АНАСТАС – ЗА ДУШАТА НА ХУДОЖНИКА ИЛИ ЗА ХУДОЖНИКА НА ДУШАТА

август 22, 2008 at 2:51 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

22.08.2008

 

/Фили/  “Какво обществено положение заема съвременният български художник в днешно време? Аз бих казал – зависи от това колко добре Анастас рисува през тези дни. Защото кой, освен него, има в този момент призванието да играе главна роля на европейската художествена сцена?” Това е изказване на немския критик Фред Еверт и се отнася за българския ходужник Анастас Константинов.

С две картини в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, с множество творби, откупени от най-големите европейски художествени центрове и частни сбирки, с работи, които радват и тревожат собствениците си от Япония до Аржентина и от Канада до Австралия, Анастас продължава да твори в ателието си в Стария Пловдив и да търси в душата си нови измерения на изкуството. Или на живота, все едно.

Анастас Константинов е роден през 1956 година, завършва художествена гимназия в Пловдив и специалност “Живопис” във Великотърновския университет. Още като студент негови картини започват да се продават в чужбина, а първите му две самостоятелни изложби предизвикват истинска сензация в онези душни за изкуството години на социалистическия реализъм. През 1986 година в Пловдив той направи първата за България концептуална изложба, която предизвиква скандал и бързо бе затворена от властите. Така се роди цикълът “Червените прасета”, който предизвика още по-голям скандал при представянето му малко по-късно на национална изложба в София. В последните години на комунизма властите не успяха да наложат желаните от тях ограничения на художника и негови работи бяха представени на изложби в Ню Йорк, Питсбърг, Мадрид, Будапеша, Хелзинки, Вроцлав, Торун. Непосредствено след падането на Берлинската стена, изкуството на Анастас спечели почитатели в Женева, Брюксел, Париж, Торонто, Хановер, Хамбург. Годините оттогава насам са период на истински разцвет на неговия талант и продуктивност. През 1999 година той откри в Пловдив своята уникална галерия “Анастас”, която сама по себе си представлява произведение на изкуството и дава възможност да се видят отделни творби от най-значимите периоди на неговите творчески търсения.

 

– Пламен, защо при тази творческа биография, а и при финансовите възможности, с които вероятно разполага, Анастас продължава да живее и да твори в България? Все пак пазарът на изкуство там е ограничен, със сигурност възможностите му другаде биха били по-големи…..

 

– Ако питаш него, той ще изтъкне поне десет различни причини, Фили, сред които по никакъв начин няма да забележиш и намек за патриотизъм. Имам предвид това, което в България минава за патриотизъм, а всъщност е националистически предразсъдък. Истината е, че Анастас продължава да живее в Пловдив, не в България. Това уточнение е изключително важно и не го правя, пази Боже, от някакъв местен патриотизъм. Казвам го, защото съм го чувал многократно от самия него. Пловдив за Анастас е благословена земя, която ражда страхотно вино и красиви момичета, слънцето над града свети по-особено и тази светлина се пренася някак от самосебе си в картините, през нощта наоколо, ако умееш да слушаш, още могат да се чуят стъпките на мъртвите предци, пренесени през хилядолетията време…..И всичко това наистина съществува, Фили. Даваш си сметка, когато погледнеш от прозореца на ателието му към града. Даваш си сметка, когато на залез отпиеш глътка вино под лозата в двора. Даваш си сметка, когато в галерията на Анастас видиш намерената тук при самото строителство стела на тракийски поет, чиито надпис гласи: “Тук съм положен аз, Максимус, гражданин на Апамея, станал любимец на Тракия и на света”.

 

– Любимец на Тракия и на света – това сякаш е писано за самия Анастас…..

 

– За радост – не върху неговата надгробна плоча. Да, писано е сякаш за него, макар да бих казал, че по ред причини той е любимец повече на света, отколкото на Тракия…..

 

– Тоест – поредно потвърждение на максимата, че не можеш да бъдеш пророк в собствената си родина, както са наричали градовете някога…..

 

– Анастас никак не е лесен характер, Фили, и е нормално хората, които го познават на живо, не само чрез изкуството, да имат различно…..нека го кажем така – различно нюансирани мнения за него. Ако беше някакъв благ човек, приятен за всички, нямаше да съществуват онзи драматизъм, онази болка, онова неистово духовно търсене и страдание, от които се раждат и с които живеят картините му. И от които човек буквално може да се задъха, когато ги види, особено когато ги види за първи път.

В същото време мнозина тук, в Тракия, отказват да повярват на Анастас, че християнският дух е негова пътеводна светлина и когато използва в творбите си съответните символи – кръст, разпятие, риба или теми като Възкресение, Евхаристия и други, чуват се гласове, че спекулира с тях. За сметка на това от света нещата сякаш изглеждат по друг начин. Ще цитирам, Фили, същия немски критик, Фред Еверт, с когото и ти започна в началото. По повод една от концептуалните творби  на Анастас “Аз съм пътя…..”, от 2001-ва година, Еверт изобщо не се замисля да направи сравнение между Анастас Константинов и Салвадор Дали, като казва: “В цялостната история на изкуството Христос никога не е представен като Бог, винаги е в образ на човек, кулминация и завършек на нашето страдание. Познавам само едно изображение на Христос, отклоняващо се от тази форма, а именно дръзката картина на Дали. Но Дали се отвръща от Христос и съответно отдалечава нас, зрителите, от него. Анастас се обръща към Христос, ала вече толкова брутално, жестоко, директно, че би трябвало да се върнем 500 години назад.”

Още повече – добавям вече аз – творческите търсения на Анастас съвсем не се ограничават само до сферата на християнството. Той вижда както духовни пространства, така и изразни средства в дълбоките митологични пластове. Независимо обаче дали погледът му минава през особената мекота на изкуството на траките, дали изследва загадъчния, не особено познат шаманизъм на прабългарите, дали се спира на винаги модерните митове за любовта и смъртта, резултатът е, че щом погледнеш творба на Анастас, тутакси разбираш, че е творба на Анастас.  Независимо от темата, независимо от формата, независимо дали е живописна работа, скулптура, графика, мозайка…..

 

– Досега говорихме за Анастас Константинов като живописец, но той явно не е останал само при живописта…..

 

– Творческият му потенциал, желанието и способностите му за работа са наистина огромни, Фили. Всъщност, мисля си че те са така огромни, за да съответстват на таланта му. Ако Анастас нямаше тези инструменти да реализира таланта си, бас държа, че досега той щеше да го изгори отвътре, както често става с хората на изкуството. Или щяха да го изгорят отвън завистта, клеветите, празните приказки – както също често става, особено в България, където талантът се възприема като срамна болест.

Дълго е сега да обяснявам защо е така, но подозирам, че ако Анастас беше напуснал България и се беше установил в Ню Йорк например, телефонът му постоянно щеше да загрява от контакти с големите български медии. И така, освен за света, щеше да се превърне в истинска звезда и за хората от любимата си родна Тракия.

Но всъщност, Фили, тъй като съществуват съмнения, по въпроса дали наистина отдалечаването от родината помага, за да те признаят за пророк в нея, ще поговорим отново през другата седмица, когато ще представим щрихи от портрета на най-успелият в момента български драматург Христо Бойчев.           

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: