Скандалът в МВР – 2: МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА, ЧУДЕНЕТО НА ВЪЛЦИТЕ И ЗАПАЛКАТА НА ДРАКОНИТЕ

април 4, 2008 at 5:07 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

04.04.2008

/Фили/ Засилващ се натиск отвътре и увеличен брой критики извън страната съпровождат продължаващия вече трета седмица скандал за корупция и извършване на незаконна дейност от висши служители в българското Министерство на вътрешните работи. Стигна се дотам, че през последните дни българските медии вече започнаха да определят случващото се не просто като скандал, а като криза в МВР.

Скандалът засегна пряко главния секретар на министерството Валентин Петров, който под политическо давление излезе в отпуск за тридесет дни, докато прокуратурата и Държавната агенция за национална сигурност продължават раследването. Обяснението за този акт беше – да не пречи на разследването, макар никой да не съобщи дали действително и по какъв начин Петров пречи или би могъл да попречи за разкриване на истината.

В доста тежко положение се намира и министърът на вътрешните работи Румен Петков. Не само опозицията, но и депутати от управляващото мнозинство повече или по-малко ясно поставиха въпроса за неговата оставка или поне за временното му отстраняване от поста. Премиерът Сергей Станишев и мнозинството обаче засега намериха възможност да го оставят на поста с идеята, че той трябва да подготви политически анализ за корените на случващото се в МВР, като докладът обхване период от последните десет години. Това беше съпроводено с обяснения, че засега, тъй като разследването не е приключило, липсват достатъчно данни да се вземе адекватно решение за отстраняването на Петков и с обещания, че при доказване на престъпление, няма да има политически чадър над никого.  

В същото време парламентарните опозиционни партии отново се обединиха и само 40 дни след предишния вот на недоверие, който пак включваше елемента “корупция”, но в друга сфера, сега подготвят внасянето на пето поред искане да се гласува недоверие на сегашното правителство. Те срещат категорична подкрепа от най-голямата извънпарламентарна опозиционна партия – ГЕРБ на столичния кмет Бойко Борисов, който пък засилва исканията си за оставка на целия кабинет и за провеждане на предсрочни избори в страната. Към аргументите си Борисов добавя и обвинения, че скандалът вече силно вреди на международния имидж на България, сред страните от Европейския съюз, но и не само.

Най-странна в случая изглежда позицията на президента Георги Първанов, който в началото на тази седмица, след като се завърна от посещение в Израел каза, че няма позиция по случващото се, защото не е официално информиран за него. 

– Пламен, как е възможно това изобщо да се случи и президентът да се окаже най-неинформирания човек в страната? 

– Същия въпрос си задават мнозина в България, Фили, и тъй като очевидният отговор е, че няма как да се случи, правят извод, че президентът лъже.

Този извод, макар да изглежда краен, не е голословен, защото съществуващата по закон и ред система за информиране на президента, както и обема информация, течаща към него, независимо дали той се намира в страната или в чужбина, са същите като  системата за информиране на министър-председателя и председателя на Парламента. Да оставим настрана въпроса, че, докато върви може би най-големия скандал в българския политически живот през последните поне десет години, президентът заминава на нещо, което може да се определи като чисто туристическо пътуване в Израел – доколкото на българската общественост стана достояние факта, че си има вече президент-хаджия, но не се разбра каква точно политическа работа е свършил той, докато се черкува по светите места. Ако през това време обаче не е получавал нужната информация, значи хората, които са отговорни за това би трябвало на момента да изхвърчат от постовете си. Нищо такова не се е случило. Просто Георги Първанов се връща и казва, че не е информиран.

И за да стане още по-красива ситуацията, малко след това самият премиер Сергей Станишев пък излиза и казва, че лично е разговарял с Първанов по темата и че президентът получава същите доклади на Държавната агенция за национална сигурност, които получава и той самият. 

– Защо се е получил този разнобой между двамата съпартийци и първи мъже в държавата? 

– Тук вече навлизаме в сферата на предположенията, Фили, защото – за разлика от МВР – никой от нас не използва тъй наречените Специални разузнавателни средства, за да можем да сме сигурни.

Някои виждат в това чист гаф. Други – наличието на противоречия между интересите на президента и интересите на премиера, свързани с развитие на скандала и резултатите от него.

Както стана дума и миналата седмица, аз продължавам да смятам, че двамата имат стратегически общ интерес в случая и той е свързан с отстраняването на Румен Петков, който генерира твърде много власт напоследък. Първанов и Станишев обаче очевидно имат различни тактически подходи и според мен основанията за това са различния тип зависимости от вътрешния министър, с които двамата живеят от години. За Станишев тези зависимости са три – психологическа, доколкото младият лидер на левицата още с поемането на този пост беше респектиран от своя “мъжествен” заместник в пратията; информационно-силова – доколкото Румен Петков като министър на вътрешните работи държи, или поне доскоро, до създаването на Държавната агенция за национална сигурност, държеше, най-сериозните оперативни възможности в държавата; финансово-партийна, доколкото е известно, че Петков е основният източник за финансиране на БСП. До този момент Сергей Станишев сякаш е успял да преодолее до голяма степен първите две зависимости и е на път да намери решение за третата, затова и отлага още малко уволнението на своя сив кардинал.

При Георги Първанов изглежда нещата стоят по друг начин и неговите зависимости от Румен Петков могат да бъдат определени като чисто информационни. Възможностите също са три. Първата е Румен Петков да има достатъчно – и достатъчно опасна – информация, свързана с незаконно финансиране на БСП по времето, когато Георги Първанов беше неин председател. Съмнения и дори половинчати политически и правни действия бяха предприети преди години по този повод, но от 2001-ва година насам никой не се е сещал за това. Втората възможна зависимост е свързана с частите от агентурното дело на Георги Първанов като сътрудник на бившата комунистическа Държавна сигурност под псевдонима Гоце, които се оказа, че липсват при осъществената проверка на документите. И третата възможна зависимост е комбинация от посочените две, което на мен лично ми изглежда най-вероятно.

Затова всъщност президентът не е в позиция да гъкне в този момент, колкото и лоши да са резултатите върху неговия вътрешен и международен имидж. В края на краищата, той има още доста време от втория си мандат, за да замаже ситуацията, а само заради мълчание опозицията надали ще отиде към твърде сложната процедура на импийчмънт. 

– Спомена международния имидж на президента, но мнозина твърдят, че в момента е поставен под съмнение по-скоро международния имидж на страната като цяло заради скандала в МВР. Така ли е наистина? 

– Да, само че, Фили, ако трябва, а то очевидно трябва, да сме детайлно точни, международния имидж на България започна да се разпуква не от самото начало на скандала. Тогава случващото се по-скоро приличаше на дългоочаквания от всички сериозен ход в антикорупционната борба. Дори премиерът Станишев се опита и точно така да го представи – като процес на очистване в системата на МВР.

Имиджът на страната започна да се руши, когато стана ясно, че в скандала е пряко замесен министърът на вътрешните работи, а той не си подава оставка и премиерът бави взимането на мерки спярмо него.

В понеделник лидерът на либералите в Европарламента Греъм Уотсън директно заяви, че в европейските страни при подобен скандал министърът сам би трябвало да си подаде оставката. Малко по-рано, по време на посещение в България миналия петък, председателят на Европейската Комисия, португалецът Жозе Мануел Барозу каза, че е очаквал повече напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията. Той припомни, че Европейската комисия не може пряко да се намесва в решенията на българския съд и на изпълнителната власт, но даде да се разбере, че очаква бързи и решителни действия, каквито не вижда.

Тази сряда пък българският скандал вече излезе от чисто политическите европейски среди и стана обект на медиен интерес . Както писа германският вестник “Зюддойче цайтунг”, “събитията около вътрешното министерство в България могат отново тежко да разклатят доверието на европейските партньори в усилието на страната да се бори срещу престъпността”. В статията, под заглавие “Контактите на София с престъпния свят” се подчертава, че “българският вътрешен министър се е срещал със съмнителни бизнесмени, а неговите служители предупреждавали престъпници за действията на полицията”. 

– Пламен, вижда ли се скорошен изход от ситуацията и какъв може да бъде той? 

– Засега трудно може да се отговори на този въпрос, Фили, заради неочакваните разкрития, обратите, които се случват всекидневно и като следствие от това – постоянно променящите се решения на основните участници в събитията.Например онзи ден на свой пленум висшето ръководство на БСП взе решение да даде десетдневен срок на вътрешния министър да подготви доклад с анализ на  положението в МВР през последните десет години. Това отлагане изглеждаше като удобно решение от няколко гледни точки – даваше време на прокуратурата да напредне по случая и да предостави на премиера достатъчно информация, на базата на която той да вземе адекватно решение; даваше възможност на вътрешния министър да организира защитата си или сам да се провали окончателно; променяше цялостно, така да се каже, ритъма на скандала,  като целеше поне леко успокоение на натрупалото се обществено напрежение. Освен това беше и благовиден мотив да се запълни с някакво действие празното време, през което премиерът така или иначе не може да свика Съвета на управляващата тройна коалиция, заради поредица международни ангажименти, които има.

Само че ден по-късно стана ясно, че Станишев отлага предвиденото посещение във Великобритания и срещата си с Гордън Браун, за да може да свика Съвета на коалицията още до края на седмицата. Какво се случи междувременно. Нищо особено. Просто някой изглежда се сети, че днес, петък, трябва да бъде готов доклада на парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност, която през миналата седмица изслуша редица важни участници в скандала. За този доклад се смята, че съдържа достатъчно факти, за да може премиерът да реагира, дори без резултатите от разследването на прокуратурата.

Така че скорошен изход може и да има. Но може и да няма, ако исканият от опозицията вот на недоверие и този път се окаже сплотяващ за управляващите. Или пък ако се случи нещо съвсем неочаквано.

Що се отнася до това какъв е най-вероятният изход, продължавам да смятам, че той е свързан с отстраняването на Румен Петков от министерския пост, може би придружен и от други министри, но като цяло – с възможността управляващите да завършат мандата си. А това не би било така, ако опозицията беше по-силна и по-адекватна. Без да казвам единна, защото в това няма много смисъл.                  

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: