СТАНИШЕВ САМ ДА СИ НАЗНАЧИ КОМИСАРИ

май 16, 2008 at 6:35 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

 

16.05.2008

 

/Фили/ Извършените неотдавна частични промени в българското правителство не дадоха очакваната глътка въздух на управляващите. През последната седмица те са подложени на все по-засилващ се натиск, най-вече от страна на Европейския съюз, но също и вътрешен, във връзка с проблемите около механизмите за усвояване на европейските фондове.

Повод за задълбочаване на кризата с европейските пари стана писмото на Майкъл Лий, Генерален директор на Дирекция “Разширяване” към Европейската комисия, в което се съобщава за спирането на парите по програма ФАР. В писмото се оценяват като недостатъчни предприетите досега от българските власти мерки за справяне с проблема и се отправят критики, свързани главно с недостатъчно активна дейност по откриване и отстраняване на нередностите в усвояването на европейските средства, както и нередовната и неясна комуникация със съответните европейски институции. По повод на това писмо се заговори за евентуално отстраняване на заместник-финансовия министър Димитър Ивановски, сегашен Национален отговорник за усвояването на европарите, което породи известно напрежение вътре в управляващата тройна коалиция.

Вчера беше съобщено, че еврокомисарят по регионалната политика Данута Хюбнер отлага посещението си в България с мотива, че не може да идва тук всеки месец, а първо трябва да види някакви ясни резултати. Тя пък съобщи за спиране на парите по програма ИСПА, като отложи възстановяването на плащанията по нея за неопределено време.

В случая съществува видима опасност – заради дългите процедури и неефективните досега мерки на българските власти – страната да не получи изобщо повече пари по споменатите две предприсъединителни програми, чиито срок изтича в края на тази година.

Премиерът Сергей Станишев реагира с известно закъснение на случващото се и макар да заяви готовност за сериозни мерки, включително допълнителни персонални промени, на практика не каза какво точно предвижда. Вместо това той отдели време да нападне опозицията, която според него очерня България и руши имиджа на страната пред Брюксел с информацията за нередности, която постоянно изнася.

В момента министър-председателят изглежда притиснат между чука и наковалнята, защото едновременно трябва да се справи с проблемите на затлачваната от години система за усвояване на европейските фондове и затлачваната от още повече години реформа във вътрешното министерство. Нещата изглеждат така, че ако Станишев не успее и с двете до края на юни, може да получи твърде голям червен картон от Брюксел, което ще означава цялостен провал на управлението и широко отваряне на вратата към предсрочни избори в България.

 

– Пламен, може ли лятната ваканция в България да се окаже сезон, изпълнен с политически бури?  

 

– Ако десницата беше достатъчно силна и можеше да представи реална алтернатива на сегашното управление, Фили, вероятно щях да гласувам с две ръце за подобно развитие. В момента обаче продължавам да бъда сдържан и то не заради това, че е невъзможно да има предсрочни избори, а заради това до какво ще доведат те. При сегашната политическа конфигурация в страната възможностите са две – едната е социалистите и присъдружните им в момента либерални партии отново да спечелят изборите и да съставят правителство, а другата – евентуално да се получи крехък и изпълнен с вътрешни напрежения кабинет от малки десни партии, начело с по-голямата, ГЕРБ, на столичния кмет Бойко Борисов, която обаче е чисто популистка формация с много съмнителна дясна ориентация. И двете възможности не изглеждат кой знае колко песпективни като решение за бързо излизане от  ситуацията.

Някой ще се запита защо толкова настойчиво разграничавам в случая лявата и дясната политическа ориентация, след като е ясно, че става дума за изпълнение на изисквания от страна на Европейския съюз, които не са политически оцветени. Всъщност истината е, че тези изисквания нямат политически цвят, но имат политическа база. Или политическа философия, политически принципи, залегнали в тяхната основа. И тези политически принципи очевидно в момента стигнаха буквално до зъбите на сегашното ляво оринетирано управление, а по-нататък то не може да преглътне.

Сергей Станишев в момента не може да извърши необходимите реформи не толкова защото му липсват управленски умения и капацитет, подготвен административен персонал или други технически възможности. Нещо, което е факт. Дори не защото конците на управлението му се дърпат от различни интереси, които се съобразяват повече със себе си, отколкото с общественото развитие на България. Нещо, което също е факт. Но истината е, че всъщност Станишев е на ръба на възможностите си като ляв политик да провежда десни реформи. Дори може би вече леко надхвърли този ръб.

Защото какво, освен дясна реформа в класическия политически смисъл на думата, е необходимостта от децентрализация при усвояването на европейските фондове? А също и при харченето на натрупаните български фондове? И какво, освен лява политика, е това, което става пред очите ни – все по-голяма централизация и в едното, и в другото отношение, централизация, която се представя за реформа и на която Брюксел с основание не вярва.

Какво, освен дясна реформа, е изработването на реални механизми за справяне с корупцията и ограничаване на възможността средствата да се разпределят по неясни, непублични, ченгеджийско-приятелско-братски и братовчедски канали? И какво, освен дясна реформа, е овладяването на безконтролните досега възможности на специалните служби да влияят върху общественото развитие – като се започне от посягане на личната неприкосновеност на гражданите, мине се през манипулиране на политически решения от страна и на управляващи и на опозиция, и се стигне до подкрепа и участие във всички криминални групи и деяния?

Тези неща всъщност премиерът Станишев и никой от неговата лява партия не може изначално да промени, защото тъкмо те са изначалните им създатели. Друг е въпросът, както вече споменах, дали десницата в сегашното и насипно състояние също може да ги промени.

 

– И все пак – в момента Станишев е на ход. Какво може да се очаква от него?

 

– Да, Станишев е на ход, макар да изглежда изпаднал в класически цайтнот. По всичко личи, че острата реакция на Брюксел му дойде малко неочаквано и малко неочаквано силна. След току-що отминалата правителствена криза и особено с назначаването на специален вицепремиер по усвояването на европейските фондове, премиерът сякаш разчиташе на известен по-спокоен период в това отношение, за да се концентрира повече върху реформата в МВР и да предотврати най-лошото в очаквания през юни доклад за напредъка на страната. Това обаче не стана и той е изправен пред необходимостта да прави нови персонални промени след току-що приключилите – нещо, което може да му донесе сериозни вътрешно-коалиционни проблеми.

Спорът, който вече възникна около името на Димитър Ивановски, сегашният Национален отговорник за европейските фондове във финансовото министерство, е достатъчно показатален. НДСВ, от чиято квота Ивановски е заместник-министър, твърдо го защитава, като тълкува писмото на Майкъл Лий, сякаш в него се оказва персонална подкрепа за Ивановски и дори се настоява той да има по-големи правомощия, за да вървят работите както трябва. В БСП пък имат друга гледна точка и ако се прочете внимателно текста на писмото ще се види, че май тя е по-правилната. Според нея подкрепата за Националния отговорник в писмото на Лий е не персонална, а институционална, като в същото време критиките показват, че персонално Ивановски не се е справил с ангажиментите си и трябва да бъде отстранен.

Подобни напрежения заплашват в някаква степен целостта и единството на управляващата тройна коалиция и макар че премиерът може да си позволи да стигне дори до раздяла с НДСВ, без да изпита чак толкова големи притеснения за парламентарното мнозинство зад гърба си, все пак от това няма да му стане нито по-приятно, нито по-лесно през оставащата година до края на мандата.

Независимо дали ще се стигне до подобни крайни развития обаче, в сегашната ситуация вече би трябвало да е съвсем ясно за всеки, дори не толкова силно заинтересован наблюдател на политическия живот в България, че управляващата тройна коалиция напълно се изпразни от съдържание.

Тя беше създадена през 2005 година с тържествени декларации, че, макар донякъде несъвместими като политически виждания, партиите от левицата и либералния център се коалират в името на приемането на България в Европейския съюз. След като самото приемане стана факт и започнаха спекулации дали коалицията ще се разпадне, беше извадена тезата, че тя остава в управлението, за да бъдат извървяни необходимите стъпки за стабилизация и развитие на страната през първите, най-важни години след влизането в Евросъюза. Сега е видно, че и в това отношение възможностите на управляващите са напълно изчерпани. Нещо повече – ако се направи детайлен анализ може дори да се стигне до извода, че поне от 2007-ма година насам управлението създава повече спънки пред развитието на страната в рамките на Европейския съюз, отколкото да го подпомага.

Затова на Станишев ще му е твърде трудно в следващите дни и седмици и може би това ще доведе до предприемането на нервни, а поради това и не толкова добри ходове.

 

– Може ли да се очаква натискът от Брюксел да се засилва и това допълнително да усложни ситуацията?

 

– Трудно е да се прецени в момента докъде иска да стигне Брюксел. Защото ясно е, че за един месец, колкото е срокът на правителството да се справи с проблемите, не може да бъдат постигнати значими конкретни резултати. Така че политическата воля на Евросъюза в случая е по-важна от ходовете на управляващите, били те добри или лоши.

Подозирам, че в сегашната ситуация на Сергей Станишев много му се иска някой в Брюксел да започне да му казва точно какви стъпки да предприеме, а не само да му посочва областите, в които има проблеми и да го оставя да се пържи в собствен сос. Само че това няма как да се случи, защото Европейският съюз не е Варшавският договор и не споделя виждането за управление чрез комисари.

Българският премиер обаче сякаш има какво да направи в тази посока и нека това да се приеме като един добър безплатен съвет към него. Грубо казано, той може сам да си назначи комисари като намери независими европейски експерти, даде им добри европейски заплати и ги назначи за заместник-министри, които да отговарят за дейността по усвояване на еврофондовете в съответните проблемни министерства – транспорт, регионално развитие, финанси, околна среда и т.н.

Тъй като се предполага, че от една страна те ще говорят достатъчно добре брюкселския бюрократичен език, а от друга – няма да са оцапани и навързани в българските кръгове по интереси, ефектът от тяхната работа може да е значим. Сергей Станишев може да отиде дори още по-нататък, като назначи такъв човек и във вътрешното министерство, за да го изчисти от паяжината на бившата Държавна сигурност и да го реформира в съответствие с европейските норми. В края на краищата – фактът, че България е интегрална част от Европейския съюз означава, че са налице всички законови възможности подобен ход да бъде предприет, без да се нарушава принципа за зачитане на националния суверенитет. А колкото до психологическия момент – смятам, че българите още от началото на 2007-ма година би трябвало да са захвърлили криворазбраната национална гордост да събира прах под миндера.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: