ГОДИНА НАПРЕД – ГОДИНА НАДОЛУ

декември 26, 2008 at 3:45 pm (Публицистика)

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

26.12.2008

 

/Фили/ За България 2008-ма година започна като “година на Русия”, но очевидно заплашва да не завърши като такава в определеното и от календара време.

Снегът и виелиците в началото на януари парализираха страната за кратко, но бяха последвани от появата на ледена политическа усмивка, която може да доведе до по-дългосрочна парализа. На 18 януари в София дойде Владимир Путин, тогава все още президент, сега премиер, а най-вероятно в бъдеще отново президент на Русия. От президента Георги Първанов и премиера Сергей Станишев той бе посрещнат далеч по-сервилно, отколкото изисква нормалният дипломатически протокол. И неслучайно точно под ръководството на тези първи двама държавни мъже България подписа сепаративни договори, главно в енергийната сфера, като руската делегация получи отстъпки, които не само затвърдиха максимално българската енергийна зависимост от Русия, но и нанесоха удар на идеята за обща европейска енергийна стратегия.

Двадесет дни по-късно започна развитието на другата основна линия от събития през отминаващата година – на 8 февруари се появи междинен доклад на Европейската комисия за напредъка на България, в който отново не бе отчетен напредък в отдавна критикувани сфери: правосъдие и обществен ред, корупция, борба с организираната престъпност. През годината последваха и още доклади, които ставаха все по-негативни.

Малко по-късно тръгнаха индикации и за трета сюжетна линия, която, макар да имаше ясни измерения и ясна мотивация, беше неглижирана от управляващите и отначало остана до голяма степен незабелязана от обществото. Това бяха първите замразени европейски средства по програмите ИСПА и САПАРД заради отчетени от европейска страна нарушения. Впоследствие се стигна и до директно спиране на вече наистина значими суми от следприсъединителните фондове, предвидени за България.

Тези три основни сюжета бързо се смесиха и развиха. На тяхна база през 2008-ма в страната се разиграха множество политически битки и обществени скандали, проведоха се частни войни и настъпиха стратегически промени, повърхностният интерес към които често замъгляваше истинските им дълбочини. Създаването и дейността на Държавната агенция за национална сигурност доведе до нови баланси в отношенията президент – премиер, баланси, преминали през трудна смяна на вътрешния министър, но не довели до ефективна промяна в политиката на сигурност и обществен ред. Задълбочи се кризата в отношенията ЕС-България, като засега е ясно само, че спрените вече близо милиард евро субсидии за страната нанасят удар повече върху редовите български граждани и законния бизнес, отколкото върху корумпираната политическа върхушка и срасналия се с нея мафиотски елит. Подслушване на депутати, физическа разправа с журналисти, отваряне на досиета, триумфални медийни изяви на хора, подозирани в сериозна престъпна дейност, безкрайни вотове на недоверие в Парламента и тотална слабост на опозицията, както и световна финансова криза с все още непредсказуеми за страната последствия – такава е атмосферата, с която втората европейска Коледа посреща третата европейска Нова година на България.

 

– Пламен, има ли според теб събитие, което може да се открои като централно за България през 2008 година?

 

– Ако за предишната година безспорно такова събитие беше подписването на договора за присъединяване към Европейския съюз, Фили, то мисля, че сега  събитие от такъв мащаб и с такъв потенциал за историческото развитие на България едва ли може да се посочи. По-скоро бяхме свидетели на поредица от случки, които образуваха два преплетени процеса – известно дистанциране от новия доминьон, Брюксел, за сметка на известно приближаване до стария доминиьон, Москва. Това, ако трябва да се оцени по някаква емоционална скала, е най-тъжната констатация, която ми се е налагало да правя като журналист през последните 19 години.

 

– Толкова ли е отчетлива тенденцията за развитие на тези два процеса?

 

– Тази тенденция стигна до степен да е видима с просто око. При незавидното състояние – не само икономическо, но и политическо – в което се намира страната, това никак не е малко. И никак не е насърчително за бъдещето.

Всъщност годината на Русия в България наистина се състоя и, както намекна и ти в началото, Фили, сякаш няма намерение да си тръгне. Тя наистина започна с посещението на Путин, по време на което наблюдателите останаха с впечатление, че Георги Първанов не започна да играе казачок пред него само защото се срамува, че не е успял междувременно да изучи достатъчно изтънко стъпките на казачока. Иначе очевидно от нищо друго не се срамуваше.

За сметка на президента обаче правителствените чиновници, явно изучили стъпките докрай, бяха подготвили договори, които напълно затвърдиха феодалната енергийна зависимост на България от Русия и гарантираха на следващите правителства, каквито и да са те, сериозни неприятности каквото и да решат да предприемат – било да развалят договорите, било да ги спазват.

Още по-лошото обаче е, че тези договори превърнаха България във важно колело от системата на отношения Русия-Европейски съюз, като изведнъж нанесоха пробиви в системата за обща европейска енергийна политика, а напоследък тенденцията е да се пренесат и към пробиви в други общи европейски системи. Тук ще припомня само наглото твърдение на руския посланик в Европейския съюз Владимир Чижов, направено след агресията в Грузия, че България може да наложи вето на евентуално общо европейско решение за санкции срещу Русия. В последните седмици на годината, след като стана ясен не само пълния обем на наложените от евросъюза финансови санкции срещу България, но и пълния обем на критики за корупция и некадърност в управлението на страната, това отречено по-рано твърдение на Чижов изглежда все по-вероятно да се сбъдне в някакъв момент. Не само премиерът Сергей Станишев, но и някои министри, а дори и някои заместник-министри не по-малко нагло от Чижов започнаха да обвиняват ЕС в тенденциозно отношение, в некадърност, в некомпетентност, а близки до властта и до руските интереси медии пък направо припомниха, че България има свои инструменти за влияние в Европа, включително…..право на вето по определени въпроси.  

С това изпреварих малко хронологията на събитията, но, така или иначе, докато в началото на годината публично се пудреше, че е страна, която едва ли не ще направи положителен пробив по оста Москва – Брюксел, през втората половина България изведнъж разбра, че всъщност се пудри със сажди. Което е обществено по-приемлив начин да се каже, че българските задни части, завити само с ефирни парчета плат като лична и колективна некадърност на администрацията, лошо сътворено и още по-лошо спазвано законодателство, мафиотизирано и подгизнало от корупция управление, безогледна власт на мръсните пари, използващи зъбите и ноктите на бивши и настоящи ченгета, съдии и прокурори, са всъщност едни публично лъснали и добре видими отвсякъде задни части.

Така че втората европейска година на България се оказа пълен провал от европейска, тоест, в крайна сметка, българска гледна точка.

 

– Пламен, за очакваните развития през 2009-та година на тези и други процеси в страната ще говорим през следващата седмица. Все пак обаче, освен мрачни политически картини, в живота на българите не може да няма и красиво всекидневие, вдъхновяващи примери, културни постижения или спортни успехи, които си струва да се видят и отбележат…..

 

– Съжалявам, Фили, но ако имаше дори един спортен успех, който наистина заслужава внимание, сигурно щях да го спомена някак отначало, за да смекча следващите си думи. Иначе на Олимпийските игри провалът беше пълен, по международните футболни терени също. От спортовете, които лично аз гледам с интерес, нямаме изобщо представител в снукъра, а мъжкият ни отбор по кърлинг се класира седми от общо осем отбора, но в Б групата на последния европейски шампионат.

За още по-голямо мое съжаление в културата също не се наблюдават ренесаснови тенденции. Освен ако някой не брои за голям културен успех издадената книжка с ученически разсъждения на социалистическа тематика от премиера Сергей Станишев, предшествана от телевизионен клип, в който той успешно изигра ролята на ватман. Или може да се помисли за срамотните ловни подвизи на президента Георги Първанов сред защитените видове в Узбекистан…..

Все пак мога да кажа, че през годината имаше и някои, поне за мен, наистина  вдъхновяващи факти и събития, Фили. Например самоотвержената борба, която поведе физикът Георги Котев, за разнищване на историята с неясното качество на руското ядрено гориво, зареждано напоследък в атомната централа в Козлодуй. Продължаващото, въпреки оказваната съпротива, отваряне на досиетата на бившата Държавна сигурност. Появата на новинарската RE:TV с нейния опит за поддържане на нормални журналистически стандарти, както и естественото налагане на нашия бивш колега от радио SBS и настоящ приятел Иван Бедров като може би най-добрия политически журналист в момента в България.

Само че не съм сигурен дали подобни факти и събития изобщо интересуват, какво остава да вдъхновяват, широката публика. Което е гаранция, че и през следващата година случващото се в България като правило ще има отпред отрицателен, а не положителен знак.

  

3 коментара

  1. Heelephyhold said,

    Я конечно, мало, что смыслю в посте, но постараюсь осилить.

  2. Serokkos said,

    Ага, теперь ясно… А то я сразу и не понял где тут связь с названием…

  3. Демидов said,

    Очень было интересно читать, спасибо!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: