РУСИЯ СРЕЩУ ГРУЗИЯ – КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ

август 15, 2008 at 8:52 am (Публицистика) (, , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

15.08.2008

 

/Фили/ В сряда в Брюксел, на извънредно заседание, посветено на обстановката в Грузия,  външните министри от ЕС одобриха шестте точки във френския мирен план и постигнаха съгласие за изпращане на наблюдатели. Постигната бе и принципна договореност за евентуално изпращане на мироопазващи сили с мандат на ООН. Министрите приеха българското предложение Евросъюзът да изпрати свой специален представител за конфликтите в Грузия, различен от този за целия Кавказки регион. Предложението бе направено от външния министър Ивайло Калфин. Освен това той декларира готовността на България за изпращане на хуманитарна помощ в Грузия и Южна Осетия и за предоставяне на пристанище Бургас като логистичен център на европейската хуманитарна помощ, предназначена за региона. Ивайло Калфин заяви и готовността на България да организира конференция на експертно ниво по темата за разрешаване на конфликтите в Черноморския регион с цел намиране на по-трайни решения. Като цяло българският външен министър изрази удовлетворение от факта, че Европейският съюз излиза с активна позиция като фактор за решаване на проблемите с Грузия. Редица страни от Европейския съюз обаче изразяват съмнения доколко тя е наистина активна и доколко решенията биха могли ефективно да се изпълнят. На този фон немаловажен е и въпроса за редицата неясноти и двусмислия в официалното българско становище по руско-грузинския конфликт, неясноти и двусмислия, които в голяма степен зависят и от позицията на самия Ивайло Калфин.

Калфин е роден през 1964 година в София. Завършва Френска гимназия, магистратура по международни икономически отношения в УНСС-София и магистратура по международно банкиране във Великобритания. Учредител е на една малка лява партия – Политическо движение Социалдемократи, депутат е в три Народни събрания. В периода 2002-2005 година е секретар по икономическите въпроси на президента Георги Първанов, а от август 2005 година е външен министър и вицепремиер в правителството на управляващата тройна коалиция, оглавявано от Сергей Станишев. В ролята си на външен министър е известен по-скоро като добър изпълнител на чужди решения, отколкото като човек със самостоятелни виждания и позиции.

 

– Пламен, доколко при съществуващата политическа система и конституционен баланс на властите в България външният министър действително е в състояние да влияе реално и да прокарва свои виждания по различни въпроси?

 

– Ако имаш предвид факта, че пълномощията по външната политика са разпределени между правителството и президента, Фили, това наистина понякога би могло да създава проблеми. Само че не и в този случай, тъй като Ивайло Калфин, освен на солидни позиции в правителството, се радва на политическата си и лична близост с президента Георги Първанов. Въпреки това – или може би точно поради това – той не е човек, блеснал на международното поприще с активна позиция, с новаторски подходи, с нестандартни, но ефективни решения. При едно сравнение с предишния външен министър Соломон Паси, а дори и с по-предишния – Надежда Михайлова, веднага става ясно какво имам предвид. Бавене и изчакване, неясни или двусмислени изявления, политика, която още от времето на Тодор Живков в България се определя като “политика на снишаване” – това са основните характеристики в поведението на Ивайло Калфин и те много добре се видяха в рекациите му, свързани с конфликта между Русия и Грузия.

 

– Каква е официалната оценка в България на този конфликт?

 

– Най-точният отговор на този въпрос може, струва ми се, да се даде с една дума – никаква. Ако прегледа човек сайта на българското Външно министерство, няма да намери по-точен, еднозначен и ясен израз от “нарастване на напрежението”. При положение, че значима част от натовските съюзници на България наричат директно случващото се в Кавказ “руска агресия срещу Грузия”, че дори европейските страни, които провеждат по-сдържана политика по въпроса, показват загриженост за суверенитета и териториалната цялост на Грузия, в официалната позиция на България не може да се намери никаква оценка. А известно е, Фили, и то не само от политиката, че ако не дефинираш правилно проблема, няма как да намериш и правилното му решение.

 

– В случая обаче едва ли точно България е страната, която би могла да намери и наложи някакво правилно решение…..

 

– Да, макар че имаше един момент преди няколко дни, в който Външно министерство сякаш се опита да играе точно такава роля, като заяви, че тъй като България има много добри отношения както с Русия, така и с Грузия, може да предложи София като място за преговори между тях с участието на международната общност. Изглежда някой междувременно каза на някого, че тази идея пък звучи твърде екзотично и няма да мине, та напоследък тя вече не се лансира.

Но, като говорих преди малко за намирането на решение, аз имах предвид включително и намирането на собствената си последователна позиция по въпроса. От случващото се досега е ясно само, че България не иска да се забърква по никакъв начин дори и с дума, която ще подразни Русия.

 

– Това не е ли напълно разбираемо на фона на твърде голямата енергийна зависимост на страната от руските доставки?

 

– Да, на този фон е напълно разбираемо. Само че този фон беше създаден от самите управляващи, въпреки предупрежденията на опозицията и на експертите, че такава прекомерна зависимост е заплаха точно за възможността България да води самостоятелна външна и вътрешна политика.

Но в случая има и нещо повече, Фили. Не знам колко от нашите слушатели знаят и си спомнят, но преди броени дни се случи следното. Посланикът на Русия, както е нормално, поиска и получи среща с президента Георги Първанов, който е най-официалното лице на българската външна политика. Посланикът изложи пред него руската позиция по войната в Грузия и тази позиция имаше широк отзвук сред българските медии. В същия този ден грузинският посланик в София поиска среща с министъра на външните работи, който обаче – представи си – заради някакъв вътрешен ангажимент в Смолян, му отказа и го пренасочи към своя заместник. Ако сега отново погледнем в сайта на външно министерство, ще видим и нещо още по-показателно на една снимка – заместник-министърът на външните работи Милен Керемидчиев приема грузинския посланик без вратовръзка, облечен с дънки и явно набързо наметнато кафеникаво сако. В информацията, появила се все пак от срещата, няма нито дума за грузинската позиция по нахлуването на руснаците в Грузия, а само хвалебствия за приятелските отношения между България и Грузия. Човек може да остане с впечатлението, че двамата са се срещнали, за да си кажат колко се обичат, а не заради може би най-значимият международен конфликт в последните години.

 

– В същото време обаче, ако се разгледа в общоевропейския контекст, може да се каже, че българската позиция просто попада сред най-умерените.

 

– Да, Франция, Германия и Италия могат да си позволят да бъдат и доста умерени спрямо Русия, само че като цяло тяхното положение е съвършено различно от българското. По логика България би трябвало да чувства заплаха от ставащото с Грузия, така, както чувстват заплаха от възродените руски имперски амбиции Прибалтийските страни и Полша. България би трябвало да се притеснява, че както петролопроводите, минаващи през Грузия са трън в очите на Русия, защото заобикалят нейната територия, такъв трън биха били и съответните неруски съоръжения на Балканите. Би трябвало да се притеснява даже, както остроумно напомни един коментатор, че утре руснаците могат да раздадат няколко хиляди руски паспорти във Варна и впоследствие да тръгнат да защитават своите граждани с оръжие в ръка. Всичко това са притеснения, които тук сякаш никой не изпитва, включително и българските медии, които в този конфликт плътно следват сервилното спрямо Русия поведение на управляващите.     

2 коментара

  1. Vesela Pencheva Abuladze said,

    Напълно съм съгласна с казаното от Пламен Асенов в това интервю. България отново се проявява като политически инвалид, Не могат да свикнат нашите политици с това, че сме равноправен член на Европа и трябва да изразим своето отношение с разрасналия се вече във война конфликт между Русия и Грузия.
    В европейските общества има една много важна и определящя съзнанието им дума СОЛИДАРНОСТ. Ние не сме дораснали все още като общество да изказваме подкрепа. България забравя, че също е една малка страна и не е застрахована от подобно положение. Що се отнася до енергийната зависимост от Русия, мисля че Европа вече има конкретно решение, което ще бъде въведено в действие още през времето на председателството на Франция на европейския парламент. Аз следя много от близо, защотото това засяга моето семейство, но дори и да не беше така това се случва в 21 век в Европа и не можем да бъдем безучастни, защото все пак вече сме част от структурите й.
    Гледаме всяка вечер Вести и виждаме какво предават руснаците, гледаме и грузинските телевизионни канали, както и всеки ден се чуваме с роднините ни в Грузия. Едно става ясно руснаците лъжат, най безцеремонно. Минират суверенна грузинска територия, раз

  2. Vesela Pencheva Abuladze said,

    разполагат ракети на територията на Грузия и това не може да се случва в 21 век.
    България има търговски отношения с тази страна, на една граница сме /черно море/ и продължава да мълчи безучастно. Това за мене като гражданин на България е недопустимо.
    В петък 22.08.08 организирахме молебен за Мир и Благоденствие на Грузия на Бачковския манастир, под егидата на грузинския посланик Михаел Уклеба и представители на грузинската общност в България /мога да ви изпратя материали/, но не мога да се похваля, че управата на тази институция беше много добронамерена към това мероприятие. Това определено ме кара да се замисля, че грузински монаси са построили и оставили един от най-красивите християнски храмове на територията на България, а не са много сърдечно приемани там. Искренна благодарност искаме да изкажем за единственото оказаното внимание от страна на Архимадрид Симеон.
    Когато прочетох декларацията създадена от интелектуалци в България, където намерихме този сайд, оставам все още с надеждата, че в България все още има мислещи, отговорни и солидарни хора, които не са съгласни с имперските амбиции на Русия в 21 век.

    Искренни поздрави!

    Весела Абуладзе
    Гиорги Абуладзе

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: