УМРЯЛА ЛИСИЦА ИЛИ ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДУМИТЕ И ДЕЛАТА

юни 27, 2008 at 6:52 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

 

27.06.2008

 

/Фили/ Във вторник тази седмица Консултативният съвет за национална сигурност бе свикан от президента Георги Първанов, за да разгледа състоянието на големите енергийни проекти, в които България участва, както и въпроси, свързани с енергийната сигурност на страната. Според повечето наблюдатели срещата имаше неясен резултат, а медиите писаха, че тя е стигнала до две констатации – по различни причини проектите се забавят и оскъпяват, но все пак те са  стратегически важни за България, като могат да гарантират нейната енергийна сигурност и икономическо развитие в следващите десетилетия.

Част от опозицията определи случилото се по време на Консултативния съвет като “кьорфишек” и “празни приказки”. Друга част видя в него опит за отклоняване на общественото внимание от наистина жизненоважни за страната въпроси в момента, както и за легитимиране на почти стопроцентовата доминация на Русия в българската енергетика.

Управляващите обаче изглежда останаха доволни от проведения форум, защото постигнаха няколко цели едновременно. Като демонстрираха пълно единство по вижданията си, свързани с темата “Енергетика”, президентът Георги Първанов и премиерът Сергей Станишев тушираха до голяма степен ефектите от публичния скандал помежду им отпреди десетина дни. От една страна те дадоха гаранции на Русия, че, въпреки американския натиск, оказан по време на неотдавнашното посещение на Станишев във Вашингтон, договореностите остават в сила. От друга страна, чрез чисто пропагандни ходове се опитаха да смекчат вече публично изразяваното и в САЩ и в Европа недоволство, че България се превръща в откровен проводник на руските енергийни амбиции в Европейския съюз.

 

– Пламен, президентът не беше свиквал Консултативен съвет около година и три месеца, което предизвика доста критики и дори опит да се организира процедура по импийчмънт спрямо него. Кое наложи свикването на съвета точно сега и точно по темата “енергетика”?

 

– По всичко личи, Фили, че енергийната политика на управляващите в България в момента се намира на нещо като прочутото софийско кръстовище “Петте кьошета”. През януари, само година след официалното приемане в Европейския съюз, който се опитва да гради обща енергийна стратегия с цел намаляване на  зависимостта от руските енергийни доставки, България сключи на практика сепартивни договори с Русия, които противоречат на европейската кауза. Известната мудност на брюкселската администрация, както и забавеното развитие на самите проекти заради промените в Кремъл, доскоро не превръщаха темата в обект на публичен дебат. Но нещата се промениха. Тон даде американският сенат, където неотдавна се чу констатация, че България откровено обслужва руските енергиини амбиции за проникване в Европейския съюз. По време на посещението си във Вашингтон премиерът Сергей Станишев имаше разговори включително по енергийни теми и макар съдържанието им като цяло да не е известно, стана ясно поне, че американски компании имат амбиции да строят два нови енергоблока на площадката в АЕЦ “Козлодуй”. Българската страна постоянно подчертава, че това не е алтернатива на строежа на АЕЦ “Белене” от руснаците, но преекспонирането на въпроса само го прави по-съмнителен в очите на обществото. Европейските медии, а и някои европейски политици също изглеждат все по-изнервени от факта, че България работи реално по всички договори, подписани с Русия, а по обявения за приоритет на ЕС проект “Набуко”, който трябва да осъществи пренос на газ от Средния Изток, управляващите само приказват. От друга страна нещата в Кремъл също постепенно заемат местата си след смяната на Путин с Медведев и очевидно руснаците искат по-сериозни гаранции от мластта в България, че техните проекти няма да бъдат загърбени заради американския и европейския натиск.

 

– Това са основни геостратегически причини, поради които изглежда бе свикан Консултативният съвет по национална сигурност именно по темата енергетика. Има ли за това и чисто вътрешни причини?

 

– Според мен вътрешните причини са поне две. Едната е натиск от страна на хората с големи икономически интереси в енергетиката, за които забавянето на руските проекти означава загуба на пари и влияние. За същите тези хора, за които преди два дни политологът Огнян Минчев каза, че се опитват да управляват по модела на руските олигарси, забързването на европейските и американските проекти би означавало същото – загуба на пари и влияние. А предстоят парламентарни избори, така че с пари и влияние тези местни полуолигарси ще искат да си гарантират, по марксовата формула, пари и влияние прим. Това е и втората от споменатите две причини – идват избори и политиците трябва да осигурят на олигарсите необходимото, защото иначе те ще си напазаруват други политици. Такава, Фили, за съжаление, е тъжната картина на българския модел на демокрация, заради който демокрацията стана почти мръсна дума в България.

 

– Но как управляващите успяха със свикването на този Консултативен съвет да задоволят едновременно руските интереси и да тушират недоволствата на партньорите си от ЕС и НАТО?

 

– За руските интереси е почти ясно. Те бяха потвърдени с публичната декларация, че проекти като петролопровода “Бургас-Александруполис”, газопровода “Южен поток” и строителството на АЕЦ “Белене” са стратегически важни за България. Може би така се изясни също защо през последните три години в страната съзнателно не беше изработена единна енергийна стратегия и защо е много вероятно управляващите да я изработят и приемат точно в последната година на мандата си – въпреки или точно защото тя ще противоречи в много отношения на европейската енергийна стратегия.

По интересна обаче е темата как на форума във вторник и в дните около него президентът и премиерът се опитаха да замажат очите на европейците и американците за смисъла и основанията на своите реални действия. Непосредствено след края на Консултативния съвет, на репортерски въпрос за изразената във Вашингтон готовност американски компании да построят 7-ми и 8-ми блок в АЕЦ “Козлодуй” премиерът Сергей Станишев най-усмихнато и добронамерено отговори, че да, предстои да бъде създадена работна група, която да проучи въпроса. Това изглежда приемливо от американска гледна точка, защото подобно строителство наистина се нуждае от сериозно предварително проучване. В същото време, като познавам стилистиката на премиера, според мен изказването му означаваше, че ще бъде създадена работна група, която ще проучи въпроса дали въпросът изобщо да бъде проучен.

Още по-интересно обаче беше развитието около приоритетния за Европейския съюз проект за газопровода “Набуко”. Самият Консултативен съвет излезе с позиция, че той е приоритетен и за България, но не беше казано нищо повече. Веднага на следващата сутрин министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров се появи в предаване на една от големите национални телевизии, където обясни, че всъщност по проекта “Набуко” експертните решения са вече изчерпани и за да има развитие, трябва да се вземат чисто политически решения. За да ги провокира, България има намерение да свика голяма международна конференция по енергийните въпроси през есента, където ще покани…..иранския президент Махмуд Ахмадинеджад, защото Иран е страна, която има – или поне може да има – важно участие в проекта “Набуко”. Това изглежда като позиция на истинска българска загриженост за съдбата на проекта. Но в същото време може да се оцени като ход, който изпраща всички възможни български усилия по задвижването на локомотива “Набуко”право в свирката му.

 

– Защо смяташ така?

 

– Ами по ред причини, Фили, идеята точно България да свика подобна конференция при съществуващата геостратегическа обстановка изглежда не трудна, а направо невъзможна. Управляващите обаче очевидно имат намерение през следващите месеци да полагат напразни усилия, афиширайки ги като опит за европейско сътрудничество. А в същото време гарантираха, че още през юли ще ратифицират договора с Русия за газопровода “Южен поток” и по него реалната работа бързо ще напредне. Проблемът е в това, че с реализацията на единия от двата газопровода, другият става напълно безперспективен, защото, поне засега, няма достатъчно количества газ, с които да се захранват и двата паралелно. Така че и с този пример още веднъж имаме потвърждение на констатацията, че думите и делата в България са съвсем различно нещо – факт, спрямо който Европейският съюз вече проявява видимо нетърпимост, но който все още не може да разбере как да промени.  

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: