Пенсии и данъци: РАДОСТИТЕ – ПРЕДИЗБОРНО, ТЕЖЕСТИТЕ – СЛЕД

април 14, 2008 at 12:54 pm (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

 

03.08.2007

 

/Фили/ Изненадващо решение за промени в данъчно-осигурителната система взе българското правителство в края на миналата седмица на извънредно заседание на кабинета в резиденция “Евксиноград”.

Пакетът от мерки, който стана известен първоначално, включваше въвеждането на тъй наречения “плосък данък” – или единна данъчна ставка за всички доходи – в размер на десет процента, намаляване на осигурителната тежест с три процентни пункта, както и второ за тази година увеличение на  пенсиите от първи октомври отново с десет процента. В същото време се предвижда увеличение през следващата година на косвените данъци и по-конкретно – нарастване на акциза за алкохола и горивата с пет на сто.

Както стана ясно почти веднага обаче, първите положителни реакции на тези мерки се оказаха прибързани и то от няколко гледни точки. Допълнително беше съобщено например, че отдавна коментираното, но постоянно отлагано решение за въвеждане на плоския данък, ще бъде съпроводено и с отмяна на всички съществуващи норми за признати разходи, както и на трудно въведената и все още недокрай разработена система за семейно подоходно облагане. Предвижда се също отмяна и на съществуващия необлагаем минимум от двеста лева.

Това веднага предизвика остра реакция най-вече от страна на хората със свободни професии, наемодатели и някои земеделски производители, които в момента имат между десет и седемдесет процента признати разходи, приспадани преди данъчното облагане. Твърде неясен е и отговора на въпроса как ще бъдат компенсирани хората с най-ниски доходи – например между 200 и 350 лева месечно. Простите сметки показват, че при новите правила техният бюджет ще бъде допълнително натоварен, вместо облекчен.

Водещи български и чужди икономисти изтъкнаха също липсата на икономическата логика  при новото увеличаване на пенсиите от първи октомври, което идва само три месеца, след като те веднъж вече бяха увеличени през юли тази година. Преобладава мнението, че това е чисто предизборен ход, с който трите партии от управляващата в момента социал-либерална коалиция се опитват да спечелят дивиденти за местните избори в края на октомври. В същото време лидерите на БСП, НДСВ и ДПС  определят предприетите мерки като “съобразени с икономическите възможности” и твърдят, че отговарят на обществените очаквания.

 

– Пламен, радват ли се хората в България на обявените от правителството мерки, за които се смята, че са стъпка в посока на подобряване политиката на доходите и  облекчаване на съществуващите данъчни тежести?

 

– При всички случаи, Фили, пенсионерите в България няма как да не са доволни от твърде неочакваното за тях ново 10-процентно увеличение на пенсиите през тази година. Доходите им са толкова мизерни, че всеки лев отгоре наистина е повод за радост. В първите месеци на годината в цялата страна имаше пенсионерски протести, чието основно искане беше именно това – подобравяне на изключително тежкото им положение.

Ще ми се обаче да припомня и как се стигна до това положение. Например някои не помнят, а мнозина вероятно и не знаят, че през петдесетте години комунистическият режим национализира, разбирай – заграби – съществуващите от десетилетия пенсионни фондове на работещите българи, в които имаше натрупани солидни суми. Впоследствие режимът изплащаше пенсии на хората не от специални фондове, а от текущия държавен бюджет за всяка година. Това разрушаване на системата на нормална икономическа логика дори беше съпроводено с тупане в гърдите, че, ето, видите ли, партията е толкова добра, че взима съвсем незначителни пари за осигуровки от заплатите, но после дава големи пенсии.

Така че “избухването на демокрацията” през 89-та година завари хазната празна, а пенсионните фондове – несъществуващи. На практика те започнаха да се създават чак през 97-ма година от правителството на Иван Костов, но за да заработят истински им трябват доста повече от десет години време. А и доста повече доверие от страна на самите участници в пенсионно-осигурителната система – нещо, което никое правителство не успя да постигне.

Сега министър-председателят Сергей Станишев заяви, че този път увеличението на пенсиите ще струва на бюджета около 400 милиона лева. В случая обаче важният въпрос е не толкова откъде идват тези пари, защото е известно, че бюджетният излишък само до средата на годината е близо два милиарда лева, а защо тези пари се вадят именно сега.

По този повод Александър Божков, един от водещите икономически експерти в страната заяви: “Нека да си спомним, че само преди около 2 месеца в тежък дебат в парламента между коалиционните партньори НДСВ смяташе, че няма пари за увеличение на пенсиите с повече от 8.5 процента. БСП пък твърдеше, че има пари само за 10 на сто, а сега се оказа, че имало пари за цели 20 процента. И то откога – от 1 октомври, като се знае, че местните избори ще бъдат на 21 или 28 октомври”. Подобно мнение изрази също депутатът Мартин Димитров от СДС, а и не само той.

 

– Все пак съществува и въпроса доколко обективни са тези техни оценки, тъй като и Божков и Димитров са известни с десните си икономически виждания и по един или друг начин са свързани с опозиционните кръгове…..

 

– Димитър Манолов, вицепрезидент на синдиката “Подкрепа”, който не може да бъде обвинен в подобни пристрастия обаче каза, че предприетите от правителството мерки създават “истинска еклектична картина”. Според него с две противоположни мерки се цели да бъдат постигнати два противоположни ефекта едновременно. “От една страна ще увеличаваме пенсиите, от друга страна ще намаляваме парите в пенсионния фонд. С тези решения за пореден път се показва, че коалицията се състои от орел, рак и щука. Левите искат да вдигат пенсиите, тези, които са в центъра и вдясно искат да се намалят разходите. Според мен, е станал някакъв пазарлък – вие ще се съгласите да увеличим пенсиите, ние ще се съгласим да намалим осигуровките”, каза Манолов в подкрепа на своето виждане.

Не по-малко сериозни критики обаче дойдоха и от страна на западни икономисти.

„Прекалено много се предлага в навечерието на местните избори. Трябваше да изчакат до 2009 г. Това е абсолютно ненужно“, коментира например Агата Урбанска, икономист в лондонската ING Wholesale Banking, цитирана от Ройтерс. Подобни възражения обаче са свързани и с една по-обща критика към действията на правителството. Според Урбанска провителството първо трябва да се справи с проблемите с корупцията и борбата с организираната престъпност и чак после да пристъпи към намаляване на данъците. Като критикува целия пакет мерки, тя изтъква, че плановете за въвеждане на десет-процентов плосък данък едва ли ще доведе до привличане на повече чужди инвестиции, както смята правителството. Това не се случи и по-рано, при въвеждането на десет-процентовия корпоративен данък, може би защото проблемите наистина са други. Според Агата Урбанска обаче мерките заплашват да доведат до допълнителни усложнения по отношение на другия голям проблем на българската икономика – дефицитът във външнотърговския баланс. „Без проблем можем да си представим, че догодина дефицитът по текущата сметка ще скочи над 20% от Брутния вътрешен продукт. Финансирането непрекъснато се влошава, така че това е много странна политика“, смята Агата Урбанска.

Представител на австрийската “Банк Аустрия” пък заяви по същия повод, че “сега международните рейтингови агенции също ще се разтревожат от растящия натиск върху дефицита по текущата сметка и може да понижат инвестиционната перспектива в оценките си за България.

 

– Но в същото време правителството твърди, че мерките са реалистични и ще доведат едновременно до намаляване на данъчната тежест и до повишаването на приходите в бюджета.

 

– Да, така твърди, както и да звучи това. Правителството обяснява тази шизофренична ситуация донякъде с увеличението на акцизите, и повече – с очакването си при намаляване на данъчната и осигурителната тежест, да бъдат отвоювани територии от сивия сектор в икономиката, т. е. много хора, които досега не са плащали нищо, да отидат да си платят малките данъци от едва десет процента.

Да оставим настрана историческите аналогии, които могат да се направят със страшния според учебниците по история  данък – десятък от времето на турската империя. Но в случая правителството премълчава или говори с половин уста за това, което ще се случи на мнозина българи не заради самото въвеждане на десятъка, а заради това, че покрай него ще отпаднат както съществуващия необлагаем минимум, така и признатите разходи за хората със свободни професии, за работещите по граждански договор, за занаятчии и наемодателите, за ангажираните с някои селскостопански дейности.

Веднага беше изчислено например, че ако един актьор на свободна практика изкара на година седем хиляди лева  от участието си в представления, 50% или 3500 лв. сега му се признават за разход. И това са разходи, които наистина се правят. Върху останалата сума той ще плати 230 лв. данък. Ако се приемат промените обаче, същият актьор ще трябва да внесе в бюджета вече не 230, а 700 лв.

В случая трябва да се има предвид, че хората със свободни професии, които ще бъдат засегнати пряко, са не само голяма група, но и съвестни данъкоплатци. Още повече обаче ще бъдат засегнати хората със заплати между 200 и 350 лева, които досега или нищо не плащат или плащат минимални суми като данъци. Смята се, че броят на тези хора в България е между 800 хиляди и един милион. Наистина, правителството обяви, че ще предприеме някакви мерки за тяхното компенсиране. Какви ще бъдат тези мерки все още не е известно, но сигурното е, че те пряко могат да засегнат само заетите в бюджетната сфера, не и обикновените работници в частен малък шивашки цех например.

Така че като цяло обявените правителствени решения, поне в момента, изглеждат доста вътрешно противоречиви и не могат да бъдат еднозначно оценени. Точно това  обаче отново навежда на мисълта, че предприетите мерки могат да се разглеждат като предизборна пропаганда. Защото и с просто око се вижда, че позитивната част от техните ефекти ще се усетят реално още наесен, докато негативите ще се стоварят върху хората чак през следващата година. 

 

 

 

   

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: