Скандалът в МВР – 3: АВГИЕВИТЕ ОБОРИ НЕ СЕ ЧИСТЯТ ОТ АВГИЙ

април 11, 2008 at 9:19 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

 

11.04.2008

 

/Фили/ Две убийства в мафиотски стил, осъществени през изминалата седмица в София, се превърнаха в епизод от продължаващата в България криза, която засегна ръководството на Министерството на вътрешните работи и стана повод за искане от опозицията на пети вот на недоверие към кабинета.

 

В неделя вечерта бе убит изпълнителният директор на “Атоменергоремонт” Борислав Георгиев, а ден по-късно, посред бял ден беше застрелян и писателят Георги Стоев.

Борислав Георгиев е известен като човек от близкото обкръжение на енергийния бос Христо Ковачки. Макар бизнесът на Ковачки да изглежда публичен и “чист”, източници говорят за негови предишни сложни взаимоотношение с хора от подземния свят като създателя на групировката ВИС Васил Илиев, застреляния в Холандия наркобос Константин Димитров – Самоковеца, както и скандално известния бизнесмен Васил Божков – Черепа.

Георги Стоев пък, определян от мнозина като “писателят-мутра” стана известен първоначално като главен информатор на покойния Христо Калчев, автор на поредица романи за създаването и дейността на бандитските групировки в България, а после, след смъртта на Калчев, сам написа и издаде десетина романа с такова съдържание. Самият Стоев твърдеше, че години наред е бил част от силовите подземни структури и по-специално в обкръжението на Младен Михалев – Маджо.

В поредица интервюта, които даде напоследък, Стоев твърдеше, че “няма жив или мъртъв бос, който да не е сътрудничил на спецслужбите. Всичките бяха вербувани още от Държавна сигурност”. Той настояваше също, че бившият български дипломат и генерал от Първо главно управление на ДС Любен Гоцев е един от основните Кръстници на българската мафия, и че сегашният вътрешен министър Румен Петков е пряко свързан именно с Младен Михалев – Маджо.

Изразяват се сериозни съмнения, че и двете убийства, както това стана с много други през последните години в България, ще останат с неразкрити извършители, да не говорим за поръчителите. Междувременно обаче представители на управляващото мнозинство в страната отново не взеха решение за отстраняване на вътрешния министър Румен Петков от неговия пост и, очевидно консолидирани за пореден път от искания вот на недоверие, поставиха собствения си политически интерес на преден план.

 

– Пламен, означава ли това, че вътрешният министър Румен Петков за пореден път спечели битката за оцеляването си на този пост, като – също за пореден път – постави премиера Сергей Станишев в невъзможност да реагира адекватно на засилващите се критики както вътре, така и извън страната?

 

– Ситуацията наистина изглежда патова, Фили, но не мисля, че в действителност е такава. Смятам, че по-скоро Румен Петков, с последните решения както на ръководството на БСП, така и на преставителите на управляващата тройна коалиция, спечели някакъв вид отсрочка. Тя се дължи най-вече на внесеното от опозицията искане за нов вот на недоверие към кабинета, което веднага предизвика силен самозащитен рефлекс. Най-важната цел на управляващите в момента се казва “оцеляване на управлението” и това засенчва всички други възможни съображения. Включително адекватния отговор на засилващите се, но все така абстрактни критики от страна на редица важни фактори в Европейския съюз.

Другото нещо, което доказва отсрочката, е, че Румен Петков разполага с наистина силни козове, които все още не са изиграни докрай и представляват опасност както за управлението като цяло, така и за отделни водещи фигури в него.

Иначе, ако се вгледаме внимателно в изявленията, направени и от президента Георги Първанов и от премиера Сергей Станишев през последните дни, изявления, които на пръв поглед защитават министър Румен Петков, ще се види, че на втори план в тях напълно се запазва възможността когато пряката политическа буря, предизвикана от опозицията, отмине, да бъдат наистина предприети мерки за отстраняването му.

 

– В последните изявления по повод дейността на Петков специално се подчертава готовността му да извърши реформи в МВР. Дали наистина обаче докладът за положението в МВР, с препоръките за подобряване на работата в системата, изготвен от самия него, е изиграл решаваща роля и за съхраняването му като министър?

 

– Съмнявям се, Фили. Докладът има няколко очевидни цели.

Първата от тях е да се тушират в някаква степен опозиционните критики, като обвиненията за неуредиците в системата се пренасочат към предишните управления, най-вече това на Иван Костов.

Втората цел е с предложените мерки за реформи, като например – да бъдат извадени от опеката на МВР и обособени в отделна агенция специализираните служби за подслушване и следене, затягането на подбора и контрола на служителите в МВР и редица други, да се хвърли прах в очите както на българската общественост, така и на европейските партньори, които все по-ясно демонстрират раздразнение от развитието на ситуацията в София.

Съмнително е, че тези мерки ще проработят в действителност, даже на практика е сигурно, че няма да проработят. Защото още от митологията е известно, че Авгиевите обори никога не се чистят от самия Авгий, а винаги се търси някой си Херкулес. Те обаче могат да помогнат точно за временното забавяне и отлагане най-вече на европейските очаквания за бързи ефекти в борбата с организираната престъпност в България. Това е отлагане, което в момента може и да изглежда в полза на Румен Петков, но всъщност е от полза за премиера Сергей Станишев, който така или иначе ще има последната дума и правото да избере момента, когато да я произнесе.

Конфликтът между двамата стана вече толкова публичен, че преди два дни кореспондентът на ВВС в Брюксел директно заяви: “Противоборството между премиера Станишев и вътрешния министър Петков спира борбата срещу престъпността в България”.

 

– Това изявление беше направено във връзка с някои европейски реакции на двете последни мафиотски убийства в София. Освен че станаха повод за нови критики, има ли по-дълбока връзка между убийствата и кризата с ръководството на МВР?

 

– Без съмнение има, Фили, и тази връзка може да се търси в няколко направления. Първо, начинът, по който са извършени самите убийства се вписва в твърде добре познатата схема на всичките около сто и петдесет други подобни актове през годините на прехода. Второ – имената и на двамата убити, къде завоалирано, къде пряко, се свързват с имена на знакови фигури от организираната престъпност в България. Трето – убийствата се случват в разгара на скандала и по един или друг начин стимулират неговото развитие. И четвърто – смятам че поне 90 процента от българите са готови в момента да се обзаложат, че убийците така и няма да бъдат разкрити. Което говори за нещо повече от безсилието на МВР да се справи с подобни задачи, говори, според мен, за наличието на някакав чадър, на пряко или непряко замесване на хора от системата във всичко случващо се.

 

Тоест, кръгът се затваря и отново се връщаме към обвиненията, които така или иначе публично се отправят напоследък към МВР – обвинения за незаконни връзки на негови служители с организираната престъпност. До какво ниво стигат тези връзки, замесени ли са в тях например временно отстраненият главен секретар на министерството Валентин Петров и самият министър Румен Петков, това прокуратурата ще трябва да каже след провеждане на разследването. Но така или иначе сериозни съмнения съществуват – дотам че председателят на парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност Минчо Спасов, депутат от НДСВ, тоест, представител на управляващата коалиция, каза в прав текст: “За мен има укоримо поведение от страна на вътрешния министър. Ако аз бях на негово място, бих си подал оставката”.

 

– Всъщност единият от убитите през тази седмица, писателят Георги Стоев, също твърди, че престъпните групировки в страната са не само създадени, но и контролирани от спецслужбите…..

 

– Като човек с лична и журналистическа памет, Фили, а също като свидетел и участник в някои от събитията, разиграли се през последните години и особено през последните месеци преди падането на комунистическия режим, аз мога да потвърдя това негово мнение. Например, може би не са все още толкова малко хората, които си спомнят за побоя, нанесен над представители на опозицията в градинката пред “Кристал”. Само че не са пък толкова много хората, които знаят, че там не полицията, тогава милиция, а група млади и здрави момчета се нахвърлиха да бият протестиращите. По това време, макар и твърде крехка, опозицията вече имаше информация, че властите са организирали и поддържат в готовност две групи провокатори за подобни случаи – групата на “борчетата” и групата на “каратистчетата”. Предполагам, че информация за създаването на тези “цивилни бойни отряди” може да бъде потвърдена и сега от архивите както на МВР, така и на някои от по-активните по онова време западни посолства. Гребците и разни други спортисти, привлечени от службите, бяха прикрепяни или към едната или към другата група. Точно тези момчета впоследствие се превърнаха в гръбнака на организираната престъпност и, както всеки може да се убеди, ако прочете биографиите на сто и петдесетте жертви на гангстерски куршум, за които вече стана дума – те до един имат спортно минало. Някои от тях, по-умните, станаха босове, други си останаха обикновени биячи…..Но общото между всички е тяхната зависимост от различни хора, служби, направления на бившата Държавна сигурност. От ДС те получиха пари, от ДС получиха каналите за контрабанден внос и износ на какво ли не, каналите за наркотици и бели робини, както и задължението да се отчитат финансово, а вероятно и с различни видове услуги пред определени хора. И аз твърдя, че ако Държавна сигурност беше по някакъв начин останала единна структура, вероятно между тях нямаше да има и войни. Но всъщност истината е, че гангстерските войни в България са пряко отражение на противоборствата и войните между отделните кланове и значими фигури от бившата Държавна сигурност.

И ако човек се зарови внимателно в информацията за случващото се напоследък около скандала с МВР, ще забележи и една нишка, която води към идеята, че то има доста силна връзка с неотдавнашното създаване на Държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/, което доведе до особен вид двувластие под повърхността на обществения и политически живот в България.   

     

 

                 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: