ПЪТЕВОДНА СИНИНА

декември 20, 2008 at 8:23 am (Публицистика) (, , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

20.12.08 г.

 

/Фили/ Тази неделя ще се проведе балотаж между двамата претенденти за председателския поста в Съюза на демократичните сили, които спечелиха най-много гласове на вътрешнопартийните избори, проведени през миналата седмица. Това са икономистите Мартин Димитров и Румен Христов, двама от шестимата кандидати, които взеха участие в един политически прецедент за България – възможността всички членове на една партия, а не техни делегати на специален партиен конгрес, да гласуват пряко за новия си председател.

В зависимост от гледната точка това може да се приеме или като доказателство за невъзможността на СДС да реши по традиционен начин силните си вътрешни противоречия, или като демонстрация от страна на синята партия на модерно политическо мислене, което се опитва да даде тон за известна промяна в твърде закостенелите традиции на българската политика.

Както и да се определя обаче, изборът в неделя е очакван най-вече, за да започне по-ясно да се очертава отговора на един от основните въпроси за българската десница – ще успее ли преди предстоящите през лятото на следващата година парламентарни избори да се обедини и да влезе в управлението на страната. От мнозина подобно обединение се вижда като единствена възможност да се появи алтернатива на провалилата се социаллиберална коалиция, която управлява в момента.

Двамата кандидати за председателския пост на СДС си приличат по това, че са икономисти, но разликите помежду им са значително повече.

Мартин Димитров е роден в София през 1977 година, завършва “Международни икономически отношения в УНСС, първоначално работи в Института за пазарна икономика, но през 2005-та година е избран за депутат с листата на ОДС и в Парламента става едно от остриетата на десницата по икономическата тематика и свързаното с нея законодателство. За него се смята, че е склонен да предприеме бързи стъпки за сближаване на СДС с ДСБ, партията на бившия премиер и бивш син лидер Иван Костов.

Румен Христов е доста по-възрастен, доктор по икономика. Той е член на СДС още от началото на 90-те години, заместник-министър на земеделието е в кабинета на Филип Димитров, но остава като заместник-министър и в кабинета на Любен Беров, заради което е изключен от партията. Кога и по какъв начин се връща по-късно в нея не е публично известно, но така или иначе след това е земеделски министър в двете служебни правителства – на Ренета Инджова през 94-та и на Стефан Софиянски през 97-ма година. Заради негови бизнес и приятелски обвързаности се смята, че Христов е склонен да сближи СДС с партия ГЕРБ на Бойко Борисов от една страна, а от друга, да допусне силно влияние от Движението за права и свободи.

 

– Пламен, ако трябваше да избираш, ти лично за кого от двамата кандидати за лидер на СДС би гласувал?

 

– Ако наистина ми се налагаше да избирам, Фили, бих избрал Мартин Димитров. Най-вече защото изглежда има ясното съзнание, че преди да се търси обединение на десницата, тя трябва да иязсни за себе си и да направи публично известна базата от управленски принципи и идеи, в името на които иска да се обедини. Това става ясно от множество негови изявления напоследък и идва да покаже, че рефлексът да се желае власт в името на самата власт при Мартин Димитров или все още го няма, защото е твърде млад и отскоро играе политическата игра, или е достатъчно цивилизован и образован човек, за да подходи принципно по въпроса. Или и двете.

От друга страна призивите, които се чуват от Румен Христов по време на неговата кампания за вътрешните избори в СДС – дайте десницата да се обедини веднага, за да успее да влезе във властта, са призиви, които очевидно включват и бързото пришиване на евентуалното дясно обединение към “дясната” партия ГЕРБ. Те звучат не просто познато, а и катастрофално.

Защото през годините Съюзът на демократичните сили достатъчно много пъти се е обединявал с кого ли не в името на тъй наречената “синя идея”. И се е разпадал след това, всеки път все по-болезнено, защото така и никога не успя да формулира – пред себе си и пред обществото – в какво точно се състои въпросната “синя идея”. И най-вече – дали тя не е просто символ, който под красивата си обвивка всъщност представлява обикновен трамплин към властта за отделни хора или групи хора, тоест, една пътеводна синина. Или нещо, което те води напред, само за да те натърти отзад.

Освен всичко друго, участието на Румен Христов в правителството на Любен Беров, което в началото на 90-те замести сваления с безкръвен преврат кабинет на Филип Димитров, очевидно е един от най-лошите възможни атестати за всеки “автентичен седесар”, да не говорим за евентуалния председател на партията.

От друга страна – и у Мартин Димитров има неща, които ме притесняват. Имам чувството, че той е твърде много икономист и твърде малко политик. А по този начин е лесно да се изпусне от поглед по-глобалната картина, защото в политиката не всичко е икономика, както и обратно.

В блога на Мартин Димитров има публикувани седем предложения, които очевидно са основата на неговата предизборна платформа за вътрешните избори в СДС. Те обаче звучат твърде есеистично дори в икономическата си част и сред тях липсва точно това – голямата политическа идея, визията за основната посока, в която трябва да се движи българското общество. Тези предложения включват преодоляване на бедността в страната, което според Мартин Димитров трябва да бъде основен приоритет за СДС, мерки за подобряване състоянието на икономиката и привличане на чужди инвестиции, намаляване на корупцията, нови подходи в работата по сигурността, образованието, здравеопазването, както и провеждане на по-категорична и последователна политика по децентрализацията на управлението.

Всичко това, дори да звучи добре, все пак е работа “на парче”. Сред тези предложения липсва какъвто и да било намек за вижданията на Мартин Димитров по отношение динамиката на глобалния свят, в който съществува България, както и по основните общоевропейски теми – балансите на евроатлантизма, вътрешните развития в евросъюза, отношенията с Русия.

Не присъстват в предложенията и ясни виждания за това какво е състоянието на българската политическа система, що е дясно и що е ляво в страна като България, където политическите принципи изначално са заложени погрешно. Не присъства виждането на Мартин Димитров как ще се справи с проблема, с който преди него се сблъска челно Иван Костов – как може да се прави пълноценна дясна политика в държава с “по природа” твърде ляво ориентирано  население.

– Подобни теми все пак не надскачат ли формата на едни вътрешнопартийни избори?

 

– Не, това съвсем не са излишни неща за платформата на вътрешнопартийните избори, защото в нормалния свят тази предизборна платформа на председателя обикновено след това става основа и на платформата за управление на съответната партия.

Освен това вижданията на Мартин Димитров за начините за решаване на чисто вътрешнопартийни въпроси на СДС, както и темата за евентуалните коалиционни партньори също напълно липсват в предложенията му, вероятно ги е формулирал в движение в хода на кампанията си.

Така че, Фили, ако ми се налагаше да избирам между Мартин Димитров и Румен Христов, аз, въпреки всичките си забележки, наистина бих избрал Мартин Димитров. Но добре все пак, че не ми се налага да избирам.

 

– Как би се отразил единият или другият избор на очакваните обединителни процеси в дясното пространство?

 

– Ако трябва да формулирам еднозначно мнение – смятам, че по принцип тъй наречената “традиционна” десница, която включва СДС, ДСБ и някои земеделски формации, твърде много закъсня, твърде дълго се опитва да се измъкне от собственото си блато и вече е загубила всякаква инерция. Съмнявам се, че няма време, че каквото и да предприемат тези партии, вече не са им останали реалистични ходове, които да доведат до някаква форма на Ренесанс на дясното. Имам предвид, разбира се, времето до следващите избори през лятото, в по-стратегически план нещата са различни.

С това не искам да кажа, че който и от двамата кандидати за председател на СДС да спечели изборите, все едно. Тъй като ако изобщо говорим за връщане на десницата във властта, а това за следващия мандат така или иначе ще бъде възможно само в сътрудничество с ГЕРБ, то по-добре е предварително да се постигне сближаване между СДС и ДСБ на Иван Костов, за каквото се смята, че ще работи Мартин Димитров. По този начин може да се получи едно доста по-сериозно политическо и експертно ядро, което евентуално да балансира неясно ориентираните, често направо хаотични управленски визии на партията на Бойко Борисов.

Докато досегашните изяви на Румен Христов пък дават да се разбере, че той е готов по-скоро да превърне СДС направо в присъдружна организация на ГЕРБ, само и само да влезе в бъдещото управление. А това би било твърде лоша новина за българското общество като цяло и фатално за самата синя партия.

  

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: