ДОЙДЕ ЛИ ВЕЧЕ ОБАМА В БЪЛГАРИЯ?

ноември 7, 2008 at 4:55 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

07.11.08 г.

 

/Фили/ Кандидатът на Демократическата партия Барак Обама спечели президентските избори в Съединените щати и стана първият президент – афроамериканец, който ще седне в Овалния кабинет. С лозунга за промяна 47-годишният Обама победи убедително кандидата на републиканците, 72-годишния Джон Маккейн, и, в кризисната ситуация, в която се намират Съединените щати и света като цяло, даде основания да се говори за възраждането на американския дух и силата на демократичните ценности.

Барак Обама е роден през 1961 година в Хонолулу, Хавай. Майка му е бяла американка от Канзас, а баща му – африканец от Кения. Малкият Обама има типична съдба на дете от 60-те години – родителите му скоро се развеждат, после той живее известно време в Индонезия с новия съпруг на майка си, но на десетгодишна възраст се връща в Хавай и е отгледан от баба си и и дядо си.

Барак Обама завършва първо Колумбийския университет в Ню Йорк, където специализира политология и международни отношения, а по-късно – право в Харвард. Между 92-ра и 2002-ра година преподава право в Чикагския университет, работи в юридическа кантора и се жени за Мишел Робинсън, има две дъщери.

През 2002-ра година е избран за сенатор от Демократическата партия, а през 2007-ма година обяви, че ще се състезава за президентската номинация на демократите, която спечели през лятото на тази година срещу бившата първа дама на САЩ Хилари Клинтън.

Победата на Обама на президентските избори в Съединените щати беше сякаш  желана и посрещната с видимо задоволство от редица политически и обществени кръгове по целия свят, включително от водещи политици в Европейския съюз. Макар да е ясно, че който и от двамата кандидати да спечели, това няма да се отрази съществено на отношенията между България и САЩ, българските политици се държаха по-предпазливо. Ако се съди обаче по медийното отразяване на резултата от изборите, впечатлението е, че преобладаващата обществена подкрепа тук също е за Барак Обама.

Така или иначе ясно е, че още преди да встъпи в длъжност, Обама вече е натоварен с обществени очаквания не само в Щатите, но и по целия свят, очаквания, част от които вероятно надхвърлят както неговите реални възможности, така и заложените в предизборната му програма обещания.

 

– Пламен, кои са основните пунктове, по които съществуват такива свръхочаквания и доколко те могат да затруднят, вместо да подпомогнат Барак Обама в действията му като президент?

 

– На първо място, Фили, струва ми се, че със свръхочаквания е натоварен самият предизборен лозунг на Обама за промяна.

Ако визията за тази промяна се свежда до най-видимия факт – първият избор на цветнокож американски президент, то не трябва да се забравя, че това е само символ. Да, важен символ, да, символ, който е доказателство, че системата на демокрация в Щатите е жива и работи. Но не повече. Това не означава, че оттук нататък към представителите на малцинствата в САЩ ще потекат реки от социални помощи – нито икономическата ситуация, нито политическите механизми за вземане на решения в САЩ, нито демократичното разбиране за човешките права биха позволили подобно нещо. В кръга на шегата – добре е също кенийците да не мислят, както изглежда мислят, че с избора на Обама някак си и Кения вече има демократичен и “богат” президент.

Доколкото схванах по време на кампанията, лозунгът за промяна, който Обама използваше, има преди всичко вътрешна насоченост – става дума за промяна в механизмите на функциониране на американската администрация, става дума за някои промени в социалната и здравната сфера, както и в данъчните  закони.

 

– Но в същото време той изложи виждания за решаването на проблема със световната финансова криза, заяви готовност и за изтегляне на американските части от Ирак и демонстрира желание за отворен диалог с проблемни държави. Това са все теми с външна насоченост и те му донесоха немалка подкрепа.

 

– Струва ми се Фили, че в кампанията на Барак Обама тези теми бяха използвани повече риторично. Нека ги разгледаме малко по-отблизо.

Как Обама ще пребори световната финансова криза? Водещи световни икономисти вече казаха, че при мерките, които се вземат в момента, САЩ може би ще започнат да излизат от кризата в рамките на две години, а водещите европейски държави – още една или две по-късно. И това са оптималните прогнози. Ако имаше други реални мерки, които могат да се приложат в момента и които да ликвидират кризата като с магическа пръчка, много се съмнявам, че Буш щеше да откаже да ги приложи. Така че в това отношение на Обама му остава възможност само за частични решения.

Подобна е ситуацията и със заявената от него готовност за бързо изтегляне на американския контенгент от Ирак. Като седне в президентското кресло и получи пълната информация, вероятно ще си даде сметка, че започналите да се развиват и видими вече с просто око положителни тенденции в Ирак не бива да се разрушават с прибързани решения.

Що се отнася до готовността за отворен диалог с проблемните държави, тя е напълно разбираема, само че – както в любовта – за такъв диалог са необходими две отворени страни. Дали Барак Обама ще запази същото ниво на ентусиазъм за диалог например с иранския президент Ахмадинеджад или със севернокорейския Ким Чен Ир, когато се сблъска с тяхната политическа екстравагантност, стена от необосновани претенции и твърдо намерение за поддържане на терористични режими и тенденции в света? Съмнявам се.

Всъщност изглежда обаче именно тази декларирана готовност на Обама да води отворен диалог се възприема като признак за негова слабост от страна точно на режимите, с които той иска да говори.

Лично за мен най-интересен е въпроса какъв диалог Барак Обама ще успее да води с Русия, след като руския президент Медведев в самия ден на неговия избор публично обвини Съединените щати, че са истинския пряк виновник за руската агресия срещу Грузия, както и за световната финансова криза. Когато имаш насреща си подобен политически цинизъм, диалог се води много трудно. Но ако все пак новият американски президент се поддаде на желанието си да играе доброто ченге и заради това започне да прави отстъпки, нито Америка, нито света го очакват добри времена.

 

– Пламен, а как се вписва във всичко това българският интерес, какво може да се очаква по отношение развитието на отношенията на България със Съединените щати?

 

– От различни страни вече се говори, Фили, включително го заяви и американския посланик в София Нанси Макълдауни, че в отношенията между САЩ и България няма да има съществена промяна, те ще останат все така добри и ще се търсят възможности за допълнителното им развитие. Това означава, че американците ще продължат да настояват за съществени реформи в България по отношение на правозащитната и правораздавателната система, за отчетливи резултати в борбата с корупцията, включително по високите етажи на властта и при финансирането на политическите партии и ще държат в готовност лостовете си за влияние по отношение на икономическото, политическото и военното сътрудничество. От своя страна България ще продължи да иска с половин уста отпадане на американските визи за българи.

Макар за това да не се говори публично, всички тук са наясно, че двустранните отношения ще продължат да си бъдат така добри не защото България е особено важна за американската политика в момента, а именно защото се намира в периферията на тази политика. И ще си остане там докато е мирна страна и не създава съществени проблеми. Или докато американците решат другите си проблеми по света и се вгледат по-детайлно към партньрството си със страните от Европейския съюз.

В същото време обаче някои от най-важните въпроси, свързани с българските национални интереси къде повече, къде по-малко пряко зависят от поведението на новата американска администрация и развитията, които следват в глобален план. Това са например резултатите от войната с тероризма, опитите за постигане на нов световен баланс в енергийната сфера, очакваната нова фаза в сближаването на отношенията САЩ – ЕС. Много пряко на България – било в положителна, било в отрицателна посока – могат да се отразят и евентуалните промени в отношенията между САЩ и Русия. А това означава, че българските политици и българското общество оттук нататък трябва добре да чуват думите и да преценяват действията на новия американски президент Барак Обама, за да не бъдат изненадани от развитията. И от сегашната “осанна за Обама” да се премине твърде бързо към “разпни го”.          

1 коментар

  1. Valio said,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: