СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ – ПРЕТЕНЦИИ ДО ДУПКА

август 8, 2008 at 5:34 am (Публицистика) (, , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

 

08.08.2008

 

/Фили/ По-малко от година преди края на мандата си, Сергей Станишев, 44-годишният български министърпредседател, се намира по-скоро на кръстопът, отколкото на заслужена лятна почивка. Правителството му, което подписа договора за присъединяване на страната към Европейския съюз и оцеля след шест вота на недоверие, през последните месеци стана обект на остри критики от Брюксел, най-вече заради несправяне с корупцията и организираната престъпност, както и заради лошото управление на средствата от Европейския съюз. Това активизира и вътрешната опозиция в България, която все по-силно настоява за предсрочни избори и подготвя масови протестни акции през септември.

Сергей Станишев бе избран за министър председател през 2005-та година, когато бе създадена и управляващата сега социал-либерална коалиция. Доминираща роля в нея има БСП, партията на бившите комунисти, чиито председател сегашният премиер продължава да бъде. Станишев е роден в Херсон през 66-та година и до 30-годишна възраст запазва съветското, съответно руското си гражданство, придобито от майка му. През повечето от тези години баща му, Димитър Станишев, е член на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Сергей Станишев завършва история в Московския държавен университет и през 94-та тодина защитава докторска дисертация пак там. От 95-та година насам заема различни постове към Висшия съвет на БСП, а през 2001-ва става председател на партията. Когато преди три години пое управлението на страната, той бе смятан по-скоро за политическа креатура на президента Георги Първанов и двамата най-влиятелни политици в БСП – Румен Петков и Румен Овчаров. Постепенно обаче Станишев се еманципира в една или друга степен от всички тях и все по-видимо се опитва да реализира собствени политически амбиции.

 

– Пламен, ще успее ли Сергей Станишев в това си желание, като се има предвид сложната обстановка, в която съществува неговото правителство?

 

– За да си отговорим на този въпрос, Фили, трябва да знаем какви точно са  тези  амбиции. Доскоро това беше трудно да се каже, но през последните дни, съдейки по някои негови изявления, нещата сякаш се изясняват – Сергей Станишев определено иска да управлява още един мандат. Дали ще успее? Мисля, че с около 75 процента категоричност на този въпрос ще може да се отговори някъде през ноември-декември, когато се видят възможностите на опозицията да мобилизира твърде заспалото гражданско общество в България, когато стане ясно дали Европейският съюз ще приеме за адекватни мерките, които правителството предстои да приложи за оправяне на кашите в най-критикуваните области, както и когато се изяснят още малко силовите линии на напрежение вътре в собствената му партия БСП. С над 90 процента категоричност пък на въпроса ще може да се отговори през май следващата година, в самото начало на предизборната кампания.

От друга страна в момента, като се осланям до голяма степен на собствения си журналистически опит – или инстинкт, ако щеш – мисля, че Станишев ще успее да завърши мандата си, а това означава, че ще има и доста добри изходни позиции за следващите избори. Признавам си, че казвам това с голяма доза съжаление, защото смятам неговото управление за вредно за България. И в случая нямам предвид само обвинението, превърналото се вече в “стандартно”, че не успя да се справи – не, а направо провали първите, най-важни стъпки на страната като член на Европейския съюз, с което навреди на всички българи за години напред.

 

– Искаш да кажеш, че според теб това не е най-сериозният провал на Станишев и на неговото правителство? Какво още има?

 

– Провалът е твърде сериозен, Фили, само че той е резултат, следствие, ефект, той е провал на повърхността на събитията. В основата му стоят определен тип мислене и нагласи за действие, които са много по-опасни, защото се мултиплицират в българското общество години наред. Ето например факта, който ти спомена в началото – за три години Срегей Станишев успя да се еманципира от своите партийни патрони и все повече се опитва да води самостоятелна политика. Мнозина приветстват това, защото виждат в лицето на Станишев все пак млад, не толкова натоварен с предразсъдъците на миналото политик. Аз пък смятам, че цялото българско общество през тези три години плати и ще продължава да плаща прекалено висока цена, само за да може някой си да се учи на политика на негов гръб. Или за да се разчистят някакви Авгиеви обори, от което полза има единствено Авгий, а не обществото. Някой ще каже – е, все пак, макар да се занимаваше повече с вътрешните си борби, отколкото с европейските въпроси, добър ефект от тази дейност е, че две доста зловеши фигури в българския политически живот – Румен Петков и Румен Овчаров, вече са изтикани на заден план и скоро вероятно ще излязат в  политическа пенсия. Да, но какво от това? Тези дни един политически коментатор писа, че основен проблем на България в момента е, че тя се управлява не от тройна, а от шесторна коалиция, която, освен трите партии като цяло, включва още президентско крило, премиерско крило и ляво-консервативно крило като части от БСП. Тоест – двете крила на Петков и Овчаров просто са заменени с други две. В такъв формат адекватни управленски решения е наистина невъзможно да се вземат. Да не говорим какво се случва, когато те са необходими спешно. И може би защото знаят, че в тази конфигурация скоро няма да им се наложи, въпреки крещящата нужда, да гласуват спешни законодателни решения, депутатите все пак решиха да си дадат дълга лятна ваканция.

 

– Все пак, Пламен, политиката е дейност, в която са намесени много фактори. Може ли да се каже, че Сергей Станишев е изцяло и персонално виновен за сегашната ситуация?

 

– Ако трябва да направим списък с неговите конкретни управленски грешки или неадекватни решения, Фили, вероятно ще изхабим доста хартия. Аз искам да се спра обаче на една, която смятам за базисна, а именно – претенцията. Доколкото си спомням, някъде във “Възхвала на глупостта” Еразъм пише, че глупостта създава опасност за обществото, когато е съчетана с претенцията за висша мъдрост. С това не искам да кажа, че Сергей Станишев е глупав. Напротив, доколкото го познавам, той е интелигентно момче с гъвкав ум и отворени за света очи. Само че със заемането на премиерския пост очевидно далеч надхвърли нивото си на компетентност, ако трябва този път да се позова на Сирил Паркинсън. Когато встъпваше в длъжност, някои негови опоненти иронично припомняха факта, че Станишев дори не е ходил в казармата. Хвърлен сам по себе си в пространството, този факт изглежда като чисто и безсмислено заяждане. Лично аз обаче доста по-късно си дадох сметка, че не е толкова безсмислено, след като разбрах каква е била темата на дипломната му работа по история в Московския университет, а именно – “Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”. Да оставим настрани факта що за тема е това изобщо. Да оставим настрани факта, че дипломната работа се появява през 89-та година, когато самата Червена армия е напълно разкапана от войната в Афганистан и за никакъв боен дух не може да става и дума. Но в избора на тази тема е ясно видима амбициозната претенция човек, който не е помирисвал униформа, да бъде специалист, при това не за модната тенденция на пагоните и акселбантите, а за бойния дух, който те стимулират. Като проследим биографията на Сергей Станишев, веднага се натъкваме и на втора съществена претенция без покритие. Твърди се, че в един период от живота си, тъй като имал около 50 публикации, той бил журналист – твърдение, чиято смелост няма да коментирам, защото знам, че за изграждането на един истински журналист са необходими поне десетина години сериозна работа. Разбира се, най-голямата претенция виждам в самочувствието на Сергей Станишев да оглави българската държавна администрация, след като личният му опит в управлението на каквото и да било, освен може би на велосипед в детството, се свежда пак до писане на тема, този път за докторска дисертация – “Система на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция през втората половина на 19 век”. Има се предвид еволюцията на висшите чинове, не на Русия. Но дори и за еволюцията на Русия да ставаше дума, това пак не изглежда като достатъчно опит, за да управлява някой България в началото на дведесет и първи век. И случилото се през трите години от мандата на Сергей Станишев напълно доказват това. На този фон претенцията му за втори мандат звучи плашещо. Но пък може би според мнозинството българи аз бъркам и те ще си го изберат отново?      

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: