Местни избори 2007: ПАК ВСИЧКО ЗАПОЧВА ОТ КЪРДЖАЛИ

март 25, 2008 at 5:06 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

26.07.2007 

/Фили/ Предстоящите през тази есен местни избори в България все повече фокусират вниманието на политическите партии.

Те се възприемат като изключително важни по няколко причини. На първо място  – очаква се да очертаят по-стабилна и предвидима картина на политическия живот в страната за следващия поне двегодишен период, а до голяма степен и да се окажат решаващи за изхода от парламентарните избори през 2009-та година.

Смята се също, че ще дадат отговори на въпросите, свързани с развитието на такива ключови процеси  като: доколко трайно се налага популизма като общ стил на политическия живот, колко дълбоки са корените и какво е бъдещето на изострените напоследък националистически тенденции, дали десницата изобщо има шансове да се изправи на крака и да започне да гради стратегическа визия за развитието си.

Третата причина изглежда по-прозаична и не толкова политическа, но това я прави не по-малко валидна. Тя е свързана с убеждението, че който спечели местните избори, ще получи пряк достъп и до парите от следприсъединителните фондове на Европейския съюз, голяма част от които не минават през държавните институции, а са насочени директно към общините за решаване на различни местни проблеми. На фона на това изострено внимание, напълно разбираемо е, че предизборната ситуация в град като Кърджали например, който е традиционна  конфликтна точка на силно противопоставяне при всички досегашни местни избори, отрано започва да се следи под лупа от наблюдателите.

В момента има индикации за наличието на остри противоречия вътре в най-голямата управляваща партия – БСП, дали по време на изборите да се противопостави или да се съюзи на място със своя иначе лоялен коалиционен партньор ДПС. Напрежението е между местното ръководство на социалистите, което смята, че губи влияние заради връзките с ДПС, и централата, която пък се страхува за бъдещето на коалицията като цяло.  

От друга страна интересна тенденция се забелязва по отношение поведението на Съюза на демократичните сили, който специално в Кърджали много отдавна е в конфликт с ДПС. Въпреки това обаче наскоро местният лидер на СДС Дора Христова заяви, че за спечелване на изборите в Кърджали е необходимо да се постигне дясна коалиция заедно с ДПС.  

– Пламен, защо един такъв град като Кърджали – сравнително периферен, не особено голям, без значими икономически възможности, които да предизвикват и големи апетити – се оказва важна точка в политическия живот на България? 

– Кърджали наистина е особен град, Фили. Не само заради факта, че в него живеят много турци. Същото важи например и за съизмерими градове като Разград и Шумен, но те никога не са имали значението, което има Кърджали.

Кърджали всъщност е символ. Дори няколко символа едновременно.

За турците той е символ първо на насилието срещу тях от страна на комунистическия режим, организирано и започнало именно тук през 84-та година и известно като “възродителен процес”. Но в същото време градът е символ и на тяхната съпротива в името на човешките права и гражданското достойнство, съпротива, която – по признанието на мнозина – до голяма степен катализира и самия процес на срутване на режима през 89-та година.

В края на 89-та и началото на 90-та година, когато комунистическата партия, макар и с половин уста призна дотоговашната си политика за погрешна и обяви че възстановява правата на турското население, тя самата провокира напрежение и безредици от страна на част от българското население, което се съпротивляваше срещу това решение. В първите дни на януари 90-та година България наистина беше на ръба на гражданската война, инспирирана от БКП и нейните специални служби, макар че мнозина – дори водещи политици – и досега не са наясно с това.

Но така или иначе, този момент пък превърна Кърджали в символ и за антитурски  настроените българи. Тук се създадоха първите националистически организации в страната като например тогавашния Общонароден комитет за защита на националните интереси – един прародител на сегашната партия “Атака” на Волен Сидеров, чиито позиции против турците изобщо звучаха не по-малко агресивно.

През следващите десетина години на прехода, а в някакъв смисъл и досега,  в Кърджали се води постоянна борба за това – едната или другата символика ще надделее. Неслучайно например една от най-значимите политически битки тук, състояла се през 95-та година, в която главна роля играеше сегашният президент Георги Първанов, остана в историята на българския преход като “Сталинградската битка за Кърджали”. Макар вече от много време градът да е известен като “политическа крепост” на Ахмед Доган, тъй като се управлява от ДПС и постоянно излъчва поне петима депутати от Движението, при всички избори се правят едни или други опити това състояние да бъде променено.

Сега предстоящите местни избори не правят изключение, след като още в началото на юли започнаха опитите за създаване на местна коалиция под името “За Кърджали”, с идята тя да обедини всички българи, независимо от тяхната лява или дясна политическа принадлежност, зад единна кметска кандидатура. 

– Доколко реалистично е да се очаква подобна коалиция изобщо да бъде съставена? 

– Предполагам, Фили, че по време на изборите някаква коалиция с такова име ще участва. Кои партии наистина ще се включат в нея обаче – това е въпросът. Той съдържа и няколко подвъпроса. Например – дали местната организация на БСП ще се еманципира от мнението на централното си ръководство до такава степен, че открито да играе срещу ДПС?

В поредица интервюта от началото на юли местният лидер на социалистите Милко Багдасаров демонстрира, че е едва ли не инициатор на идеята за широка местна коалиция. Впоследствие, по време на пленум на БСП обаче, председателят на партията Сергей Станишев заяви, че такава коалиция, в която левицата да застане заедно с партии като “Атака”, е безпринципна. “Това ще доведе до изкуствен сблъсък между българи и турци, който би бил вреден” – каза Станишев. От централата на БСП дойдоха ясни гласове, че ще има политически последствия за хората, които не се съобразят с тази позиция. Въпреки това обаче ден по-късно Милко Багдасаров отново обясни, че идеята всъщност не предвижда създаване на истинска политическа коалиция, а е гражданска инициатива, включването в която от гледна точка на местната организация на БСП е единствения печеливш ход. Как ще завърши този спор засега няма ясни индикации.

Много е вероятно обаче, както е ставало и друг път, местната организация на социалистите да се подчини на партийната дисциплина и да намери достатъчно убедителни – поне в собствените си очи – аргументи за това. Дали и доколко тези аргументи ще са достатъчно убедителни и за червения електорат в Кърджали обаче, все още не се знае, тъй като няма известни резултати от социологически проучвания за нагласите.

Иначе този електорат като цяло е поставен в доста шизофреничната ситуация да се радва на огромния си успех, когато, заедно с турците в общината, гласува за президента Георги Първанов например и да скърби, когато губи от същите тези турци при избора на депутати и особено – на кмет. Така че специално за местните избори гласуващите в червено през годините все повече намаляват с намаляването на националистическата агресивност на БСП, изявена като централна политика. 

– Всъщност искаш да кажеш, че очакваш тази тенденция да се запази и в този смисъл през есента загубата на кметските избори в Кърджали от страна на БСП не би била никаква новина? 

– Да. Но за сметка на това има и един друг процес, който, мисля, сам по себе си е новина, независимо как ще се развие през следващите седмици. Това е възможността за първи път от години насам на местно ниво в Кърджали Съюзът на демократичните сили и Движението за права и свободи ако не да си подадат ръка, то поне да се погледнат в очите.

Както и ти спомена в началото, Фили, инициатор на идеята е местният лидер на СДС Дора Христова, която покрай кампанията в града за създаване на споменатата вече коалиция “За Кърджали” излезе с голямо интервю, в което буквално заяви: “На Кърджали е нужна дясна коалиция заедно с ДПС”.  Не знам дали нашите слушатели в Австралия могат изобщо да си дадат сметка доколко еретично звучи подобно изявление при съществуващите нагласи и настороения в града.

Ето какво каза самата Дора Христова на въпрос как очаква да се посрещне нейната идея:Първо ще бъда обявена за голяма наивничка от всички. След това ще бъда обявена от българите за родоотстъпничка. Знам, че в политиката в момента се харесва онова, което е по-емоционално. Онова, което всички очакваме да чуем. Но също така знам, че дръзките идеи не се съгласуват с никого, те се подлагат на обществен дебат.

Дали обаче Дора Христова наистина излиза публично с подобна идея като проява на индивидуален акт, без да я съгласува с никого? Съмненията за това идват от факта, че наскоро след като лансира позицията си, тя беше избрана в новия Национален изпълнителен съвет на СДС. А това означава, че нейната теза вероятно среща сериозна подкрепа в синята партия. Включително и от новоизбрания председател.

Докъде могат да доведат размишленията в тази посока? Нека не избързваме с изводите, но аз лично не бих се учудил, ако през следващите месеци станем свидетели на изненадващи политически ходове от страна на СДС. А може би и от страна на ДПС, за което след местните избори ще настъпи времето да се подготви за участие в следващото управление на страната.        

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: