Ромски проблеми-1: ДЪРЖАВАТА КАТО ЩРАУС

май 14, 2008 at 8:34 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

17.08.2007

 

/Фили/ През тази седмица поредица от инциденти в един от районите на софийския квартал “Красна поляна”, населен предимно с хора от ромски произход, отново поставиха на дневен ред важни въпроси, свързани с интеграцията на малцинствата в българското общество.

Напрежението ескалира в понеделник вечерта, когато тълпа от около двеста роми нападнаха и потрошиха заведение в квартала, при което пострадаха петима случайни посетители-българи. Според първоначалната информация причина за инцидента е друго сбиване от предишната нощ, при което банда скинхедс са нападнали група роми и са пребили трима от тях, като единият пострадал, който е в най-тежко състояние, е настанен в болницата “Пирогов”. 

Междувременно по време на инцидента в понеделник се стигна и до сблъсък между ромите и полицията, като ситуацията беше временно овладяна след  задържането на четирима души.

Във вторник вечерта обаче напрежението отново се повиши, както се смята – заради фалшива информация, че към “Красна поляна” са тръгнали група скинхедс от квартал “Люлин” с намерение да “раздават правосъдие”. В отговор на това около 200 роми, въоръжени с подръчни средства и със заплашителни възгласи се отправиха към района на тъй наречените “виетнамски общежития” при доста безучастното поведение на намиращите се в момента там полицейски части. Ситуацията беше овладяна без да има пострадали по-късно – след пристигането на място на заместник-министъра на вътрешните работи Камен Пенков, един от лидерите на най-голямата ромска партия в България Цветелин Кънчев, и най-вече -след появата на 40 жандармеристи, оборудвани за борба с безредиците.

Засега от полицията се придържат към версията, че това са поредица инциденти, които са по-скоро на битова основа и упорито отричат възможността конфликтът да е плод на тлеещо етническо напрежение.

“Засега не разполагаме със сериозна информация за етническо напрежение в България. Някой може би иска да използва ромите, за да си прави ПР кампания  за предстоящите избори, но не мисля че това е начинът” – каза по този повод главният секретар на Министерството на вътрешните работи Илия Илиев пред Българската национална телевизия.

В същото време полицията получи тежки критики за бездействието си по време на инцидентите през последните дни.

 

– Пламен, основателни ли са тези критики, след като все пак ситуацията беше овладяна и то без сериозни последствия както за полицаите, така и за останалите участници в събитията?

 

– Телевизионните кадри, на които бездействието на полицията се вижда с просто око, Фили, са достатъчно показателни. С два дни закъснение, но с целия си, макар и поразклатен напоследък авторитет, президентът Георги Първанов също подкрепи критиките, като призова всички, които могат да допринесат за бързото решаване на случая, да се намесят с цялата строгост на закона.

Има обаче и един друг факт, който на мен ми се струва дори още по-красноречив. Това е начинът, по който полицейските шефове се държат в момента. Те, които обикновено са доста докачливи на чест и яростно отричат всякакви обвинения спрямо себе си, този път не отричат нищо, а сякаш по-скоро се опитват да обяснят видимото си бездействие.

Заместник-министърът на вътрешните работи Камен Пенков например заяви по този повод, че непредприемането на радикални действия не означава израз на безсилие, а по-скоро такт, дипломация, възможности с мирни средства да бъде овладяна ситуацията.

Главният секретар Илия Илиев пък каза, че полицаят е плах в действията си, тъй като не е убеден, че ако постъпи действително като полицай, с цялото си правомощие, няма да стане обект на разследване от Военна прокуратура”.

Необходимият щрих към тези обяснения, който ги прави да звучат като нелепи оправдания, е фактът, че само преди около месец полицията най-безцеремонно се нахвърли и би мирно протестиращи младежи от екологичните организации насред центъра на София. И също така безцеремонно се нахвърли и би мирно протестиращи миньори от Марица-Изток в Раднево. Тогава не ставаше дума за никаква дипломация и за никаква плахост.

Така или иначе обаче в случая бездействието на полицията в момент на напрежение е само едната страна на медала. Другата, по-тъмната страна, е бездействието при предотвратяване изобщо на подобен тип инциденти.

Например, както твърди кметът на район “Красна поляна” Васил Караиванов, подобен масов сблъсък в квартала е първи за последните четири години. Оказва се обаче че през тези последни четири години там е имало постоянен полицейски патрул, който вероятно по един или друг начин, дори само с присъствието си, е предотвратявал малките инциденти, които водят до ескалиране на големи конфликти. Но от известно време насам този патрул бил премахнат, защото, както гласи обяснението – полицията нямала достатъчно средства за бензин.

Да не говорим за пълната липса на какъвто и да е друг вид превантивна работа в кварталите, които са потенциални конфликтни точки на етническо напрежение.

 

– Ти говориш за етническо напрежение – нещо, което полицията отрича…..

 

– Ако е истина това, което излезе като информация и от медиите и от полицията, че през втората вечер на събитията тълпата от роми е викала “Смърт на българите”, не виждам с какво трябва да си закрие човек очите, та да е способен да отрече етническия характер на конфликта. Още по-малко този етнически характер може да бъде отречен ако се прочетат и мненията на българите из интернет-форумите, в които преобладават призиви циганите да се направят на сапун или да се унищожат с огън, защото най-добрият циганин бил мъртвият циганин.

Ако полицията или който и да било друг си прави илюзии, че в ситуация на ескалиращо напрежение някой си дава сметка и различава битов от етнически конфлект, значи или не е в час, или има нещо друго предвид. Класическият балкански пример в това отношение е много добре известен – това е жестокият етнически конфликт в Босна, който избухна заради битова кавга на една сватба. Така че играта с огъня в случаи като този е наистина опасна игра, но да се правиш, че огънят не съществува ми се струва не по-малко опасна позиция.

 

– Има ли опасност тогава напрежението да продължи да ескалира и да предизвика по-сериозни последици?

 

– Предполагам, че това конкретно огнище на напрежение наистина ще бъде, както се казва, локализирано и донякъде потушено, поне на повърхността. И поне за известно време. Въпросът като цяло обаче е доста по-сериозен и аз изобщо не съм сигурен доколко българското общество, включително и държавните институции, си дават сметка за това. Ако се съди по досегашните развития през последните седемнадесет години на прехода – подобна сметка въобще не съществува.

Всъщност мисля си, че ако трябва да се изброят трите най-сериозни проблема на българското общество в момента, на първо място сред тях няма да са нито икономическото положение на страната, която е най-бедната в Европейския съюз, нито срива на политическата система и гражданското общество, състоял се през последните седем-осем години, а именно проблемите, свързани с ромското малцинство.

 

– Наистина ли е толкова сериозно положението?

 

– Да, Фили. България, заедно със Словакия и Румъния, са трите европейски държави, в които живеят над 60 процента от ромите изобщо в държавите от Евросъюза. Специално тук ромите са около 400 хиляди по официални и над 600 хиляди души според всъщност по-достоверните неофициални данни. А това  означава, че са около десет процента от цялото население на страната.

Картината за България е наистина твърде сложна, но ще се опитам поне да я щрихирам. От една страна положението вътре в самата рамска общност, колкото и условно да е това “вътре”, е отчайващо. Ограмна безработица, която води до мизерия, болести, престъпления и липса на образование, а те от своя страна подновяват спиралата с нарастване на безработицата. Този затворен кръг се съпровожда с властващо в общността традиционно право, житейски традиции и поведение, характерни за отдавна отминали времена. Немаловажен фактор е и силната диференциация на ромската общност, която отстрани се възприема като единна, но всъщност вътрешно е разделена на многобройни, често непримирими, групи, кланове и фамилии, ползващи различен език и изповядващи различни религии и житейски философии.

Погледнато “отвън” пък това положение е съпроводено с прояви на явна или скрита дискриминация спрямо ромите от страна както на самото българско общество, така донякъде и от представителите на другите малцинствени групи в страната. Това отношение намира фактическа подкрепа от страна както на българските медии, които в голяма степен неприкрито изповядват характерните за цялото общество предразсъдъци спрямо ромите, така и от страна на голяма част от държавните и общински чиновници, ако не на институциите като такива.

Факт е обаче, че ако да речем законодателно все пак не се действа открито срещу ромската общност, то държавната машина открито бездейства за решаване на сложните проблеми. Например през последните седемнадесет години на прехода не се намери нито едно правителство, независимо от неговия политически цвят, което да разработи, приеме и да настоява за приемственост по отношение на една дългосрочна стратегия за справяне с проблемите, каквато е безусловно необходима.

Банално, но от това не по-малко вярно е разпространеното твърдение, че в предизборна ситуация политиците кокетират, а някои директно купуват гласове от ромската общност, след което отново забравят за обещанията си. До другия мандат.

Към всичко това се прибавя и незрелостта на гражданския сектор в България, който, след един лек период на подем специално по ромските дела в средата на деветдесетте години, бързо затъна или в корупционни схеми, или в борба за собственото си оцеляване, след като всички външни фондове на практика започнаха да минават през държавните институции, вместо да подпомагат директно местните инициативи и групи.

Така че положението е настина сериозно и проблемите ще се задълбочават занапред. Поради различни причини едва ли може да се очаква сблъсъци като случилият се през тази седмица да прераснат в по-масов етнически конфликт, но достатъчно е те да зачестят, за да стане ясно, че проблемите на ромите в България не са проблеми само на ромите, а на цялото българско общество и че те показват сериозни дефекти на системата. Ако не бъдат отстранени, обществото като цяло няма да може да напредва, защото, както е известно, максималната скорост, с която може да се движи едно общество, е скоростта, с която се движи неговата най-бавна част. 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: