за отлагането им е два месеца, тоест, ако не през юни, те могат да бъдат проведени само в дните някъде докъм 20 август.

Казаното означава, че има три варианта – двата избора да се слеят с една юнска дата, което изисква промяна на Конституцията, да се проведат на различни дати, но хронологично твърде близо един до друг, или да се раздалечат максимално.

На практика всички политици отчитат като недобри втория и третия вариант, защото се страхуват, че очакваната и без това не особено висока избирателна активност ще падне още повече, ако хората бъдат призовани да гласуват през седмица или пък в разгара на летния отпускарски сезон. В същото време някои партии обаче виждат в този вариант естествена възможност за подобряване на  собствените си изборни резултати, защото се смята, че в подобна ситуация облагодетелствани са най-вече партиите с твърди избирателни ядра като БСП или Движението за права и свободи. Затова и точно тези две партии са основни противници на идеята за сливане на двата избора.

Защитниците на идеята за сливане пък – това сред управляващите е партия НДСВ, а сред опозицията главно Демократи за силна България – настояват, че е по-добре в кратки срокове да се постигне съгласие за промяна на Конституцията, като се аргументират, че с едновременното провеждане на двата избора ще се решат както  проблемите с избирателната активност, така и ще се спестят пари на бюджета.

 

– Няма ли в тези аргументи всъщност определена логика?

 

– Да, има, Фили, но сами по себе си те не са толкова силни като аргументи. Освен това при задълбаване по-навътре в темата се виждат и много съществени недостатъци на предлаганото решение. Общо взето ситуацията би могла да предизвика – а по закона на Мърфи щом “би могла”, то най-вероятно наистина ще предизвика – сериозни конфузи. Например представи си, Фили ситуация, при която една центристка партия за европейските избори е в коалиция например с левицата, а за българските избори – с десницата. Или обратно. Как обаче тази партия ще води две противоречиви предизборни кампании по едно и също време? Като какви ще участват в изборния процес наблюдателите и преброителите от тази партия? Съществуват още много подобни примери, които само на пръв поглед изглеждат “технически решими”, което означава “подлежащи на експертно или законодателно решение”. Но всъщност евентуалните подобни противоречия нито могат да се прогнозират изцяло, нито могат да се изчистят докрай в един закон, нито пък има достатъчно време за това.

Така или иначе този въпрос през следващите месеци, поне до изработването на промените в избирателния закон, ще продължи да бъде част от дневния ред на България и ще се използва активно за предизборни цели, макар почти всички вече да са наясно, че управляващата БСП едва ли ще отстъпи.

 

– Всъщност обаче във всеки избор най-важен е резултата. Очакваш ли през следващите месеци на новата година да се случат събития, които да доведат до сериозни изборни изненади?

 

– Каквото и да кажа сега, Фили, вероятно ще сбъркам. В България продължава драмата със спрените пари по европейските следприсъединителни програми. Макар че управляващите се опитват да намалят негативите от тази драма, те не спират да го правят повече с ПР акции, включително такива за отвличане на общественото внимание от проблема, вместо да приложат достатъчно бързи, конкретни и реалистични мерки за решаването му. В началото на тази година, мисля че още през февруари, се очаква нов междинен доклад на Европейската комисия, който няма как да бъде по-малко критичен от предишните. Може да бъде само по-критичен. А до какви решения в Брюксел след поредния доклад и до какви последствия от тези решения в София може да се стигне, засега ми се струва, че никой не може да прогнозира.

В същото време имам чувството, че управляващите в България ще успеят до изборите да задържат в движение каруцата на властта, макар с останали само две или дори едно колело. А това е начин да се реализира сега очертаващата се според известните социологически данни парламентарна конфигурация – ГЕРБ и БСП с най-много, почти равни помежду си или с малка преднина за ГЕРБ гласове, ДПС и Атака твърдо в Парламента. Оттам нататък какво ще се случи с тъй наречените “традиционни” десни партии, дали те ще успеят наистина да се обединят и да влязат в Парламента, а оттам чрез евентуална коалиция с ГЕРБ и във властта, не е ясно. Имам чувството обаче, че десницата вече твърде много закъсня с търсенето на единство и промени в самата себе си.

 

– При тази най-вероятна парламентарна конфигурация, за която говориш, може ли да се мисли за истинска промяна в управлението на страната, промяна, която да  изведе България от по-нататъшното затъване в грешния коловоз на общата европейска политика?

 

– Единият вариант е да се стигне до управленска коалиция подобна, а защо не и същата, като сега управляващата. Това би била много вредна и опасна за България възможност. Вторият вариант е някоя от десните партии или евентуално нова бъдеща дясна коалиция да успее да прекрачи прага на Парламента и да образува някакво правителство с ГЕРБ на Бойко Борисов. Този вариант теоретично изглежда малко по-добър, а може би ще бъде малко по-добър и практически, въпреки абсолютната непредсказуемост на бойкоборисовата партия по отношение както на идеология, така и на управленски идеи и кадрови потенциал.

Третата възможност е в сътворяването за първи път в България на тъй наречената “голяма коалиция” по германския пример – БСП и ГЕРБ като две партии, общо  спечелили например към 65 процента от местата в Парламента, загърбват досегашните си яростни противоречия и “в името на България” се хващат под мишница да управляват заедно.

Тази трета възможност поне на мен ми изглежда толкова ужасяваща за България, че не намирам реалистични и достатъчно прилични думи, за да я окачествя. Но съм сигурен, че ако тя се реализира, едва тогава хората в страната ще имат възможност наистина да разберат какво означава иначе популярния сред масите термин “национална катастрофа”.  

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: