СТАНИШЕВ ТЪРСИ НОВИЯ СИ КАБИНЕТ СЪС ЗАПАЛКА В РЪКАТА

април 18, 2008 at 6:45 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

 

18.04.2008

 

/Фили/ Оставка на вътрешния министър Румен Петков; разговори за сериозен ремонт на кабинета, включително с евентуална промяна на коалиционната формула, което пък може да доведе до правителствена криза и предсрочни избори; стартиране на процедура за отстраняване на президента Георги Първанов; нови разкрития за  връзки на политици с хора от организираната престъпност – всички тези събития се случиха в България в рамките само на няколко дни през последната седмица.

След като миналия петък правителството оцеля при гласуване на пети вот на недоверие, в неделя следобед вътрешният министър Румен Петков подаде оставка. Тя бе оценена като “достойна стъпка” от премиера и президента и като “закъсняла” от опозицията. По време на гласуването на вота в Парламента обаче се случиха няколко неща, които до голяма степен предопределиха последвалите развития.

Първо министър-председателят Сергей Станишев каза, че планира сериозен ремонт на кабинета и така даде възможност на Румен Петков да се оттегли, без действието му да изглежда като предприето под външен натиск. Заявеното намерение за големи правителствени промени обаче, които впрочем се отлагат с различни мотиви почти година, доведе до нова активизация на партиите от опозицията, които, вече в един глас, започват да говорят за необходимостта от провеждане на предсрочни избори. Те намират допълнителни основания за това, защото единството на управляващото мнозинство изглежда разклатено, след като депутатите от НДСВ по време на вота на недоверие в петък оказаха твърде колеблива подкрепа на кабинета, като гласуваха “въздържал се”.

Ситуацията се усложни още повече, след като във вторник лидерът на СДС Пламен Юруков съобщи, че партията му стартира процедура по импийчмънт на президента Георги Първанов. Обвинението е, че той нарушава конституционната си клетва да спазва законите на страната, като не е свиквал повече от година Консултативния съвет за национална сигурност, след като има законово изискване Съветът да бъде събиран поне веднъж на три месеца.

В сряда пък се появи доклад на Държавната агенция за национална сигурност с информация, която, освен че потвърждава много от досегашните обвинения към вътрешния министър в оставка Румен Петков, прибавя към скандалните разкрития от последните седмици нови имена на политици и висши държавни чиновници, обвинени за връзки със средите на организираната престъпност.

На този фон твърденията на опозицията за задълбочаване на кризата в страната звучат все по-аргументирано. Друг е въпросът дали кризата все още е на етап, когато може да се размине само с планираните правителствени промени или вече е отишла отвъд това.

 

– Пламен, има ли ориентир, който да послужи като реален измерител за това доколко наистина дълбока е политическата криза в страната в момента?

 

– Според мен ориентири има предостатъчно, Фили. Само че нарушените баланси на българския политически живот, както и намалената чувствителност и оттам – намалената готовност за действие на българското гражданско общество, пречат тези ориентири да се възприемат като достатъчно ясни и силни фактори.

Какъв по-добър ориентир от факта, че един министър, призван да се бори с престъпността, сам е набъркан в отношения с престъпници? И че, без да се замисля, той осветява най-успешния агент под прикритие на специалните служби в същия този престъпен свят? И че три седмици, въпреки силния вътрешен и външен политически натиск, нагло отказва да си подаде оставката и държи цялото управление на страната като заложник на собственото си оцеляване?

Но не е само това. Нека да погледнем тази ситуация от другата страна – как реагираха “началниците” на същия този министър.

Президентът първо мълча дълго време, като обясни, че официално не е осведомен. Само тази “неосведоменост” би била достатъчна едно нормално функциониращо общество сериозно да му постави въпроса защо не е осведомен и какво прави всъщност на поста си. После изведнъж Георги Първанов излезе в защита на вътрешния министър, който пък само три дни по-късно си подаде оставката, като каза, че тя е готова поне от две седмици. Значи президентът и за това не е бил осведомен. Така, освен всички други негови недостатъци, българското общество в тази ситуация разбра, че си е избрало президент, който не може – ще перифразирам един известен хуморист – да си намери сам и задните части, ако не ползва карта и компас. Или ако някой друг не му ги посочи.

Да оставим шегата настрана обаче, защото сериозната истина е, че случилото се през последните седмици категорично доказа правилността на някои отдавна съществуващи в България съмнения. Съмненията, че и президентът и премиерът са по един или друг начин зависими от вътрешния министър, сега в оставка, Румен Петков.

Защо споменавам и премиера? Ами Сергей Станишев също три седмици се гънеше под всякакъв натиск, без да вземе решителни мерки. Той рискува сериозно помрачаване на отношенията на България с Европейския съюз, разбиран не само като институции и чиновници, но и като обществено мнение. Рискува правителството му да преживее нов вот на недоверие и да се ангажира обществената енергия с преливане от пусто в празно, вместо да се концентрира върху най-важния въпрос – изграждането на адекватна система за усвояване на еврофондовете, от които хората, общините, бизнеса в България имат огромна нужда. Рискува дори възникването на вътрешни противоречия, а оттам оцеляването на управляващата тройна коалиция, само за да изчака Румен Петков да подбере подходящо за себе си време, за да подаде оставка. И нарече оставката му “достойна стъпка”.

Но най-хубавото – доколкото в чисто литературен смисъл проявата на твърде  горчива ирония на ситуацията може да бъде определена като “хубаво” – предстоеше да се случи. В понеделник се разбра, че премиерът, след като е приел оставката на вътрешния министър, го е натоварил с отговорната задача да бъде шеф на екипа, който ще провежда разговорите с коалиционите партньори за предстоящите промени в правителството.

 

– Това не означава ли, че по този начин Румен Петков е в ситуация сам да определи, или поне да одобри, своя наследник на поста вътрешен министър?

 

– Да, това е единият елемент от горчивата ирония и той е достатъчно показателен както доколко искрени са намеренията на управляващите да извършат реформи във вътрешното министерство, така и доколко сериозни са амбициите им да се справят с организираната престъпност в страната изобщо.

Вторият ироничен елемент е свързан с факта, че един от коалиционните партньори на социалистите в управлението – НДСВ, по време на вота на недоверие гласува “въздържал се” именно с обяснението, че е необходимо отстраняване на Румен Петков. А сега ще трябва да седне и да преговаря с него самия. При това, тъй като  жълтата партия показа колебливо отношение по време на вота, а и преди време  нейните депутати се разроиха и останаха по малобройни от другия коалиционен партньор – ДПС, над НДСВ е надвиснала заплаха от преразглеждане на квотите в базисната  коалиционна формула 3:5:8. Това означава те да загубят реална власт, а оттам и последния остатък от публичното си влияние. А за да не стане това, трябва да преговарят с Румен Петков, когото на практика бламираха. Ако в момента не се занимавах с политически анализ, Фили, а бях анкетиран на улицата гражданин, щях да кажа, че по този начин Сергей Станишев открито се подиграва с коалиционния си партньор НДСВ.

Но лошото е друго – че с решението Петков да води преговори за промените в кабинета, премиерът демонстрира същото отношение изобщо към българските граждани, шейсет процента от които, според социологоческите проучвания, искаха отстраняването на вътрешния министър. Демонстрира го към правосъдната система, която сега е поставена в ситуация да разследва Румен Петков, докато в същото време той решава дали да се слеят Министерството на правосъдието с това на вътрешните работи например, каквато идея съществува. Демонстрира го към цялата политическа система в страната, която се вкарва в нови и нови кръгове на безсмислени дебати, докато смислените остават на заден план. Демонстрира го, накрая, и към европейските партньори на България, като за пореден път се опитва да им хвърли прах в очите и да действа по познатия маниер – ако мине номерът.

И ако хората наистина вярват, че всичко описано е отговорно държавническо поведение, както го определя Сергей Станишев, то трябва да се запитаме как подобна държава изобщо е в състояние да оцелее.

 

– Въпреки това обаче засега в по-голяма степен на дневен ред изглежда  въпросът ще оцелее ли правителството и дали предстоящият ремонт ще му позволи да изкара докрай мандата си?

 

– Ще рискувам с еднозначен отговор – да, Фили, макар да съм длъжен да припомня, че ситуацията в момента е твърде сложна. Тя се намира буквално на ръба на бръснача и един нов факт, натрупан върху известните досега, дори само непремерено изтървана от някъде дума, могат да преобърнат цялата каруца на управлението. Така че “да”-то ми е еднозначно само към настоящия момент.

Какви са очакванията? Първо искам да кажа, че очевидно инициативата на СДС за импийчмънт на президента Георги Първанов няма да мине, колкото и основания да се изтъкнат за необходимостта от нея и колкото и подписи да се съберат в нейна подкрепа. Тя може да нагнети допълнително напрежение, но си остава страничен фактор в сегашната политическа игра. Интересно ще бъде да се види какви точно структурни промени ще предложи министър-председателят на своите коалиционни партньори. При всички случаи създаването на нови  министерства – например Министерство на туризма и Министерство за управление на фондовете от ЕС, каквито идеи съществуват, може по някакъв начин да се окаже важно от гледна точка на балансите вътре в управляващата тройна коалиция. То обаче едва ли ще бъде добра стъпка от гледна точка на българския данъкоплатец, който и сега издържа 16 министерства, повечето от които със съмнителна ефективност. Но дори да се пренебрегне качеството и да се вземат само като количество, те са с четири повече от министерствата, които издържа например данъкоплатецът в далеч по-богата страна като Италия.

Персоналните промени също не са маловажни, въпреки яснотата, че в оставащата до редовните избори една година време новите министри едва ще успеят да навлязат в задължениета си и от тях не могат да се очакват не само чудеса, но дори  обикновени адекватни мерки. Все пак е любопитно например кой ще поеме кормилото на вътрешното министерство след Румен Петков.

Ако съществуваха малко повече механизми за единодействие от страна на опозиционните десни партии, вероятно ремонтът на кабинета щеше да бъде много по-лесно трансформиран в правителствена криза, която да доведе и до предсрочни избори – например като се привлече партия НДСВ за каузата и така се разбие управляващата коалиция. Подобни условия не съществуват обаче и най-вероятно НДСВ ще направи всичко възможно да остане във властта, независимо от загубата на някои позиции. Противното би означавало жълтите да загубят буквално всичко, при положение че електоралната им подкрепа в момента е под един процент. Това твърде много улеснява Сергей Станишев, а фактът, че се радва и на пълна подкрепа от страна на другия коалиционен партньор – ДПС, ме кара да смятам, че засега  предсрочните избори може и да чукат на вратата, но надали ще влязат през нея.

 

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: