Правителствените промени: ДА РОДИШ МИШКА, ЗНАЧИ ЖИВЕЕШ В КАНАЛИЗАЦИЯ
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
25.04.2008
/Фили/ Четирима министри бяха сменени и в българското правителство беше назначен нов вицепремиер без портфейл, който ще отговаря за координацията при усвояване на средствата от европейските фондове. Това са резултатите от предприетите през тази седмица и гласувани вчера в Парламента правителствени промени в България. Министър-председателят Сергей Станишев каза, че решенията за очакваните структурни промени ще бъдат взети и обявени по-късно – в дните между Великден и Гергьовден.
За сега реализираните персонални промени се говори доста отдавна, още от миналата година, но по една или друга причина те бяха постоянно отлагани. До реализацията им се стигна, след като правителството изпадна в две сериозни кризи едновременно. Едната криза беше в отношенията с Европейския съюз, който спря финансирането по няколко основни структурни програми заради нарушено доверие, предизвикано от съмнения за корупция и заради недобрите механизми, изградени от България по отношение усвояването на европейските следприсъединителни фондове. Над страната надвисна опасност от налагане на предпазна клауза, предвидена в договора за присъединяване към ЕС, опасност, която все още не е отминала. Втората криза съвпадна с нея по време и подхрани допълнително колебанията на Европа – това беше кризата, разразила се около информацията за връзки на високопоставени служители от МВР със среди на организираната престъпност. След триседмичен натиск от различни страни твърде влиятелният вътрешен министър Румен Петков подаде оставка, но премиерът Станишев обвърза неговата смяна с необходимостта от по-сериозен ремонт на кабинета. Така, освен МВР, нови шефове имат още министерствата на отбраната, здравеопазването и земеделието. В опит да се успокоят вълнениета на европейските партньори беше назначен и един нов вицепремиер, който ще отговаря пряко за усвояването на европейските фондове.
Засега оценките за министерските промени са доста противоречиви, но дори и най-категоричните им поддръжници не изразяват прекален оптимизъм по отношение на възможността те да доведат до необходимите бързи ефекти в съответните сфери. Въпреки това обаче се смята, че те ще дадат глътка въздух на правителството и ще му позволят да довърши сравнително по-спокойно оставащата година до края на мандата.
– Пламен, преди обсъждането на промените имаше прогнози, че те могат да доведат до напрежение или дори до разпад на управляващата тройна коалиция. Успя ли премиерът Станишев да балансира тези вътрешни отношения?
– Да, Фили, въпреки очакванията, коалиционната формула, известна като 3:5:8 се запази напълно. Новите министри на вътрешните работи и на здравеопазването, съответно Михаил Миков и Евгений Желев са от БСП, министърът на отбраната Николай Цонев е от НДСВ, а министърът на земеделието Валери Цветанов е от ДПС – точно както бяха и досегашните министри.
Впечатляваща е комбинацията, реализирана чрез назначаването на Меглена Плугчиева за вицепремиер, който ще отговаря за усвояването на европейските фондове. В момента тя е посланик в Германия, тоест – има някакво присъствие и контакти във водеща европейска държава. По принцип е член на Българската социалистическа партия и се смята за особено близка до президента Георги Първанов. В предишното правителство на НДСВ обаче, докато социалистите формално се водеха в опозиция, Плугчиева беше назначена за заместник-министър на земеделието, само че от квотата на Движението за права и свободи. Така че новият вицепремиер очевидно тъче на много станове и може да се определи като политически многомашинник, ако използваме терминологията от едно отдавна отминало време.
– Могат ли да се видят някакви ясни политически знаци в предвидените промени и накъде сочат те?
– Знаци има немалко и някои от тях са доста ясни.
Например създаването на специалния пост на вицепремиер без портфейл е отчетливо послание към Европейския съюз, че управляващите в България са наистина загрижени по въпроса за усвояването на средствата и полагат усилия да решат проблема. От друга страна обаче това прилича и на опит за замазване на очите, защото по принцип такъв вицепремиер няма никакви законови възможности и правомощия да влияе на колегите си – министри, а премиерът Станишев така и не обясни как ще се реализират неговите функции.
Назначаването на Михаил Миков, досегашен председател на парламентарната група на БСП, за министър на вътрешните работи също се тълкува като знак в много посоки. Първата от тях е насочена отново навън, към българските партньори от Евросъюза. Миков е известен от една страна като водеща политическа фигура в БСП, от друга – като авторитетен юрист, участвал в редица важни законодателни промени, включително например създаването на Държавната агенция за национална сигурност, и от трета – като човек, необвързан със специалните служби. Не познавам лично Миков и не съм следил отблизо работата му през последните години, затова не мога да коментирам тези мнения за него. Но ако им се доверим, очевидните послания с неговото назначаване са, че БСП поема отговорността си за случващото се в МВР и че е готова да направи наистина предвижданите трудни реформи в министерството. Тези послания обаче ще увиснат като напълно голословни, ако, след като не пое управлението на Парлмаментарната група на левицата от Михаил Миков, бившият министър на вътрешните работи Румен Петков застане начело на Парламентарната комисия по отбрана, място, овакантено от досегашния говорител на левицата Ангел Найденов.
На пръв поглед останалите трима нови министри не предизвикват подобни тълкувания. Но представители на опозицията казаха, че техният избор е знак за фактически запазеното статукво на обвързване на властта с различни бизнессреди.
За министъра на отбраната Николай Цонев например се знае, че участва в управлението на редица фирми, сред които “Нилана”, най-големият армейски доставчик на хляб. Възражения има също поради факта, че Цонев е бивш военен, който сега ще заеме висока цивилна длъжност.
За новия земеделски министър Валери Цветанов също се знае, че има различни бизнес-отношения, при това голяма част от тях реализирани заедно с досегашния министър на земеделието Нихат Кабил – тоест, промяната в случая е чисто формална, сменят се имената, но не и интересите.
Какви са свежите идеи за реформи в сектора на новия министър на здравеопазването Евгений Желев може да се съди по факта, че веднага след като беше номиниран, той похвали работата на досегашния министър и каза, че занапред ще му трябват повече пари.
Опозицията подкрепя своята теза, че промените са козметични и доказват само запазването на статуквото, с още един аргумент – че всъщност най-оспорваните от страна на Европейския съюз министри, тези на финансите, околната среда, бедствията и авариите, както и на регионалното развитие, останаха на своите постове.
– А какви са оценките на случващото се от страна на европейските партньори на България?
– Някакви официални реакции от институции или висши европейски чиновници по темата надали могат да се очакват. Тяхното отношение ще си проличи най-добре в края на юни, началото на юли, когато трябва да се появи поредният европейски доклад за напредъка на България. Очаква се той да бъде силно критичен по двете и досега най-критикувани главни теми – усвояване на еврофондовете и борбата с корупцията и организираната престъпност.
Засега реакциите всъщност са само медийни, но и те до голяма степен са показателни за настроенията. Като цяло европейските издания, които доста масово отразяват правителствените промени в София, наблягат на думата “опитва”, като казват, че “с ремонта на кабинета Сергей Станишев се опитва да спаси имиджа на страната пред Европейския съюз” или че се “опитва да постигне напредък по отношение на нерешените проблеми на България”.
Повечето издания обаче подчертават скептичното отношение на наблюдателите в София доколко промените ще постигнат търсения ефект, а австрийският вестник “Ди прессе” директно заявява: “Планината се напъна и роди мишка – така могат да бъдат описани решенията на коалиционния съвет на трите управляващи партии в България за промени в правителството.”
– Пламен, защо е толкова масово скептичното отношение дали кабинетните промени ще успеят да постигнат основните си цели?
– Частичен отговор на този въпрос, Фили, дават някои от вече изтъкнатите съображения, свързани с персоналните характеристики на новите министри и съществуващите нормативни неясноти около техните функции.
Друга част от отговора се съдържа в презумпцията, че за оставащата една година до края на мандата е много трудно новите министри да навлязат дори достатъчно дълбоко в текущите дела на собствените си министерства, какво остава да направят истински функционални промени. С особена сила това важи за сектори като вътрешната сигурност и здравеопазването, където кашата е пълна, институционалната съпротива на съответните системи е значителна, а добрите идеи за реформи и качествените екипи, които да ги реализират, са малко.
Третата част от отговора е в начина, по който за пореден път се направиха промените. От една страна това стана без да се изтъкнат достатъчно ясно мотивите защо се сменят именно тези, а не други министри. От друга страна – промените изглежда се реализираха с поглед, отправен повече към съхраняване на вътрешнокоалиционните баланси и запазване на статуквото, отколкото към реалните нужди на обществото. И от трета страна, може би най-важната, персоналните промени и този път предхождаха структурните, от които има истинска нужда.
Доколкото става ясно, предстоящите структурни промени ще засегнат министерствата до ниво заместник-министри , но като цяло кабинетът ще остане в същия формат. А това дава нови поводи да се прогнозират неудачи в реформите, оттам и в движението на цялата страна напред.
Колкото и да е критична към промените в кабинета, опозицията от два-три дни насам, откак промените бяха обявени, сякаш забрави идеята си за предизвикване на пресрочни парламентарни избори и изглежда се примири, че най-добре е да се подготвя за редовните избори през лятото на следващата година. Условията в страната обаче са такива, че още отсега могат доста аргументирано да се изразят сериозни съмнения по въпроса доколко и тези бъдещи избори ще доведат до съществена промяна към динамизиране на общественото развитие.
Блогът на Пламен Асенов 
Вашият коментар