БЪЛГАРИЯ – НЕСПОСОБНОТО ДЕТЕ НА ЕВРОПА

май 9, 2008 at 6:30 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

09.05.2008

 

/Фили/ След период на криза, завършил с ремонт на правителството, управляващата в България тройна коалиция от социалисти и либерали очевидно се стабилизира и е на път да реализира прогнозите, че ще успее да довърши пълния си мандат, който изтича през юни следващата година.

Откритата в сряда, след дългата Великденска ваканция, лятна сесия на Парламента показа, че ориентацията на управляващите в оставащите месеци отива все по-наляво. Обещанията за повишаване на пенсиите, за подобряване на диалога със синдикатите, за извършването на реформи в системите на образованието и здравеопазването, както и за увеличаване на парите в здравния сектор, без пряко да се засягат финансовите интереси на гражданите, са ясни жалони в тази посока. Тези обещания получиха веднага и съответната критика от страна на опозицията, която заяви, че БСП, ДПС и НДСВ очевидно започват отсега своята предизборна кампания, като се стремят да се харесат на избирателите, а не да предприемат истинските стъпки, необходими за развитието на страната в този момент.

Немалко критики от опозицията получи и изнесената до момента информация за намеренията на правителството и новия министър на МВР за трансформации във вътрешното министерство, които да окажат решително въздействие в най-силно критикуваните от Европейския съюз области – борбата с корупцията и организираната престъпност. Предвидената в тази посока мерки се оценяват като не особено ясни и съответно – недостатъчно ефективни. А неотдавнашното изявление на новия вътрешен миннистър Михаил Миков, че “в България няма мафия”, бе определено от Иван Костов, лидер на партия Демократи за силна България, като “признание, че правителството няма политическа воля за реална борба с мафията”.

Междувременно стана ясно, че не просто продължават, а се и задълбочават проблемите в отношенията между Брюксел и София с обявеното от Европейската комисия начало на две нови наказателни процедури срещу България – заради неиздадените навреме комплексни разрешителни за редица индустриални инсталации в страната, както и заради неизпълнени задължения по въвеждане на  европейското законодателство, което засяга оценките на въздействие върху околната среда.

 

– Пламен, ако Полша преди време беше определяна като “непослушното дете на Европа”, изглежда България напоследък влиза в ролята на “неспособното дете на Европа”. Тази неспособност вече засяга не едно единствено, а множество направления в отношенията на страната с Европейския съюз. Докъде могат да доведат съществуващите поради това напрежения?

 

– Всъщност, Фили, когато говорим за отношенията България-Европейски съюз, някой може да остане с впечатлението, че става дума за нещо като външна политика. А това съвсем не е така. Поне не в класическия смисъл на понятието. Защото България е част от Европейския съюз. Парадоксът е в това, че като част от Европейския съюз страната, представлявана от своето правителство, заедно с останалите 26 държави изисква от себе си извършването на определени реформи. Тези реформи не са самоцелни, не се извършват само и просто за да се уеднакви законодателството, защото европейското е много красиво, а българското – грозно. Не, те са пряко насочени към реално подобряване на положението на всеки български гражданин поотделно и на българското общество като цяло. Само че същото това правителство, което изисква от себе си отвън, отвътре не може, а някои смятат дори, че в определени направления и не иска, да направи необходимите реформи.

Нещо повече, изглежда българската общественост не получава точна и вярна информация за дълбочината на проблемите, а те се прикриват зад бодряшки изказвания. Примерът с прекратеното преди няколко месеца финансиране от ЕС по някои направления, свързани с аграрния и транспортния сектор, е достатъчно катгоричен. Въпреки че българското правителство заяви, че взима мерки да се оправят нещата, а министърът на финансите Пламен Орешарски през април каза, че мерките са оценени от Евросъюза едва ли не като прекрасни, то финансирането не беше възстановено и не е ясно кога ще бъде.

Меглена Плугчиева, новоназначеният вицепремиер без портфейл, който отговаря за европейските фондове, по време на първото си посещение в Брюксел съвсем не беше посрещната с отворени обятия. Според информация от външни източници, тя е била принудена да чуе предупреждения за възможността от спиране на плащанията и по други направления от европейските фондове. Както и да изтърпи очевидно неприятни въпроси от страна на еврокомисаря по регионалното развитие Данута Хюбнер за това защо изобщо се е наложило назначаването на специален министър, който до отговаря за европейските пари в правителството, какви са възможностите на този министър да влияе върху решенията на отделните си колеги от кабинета и какви механизми ще се използват, за да бъдат предотвратени нови злоупотреби със средства. Няма яснота какво точно е отговорила Меглена Плугчиева на тези питания, но ако се съди по факта, че за тях няма отговор и в самата България, то най-вероятно е замазала работата с общи приказки.

Всъщност, Фили, твоят въпрос май беше насочен точно натам – колко време ще ни търпи Европейският съюз да говорим общи приказки…..

 

– Да, и колко сериозни могат да бъдат наказателните мерки?

 

– Уди Алън има една история за човек, който отишъл при президента Линкълн с голяма лична молба, но така се стъписал, че, вместо да изложи молбата си, задал нелепия въпрос – “Колко дълги трябва да бъдат краката на човека?” В отговор Линкълн веднага изстрелял – “Достатъчно дълги, че да стигат до земята”.

В нашия случай, Фили, краката на България очевидно са по-къси от необходимото, но Европейският съюз е изтъкан от търпение и съшит с процедурни правила, така че да отиде докрай, в смисъл – да се стигне до изключване на България, просто няма как да стане.

Засега, а вероятно така ще бъде и поне шест месеца след изборите през следващата година, Евросъюзът ще продължи повече да проучва и да прави забележки, като налага някои частични ограничения. В близко време, както спомена и ти в началото, могат да се очакват мерки, свързани с екологичните проблеми, а след края на юни, когато трябва да се появи поредният европейски доклад за напредъка на България, може би ще последват и мерки в сферата на правораздаването и сигурността.

Дори и вече да е силно раздразнен от случващите се неуспехи с България обаче, Брюксел най-вероятно ще изчака да види дали ще има смяна на властта догодина в страната и как ще заработи евентуалното ново управление, преди да започне съвсем публично и категорично да изразява раздразнението си.

 

– А може ли да се мисли реално за смяна на управлението, като се има предвид тежкото състояние, в което от години се намира опозицията, както и заявката за ляв завой от страна на тройната коалиция?

 

– Ако ми зададеш този въпрос в същия майски ден, но през следващата година, Фили, вероятно ще мога да ти отговоря с 99 процента сигурност. Днес обаче е трудно да се прецени и причините за това са няколко.

Първо искам да кажа, че според мен опозицията е права да твърди, че с обявения  завой наляво управляващите стартират отсега предизборната си кампания. Те вероятно ще положат големи усилия тази кампания да е успешна. Друг е въпросът дали тя наистина ще може да бъде такава заради краткото време за сериозни реформи, зарад тежестта на тези реформи и необходимостта да се извършват в  няколко основни сектора едновременно, както и заради липсата на яснота какви точно трябва да бъдат въпросните реформи.

Например решението здравната вноска в страната да се увеличи от 6 на 8 процента, без обаче това да промени нивото на общата осигурителна тежест, прилича на решение да се преместят едни пари от левия джоб в десния. Ако говорим политически, по правилно е да се каже – от десния джоб в левия. Не е ясно също как тази мярка ще се върже с обещанието за увеличение на пенсиите, след като идеята е двупроцентното увеличение на здравната вноска да бъде компенсирано със съответно намаление на вноската за пенсия.

Освен това правителството оперира във вътрешноикономическа среда, която става все по-неблагоприятна заради поне две, дори три, важни натрупвания. Първо е натрупването на огромен вътрешен дълг и междуфирмена задлъжнялост, която, по мнение на експерти, е около 90-100 милиарда лева или двойно по-голяма от държавния бюджет за 2008-ма. Второто натрупване е на задълженията по външнотърговския баланс на страната заради съществуващото от години насам превишение на вноса над износа по текущата сметка. И третото натрупване, което най-пряко засяга всеки човек тук, това е натрупването на инфлационните проценти, които за миналата година превишиха повече от два пъти прогнозната инфлация, а положението през тази година не се очертава като по-добро.

Към тези важни фактори трябва да се прибавят и ниската конкурентноспособност на българските производители, задържането, ако не и спада в нивото на чуждите инвестиции, както и неблагоприятната международна конюнктура, свързана най-вече с цените на горивата. Така че напълно разбираемо е човек да изпитва съмнения по въпроса – дали ако правителството наистина успее да реализира обещания ляв завой, българските граждани ще почувстват това като кой знае какъв голям успех и ще подкрепят отново същите управляващи на изборите.

Разбира се, съществуват и немалко фактори, които биха спомогнали сегашните управляващи, в същата или подобна конфигурация, да останат на власт.

На първо място това е слабостта на опозицията, слабост, която не можа да се възползва дори от ужасната криза, която преживя правителството през последните два месеца.

На второ място важен фактор може да се окаже подкрепата за сегашните управляващи от страна на президента. Георги Първанов кара втория си, последен мандат, и затова може да си позволи донякъде да смъкне маската си на “президент на всички българи”, какъвто имидж поддържаше доскоро и да се включи по-активно в защита на партийните си и други интереси.

И третият важен фактор е податливостта на българския избирател към популистки ходове, а оттам и склонността му за ирационално гласуване. А че сегашните управляващи имат определени заслуги към налагането на популистката политическа практика в България, това не могат да отрекат и най-големите техни критици.    

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: