ДА СЕ ПРАСНЕШ С ТУХЛА ПО КРАКА

май 2, 2008 at 6:46 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

 

02.05.2008

 

/Фили/ Тринадесет заместник-министри и двадесет и четирима заместник-областни управители бяха освободени от постовете си в рамките на обещаните от премиера Сергей Станишев структурни промени в правителството. На тяхно място няма да бъдат назначавани други хора, което бе отчетено от министър-председателя като “добра финансова мярка, защото няма да се плащат заплати на много хора, които имат висок административен статус”. Станишев добави още, че промените са функционални, а не плод на негативна оценка за работата на един или друг от уволнените администратори.

С предприетата мярка бе нарушен в известна степен принципа 3:5:8, залегнал като формула за разпределение на властовите ресурси между партиите от управляващата в България тройна коалиция. Сергей Станишев обясни, че през 2005-та година, когато коалицията бе създадена, недоверието между партньорите е било твърде силно и всяка  партия е искала да има възможности за взаимен контрол и наблюдение в секторите, които не управлява пряко.

Както с направените промени, така и с обяснението за тях, премиерът на практика призна правилността на много от досегашните критики за неефективност на управлението в резултат от вътрешнокоалиционни противоречия. “Кой ще върне парите?” – попита по този повод столичният кмет и лидер на партия ГЕРБ Бойко Борисов, според когото направените промени са пълен популизъм.

От дясната опозиция пък казаха, че промените издават безпомощност и са резултат на “ориенталско политическо мислене”. “Реформа на кабинета означава да обявиш нови приоритети и цели и означава институционална промяна. Ние не виждаме това” – заяви заместник-председателят на Демократи за силна България Димитър Бъчваров.

Промените идват в момент, когато в България стават все по-отчетливи трудностите за адаптация на страната към европейските принципи и норми на поведение. От гледна точка на администрацията в Евросъюза тези трудности стават все по-дразнещи както сами по себе си, така и защото дават допълнителни аргументи в ръцете на вътрешните критици, които говорят за неефективността във функционирането на самия Европейски съюз. Към основните критики спрямо България за несправяне в борбата с корупцията и организираната престъпност, както и неспособността за усвояване на европейските фондове, напоследък се добавят и все по-дълбоки проблеми в сфери като свободата на медиите и гарантиране на гражданските права, свързани с дейността на специалните служби. Наред с прогнозите за очертаващ се икономически спад, който през тази и следващата година се очаква да засегне цялото европейско пространство, преспективите наистина се очертават като недобри.

 

– Пламен, доколко ефективни изглеждат направените структурни промени в българското правителство на този европейски фон?

 

– Има един стар виц, Фили, за човека, който последователно и целенасочено си пускал тухла върху крака и крещял от болка след това. Попитали го защо и той обяснил, че наистина, боли го, но пък колко е хубаво, когато не си уцели крака.

Та в случая с правителствените промени на мен ми изглежда, че премиерът Сергей Станишев току-що се опита да постави българското общество в положението на същия човек, като го убеди колко хубаво трябва да му стане, защото този път няма да го заболи. Но забележи, премиерът е в позицията на мозъка, който е измислил това забавление и на ръката, която пуска тухлата, а обществото е в позицията на крака, който изпитва болката.

Подобни садо-мазохистични технологии на управление в България съвсем не са непозната практика, друг е въпросът наистина дали е редно да се използват в една вече европейска държава.

Директният отговор на твоето питане, Фили, разбира се, е че направените промени не изглеждат ефективни.

На пръв поглед, обществото може да въздъхне облекчено, защото съкращенията на общо 37 висши администратори ще спестят едни пари, които може би наистина никак не са малко. Така поне се опитва Сергей Станишев да представи нещата. Само че не е така. Тези пари така или иначе са заложени в държавния бюджет като бюджет на правителството и част от тях най-вероятно ще бъдат похарчени за обслужване на създадените нови постове като например вицепремиера по усвояване на европейските ресурси. Друга част ще се отчете като икономии и накрая на годината ще попълни като премии и без това непразните джобове на администрацията.

Втората точка, по която министър-председателят се опитва да подработи общественото мислене е, че с премахването на излишните постове, ефективността на работа в съответните структури ще се подобри някак от само себе си. Само че и това не е вярно – поне от гледна точка на сферите, в които България има открити проблеми с Европейския съюз. Защото се оказва, че никакви промени не се правят точно в министерствата, които имат най-пряко отношение към тези открити проблеми – Министерството на правосъдието, Министерството на земеделието и храните, Министерството на държавната администрация и Министерството на финансите.

 

– А как стои въпросът с МВР, там все пак има известно движение, след като се оказа, че вътрешното ведомство стои в основата на множество неудачи именно по отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност?

 

– В МВР, освен нов министър, има подали оставка двама заместник-министри, на чието място са назначени други двама. Сменен е също и главният секретар на министерството, който фактически държи правомощията за управление и контрол на оперативните дейности.

Засега прогнозите за реални промени в МВР са колебливи. Това с дължи на факта, че новият министър е външен за тази твърде затворена и изтъкана от стари и нови зависимости система, която е изключително тромава, неподатлива на реформи, а и твърде опасна сама по себе си. Не бива да се забравя, че със своите близо сто хиляди въоръжени и обучени служители МВР е два пъти по-голяма силова структура от българската армия.

Един от първите тестове за Михаил Миков като нов министър на вътрешните работи, може да се окаже въпроса за използването на специалните разузнавателни средства. Преди два дни бе съобщено, че България е загубила делото, заведено от една правозащитна организация пред Европейския съд в Страсбург, заради възможността безконтролно да бъде нарушавано личното пространство на българските граждани при използването на специални разузнавателни средства, иначе казано – средствата за следене и подслушване. “Българският Закон за специалните разузнавателни средства противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека” – това е постановлението на съда и българската държава няма как да не се съобрази с него, както прави поне от девет години насам. За целта няма да са достатъчни само формални стъпки като изваждането на системите за следене и подслушване ДОИ и ДОТИ от състава на МВР, а трябва да се бръкне по-дълбоко и в самия закон, защото там са същинските проблеми. Промените трябва да предвидят също поставянето на място на новосъздадената силова структура ДАНС – Държавната агенция за национална сигурност. Защото би било нелепо да се ограничи МВР при използването на специалните разузнавателни средства, а да се остави безконтролно ДАНС, която при това е на лично подчинение на премиера.

Другото сериозно предизвикателство пред Миков ще бъде въпросът за качествения състав на МВР и вътрешните механизми на контрол. Защото известно е, че през последните години в България няма по-сериозна престъпна дейност, в която по един или друг начин да не са замесени именно служители на министерството.

Всъщност обаче парадоксът е в това, че трудните реформи, които предстоят в МВР и които безспорно са необходими, макар и твърде закъснели, ще отнемат много сили и време и сериозни ефекти от тях надали могат да се очакват в годината до следващите парламентарни избори.

 

– Защо подчертаваш този период като толкова важен?

 

– Защото ако през този период имаше едно ефективно МВР, то можеше да реши някои от твърде важните проблеми, които да не позволят възпроизвеждането на съществени пороци в политическия и обществен живот. На първо място това е финансирането на политическите партии. Не само според мнението на вътрешни и външни експерти, но и според признанието на редица действащи политици, това е проблем, който стои в основата на корупцията в политическия живот и е част от мафиотското обвързване на политическата система със системата на  организираната престъпност.

Вторият важен проблем е свързан със свободата на медиите. Наскоро се появи годишния доклад на авторитетната неправителствена организация “Фрийдъм хаус”, според който България е страна с “частична свобода на медиите”. Тя е поставена на 76-то място в света от общо 196 държави, редом с държави като Ботсвана и Тонга. Някой ще попита как в случая МВР може да влияе и не е ли по-добре да бъде държана подобна структура далеч от медиите, за да бъдат те по-свободни. Отговорът е – не. Той би бил “да” в един друг тип общество, с което България уж отдавна се раздели. Само че в демократичния свят вътрешното ведомство може да играе важна роля в това отношение. Първо като не пречи с безкрайните си и много често напълно измислени и излишни конспиративни правила за достъп до информация. Второ – като самото министерство спре да оказва натиск, за да бъде представяна дейността му в по-благоприятна светлина пред невинната публика. И трето – като ефективно защитава медиите от всякакви опити за посегателство срещу тях, включително оказването на политически и икономически натиск от всички други посоки.

 

– Добре, Пламен, но ако направените правителствени промени наистина не се окажат толкова ефективни, колкото очаква министър-председателят Сергей Станишев, това означава страната да си навлече доста неприятности в отношенията с Европейския съюз през следващите месеци…..

 

– Да, първата неприятност е свързана с вече блокираните – но неотблокирани едва ли не веднага, както твърдеше правителството – средства по някои от европейските финансиращи програми. Втората неприятност вероятно ще дойде в края на юни под формата на един твърде критичен доклед за напредъка на страната. Трудно е да се гадае отсега дали той наистина ще доведе до въвеждането на предпазни клаузи, но такава възможност съвсем реално съществува.

Колко далеч ще стигне Европейският съюз в търпението си спрямо България не е ясно, защото се засилват вътрешните критични гласове, че самият той е неефективна структура, след като не може да принуди собствените си членове да се съобразяват с поставените от самите тях критерии. По този повод в последния си брой списание “Икономист” цитира комикът Гручо Маркс, който веднъж казал: “Не бих искал да членувам в клуб, където приемат такива като мен”. Та може би все пак Евросъюзът ще се загрижи по-сериозно за собствения си имидж и ще вложи повече усилия за прекратяване на безобразията в страни като България и Румъния.

А от гледна точка на тъй наречените обикновени хора в България това може да означава само, че вместо една, вече ще им пускат две тухли на краката – та, дори ако едната не уцели, все пак да  боли достатъчно.    

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: