ДЪРЖАВАТА НА АВТОПИЛОТ, ЕГАТИ ДЪРЖАВАТА ИЛИ И ДВЕТЕ

март 21, 2008 at 5:56 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

21.03.2008 

/Фили/ Месец след като бе обявена независимостта на бившата сръбска провинция Косово, България предприе стъпки за официалното признаване на новата балканска държава. В сряда, заедно с други две съседни на Сърбия балкански страни – Унгария и Хърватия, беше подписана съвместна декларация, в която се заявява намерението за това признаване, а в четвъртък кабинетът взе и съответното решение.

Веднага последва и очакваната реакция. Сърбия отзова посланиците си в трите страни, както направи по-рано и с всички други държави, които признаха независимостта на Косово. Въпреки съобщенията на медиите, че като цяло сръбското общество приема вече по-спокойно случващото се, сръбският външен министър Вук Йеремич предупреди, че “страните, признали Косово, не могат да разчитат на добри отношения с нас”. Това означава най-малкото, че трябва да се очаква възникването на различни по характер затруднения, свързани предимно с положението на Сърбия като най-удобен сухопътен транспортен коридор между България и по-голямата част от останалите европейските държави.

В София актът за признаване независимостта на бившата сръбска провинция беше посрещнат с критики от две посоки. Едната дойде от група, която определя себе си като “леви интеректуалци”. Те критикуват акта на признаването изобщо и го определят като предателство спрямо един братски балкански и славянски народ.

Другата критика дойде от дясната опозиция, според която признаването на Косово е закъсняло заради нерешителността на българското правителство.

Поредна доза обвинения правителството консумира и покрай започналия през тази седмица скандал, свързан с МВР, и избухнал покрай арестуването на заместник-шефа на Главна дирекция Борба с организираната престъпност Иван Иванов и още двама полицаи на сравнително високи позиции в системата на вътрешното министерство. Официалните мотиви на арестите са издаване на държавна тайна и злоупотреба със служебното положение, като според известното досега става дума за контакти на съответните служители с бизнесмени в сивия сектор, предаване на вътрешна оперативна информация и получаване на съответни облаги. Смята се, че отношение към скандала имат и други хора от МВР, включително на най-високи позиции.

Българското Външно министерство напоследък също е под натиск заради станалия известен случай със заместник-министъра Феим Чаушев, за когото се оказа, че по документи носи името Петър. Освен съмнения, че това двойнствено положение е използвано от него за незаконно участие в икономически структури, може да бъде поставена под въпрос и валидността на международните актове, които той като заместник-министър е подписвал до този момент. 

– Пламен, миналата седмица говорихме за скандали, свързани по един или друг начин с правителството. Тази седмица темата отново е същата, само скандалите са различни. Означава ли това, че общественото напрежение в страната нараства и че управлението в България е поставено под заплаха? 

– Обществено напрежение под формата на някакви организирани протести или демонстрации няма, Фили, но според мен има вече едно по-особено обръщане на общественото ухо, ако мога така да се изразя, към събитията. В смисъл, че ако досега видимото поведение на мнозинството хора се свеждаше до позицията “абе, остави ги да правят каквото си искат”, в последните дни сякаш то прелива към малко по-ангажираното – “я да видим докъде могат да я докарат”. Не че това е чак толкова сериозна промяна, но все пак е забележима на фона на апатията, обладала всички напоследък.

Според мен промяната се дължи най-вече на случилото се покрай арестуването на заместник-шефа на Главна дирекция Борба с организираната престъпност Иван Иванов и на очакванията скандалът да засегне по-сериозно висшето ръководство на МВР в лицето най-вече на главния секретар Валентин Петров, но също може би и на вътрешния министър Румен Петков. В случая предполагам, че, съзнателно или не, обществото вижда нещо повече от поредния скандал, който идва и отминава. А в България, както е известно от практиката през последните поне 18 години, когато позицията на един вътрешен министър се разклати, това означава сериозни проблеми и за цялото управление. 

– Какво имаш предвид, като казваш “нещо повече от поредния скандал”? 

– Ами например това може да се приеме като първата сериозна стъпка в отдавна очаквания и прогнозиран от коментаторите опит на премиера Сергей Станишев, а може би и на президента Георги Първанов, да ограничат в известна степен влиянието на вътрешния министър Румен Петков, а защо не и изцяло да се освободят от него. Все още не искам да определям случващото се като открита война, защото смятам, че истинските събития, както и коментарите на основните играчи, свързани със случая, тепърва предстои да се развият и тогава вече може да се направи по-точен анализ и да се прогнозират бъдещите развития.

Засега известното обаче сочи точно в такава посока. Например фактът, че в публичното пространство цялата история с Иван Иванов, но и с подчертаване на ролята в нея на вътрешния министър и главния секретар на МВР, се появи чрез една анонимна справка, пусната в пощенската кутия на депутата от Демократи за силна България и бивш шеф на българското контраразузнаване Атанас Атанасов. Предполага се, че справката е изпратена точно до него от бившите му колеги от НСС, служба, която отскоро е в състава на новосъздадената Държавна агенция за национална сигурност. ДАНС пък се оглавява от Петко Сертов, бивш съветник по въпросите на сигурността и на президента и на премиера. Агенцията беше създадена след дълги месеци открита съпротива от страна на вътрешния министър Румен Петков, тъй като се очакваше тя да изземе част от важната информация и функции на МВР и да ограничи възможностите му за на практика безконтролно действие. И сега точно ДАНС се занимава със случая и извърши ареста на Иван Иванов. 

– Но по какъв начин това засяга самия вътрешен министър? 

– Има информация, Фили, и тя може да се смята за напълно потвърдена, че Иван Иванов е бил обект на интерес от страна на службите още преди повече от шест месеца и за неговите нерегламентирани контакти са били уведомени вътрешния министър Румен Петков и главния секретар Валентин Петров. Те обаче не са взели никакви мерки, нещо повече, веднага след тяхното уведомяване, Иванов на практика е прекъснал проследяваните със специални разузнавателни средства контакти и, както той, така и хората, които е обслужвал, са започнали да прикриват следите си. Поставена до известния факт, че именно Валентин Петров е покровителствал досегашната кариера на Иван Иванов, и че министърът преди дни категорично заяви, че ще подкрепя “с всички средства” главния си секретар, връзката започва да изплува. Има и доста други податки за това, например в острите изказвания на бившия шеф на ГДБОП Ваньо Танов, който през миналата година напусна сам поста си, като отправи неприкрити намеци за корупция по горните етажи в МВР, но да не утежняваме прекалено много изложението с речено-казано.

Всъщност в случая искам да добавя само още нещо по обратния повод – неречено и неказано. Поне четири дни след началото на скандала, по него не са се произнесли нито премиерът Сергей Станишев, нито президентът Георги Първанов и това прави очакванията за по-сериозно развитие на нещата в близко бъдеще оправдани. 

– Може би тяхното мълчание се дължи на факта, че през последните дни те двамата са били по-заети с темата за официалното признаване на новосформираната на Балканите държава Косово? 

– По-скоро смятам, че очакват подходящия момент, в който ще извлекат възможно най-добрите дивиденти – нещо, което впрочем, поне според обвиненията на опозицията, изобщо не успяха да направят с поведението си по най-важния международен въпрос през последните месеци – Косово.

Както и да представят в момента управляващите това решение, те видимо го взеха с неохота и съмненията, че всъщност това е станало под натиск от страна на европейските и натовските партньори, продължават да бъдат много силни.

Наличието на такъв натиск бе специално подчертано и в изявлението на сръбския външен министър Вук Йеремич, направено вчера, веднага след като стана известно, че Сърбия отзововава посланика си в София.

Още по-важното обаче е, че, както информира бившият български външен министър Надежда Михайлова, заради късното признаване на Косово, България няма да има възможност пряко да влияе на развитията там, тъй като остава извън учредения в края на миналия месец международен комитет от петнадесет държави, който ще взима решенията за конституирането на новата държава.

В същото време късното признаване, както стана ясно, по никакъв начин не тушира очакваните негативни реакции от страна на Сърбия – отзоваването на посланика и предвидимите общи затруднения не само на дипломатическите, но и на деловите отношения между двете държави.

Така че като съвсем справедлив и доста добре отразяващ масовите настроения в страната прозвуча въпросът на Бойко Борисов, столичен кмет и лидер на партия ГЕРБ, който попита: “Защо шикалкавеха толкова време за Косово, след като още от първия ден беше ясно, че ще го признаят?”

Покрай това изявление обаче Борисов добави, че правителството се е “крило” зад фасадите на някакви съвместни кометите и международни форуми, нещо, което му даде повод, като прибави към това и мнението си за поведението на правителството по отношение на скандала в МВР, да обобщи, че страната се управлява на автопилот. 

– Бойко Борисов не за първи път казва подобно нещо, но се смята, че то е свързано с известното негово желание в страната да се проведат пресрочни избори….. 

– Не съм сигурен, че това негово желание ще се реализира. Но доказателствата за управлението на автопилот наистина се трупат едно върху друго напоследък. Какво, ако не пълно безхаберие от страна на твърде отговорни лица и институции, показва скандалният случай с двете имена на заместник-министъра на външните работи Чаушев, за когото преди месец стана известно също, че е бил агент на бившата комунистическа Държавна сигурност. Като такъв той е имал псевдоним Бисер. С името Феим, както е публично известен и сам се представя, той е заел отговорния си пост и е подписвал официални международни договори, а с името Петър, както фигурира в личните си документи, незаконно е участвал в бордове на няколко търговски дружества. Как точно се е стигнало до това, засега никой от тези, които са го назначили, не казва.

А аз аз мисля, че няма и смисъл да казва. Достатъчно е да си припомним едно публично изявление, направено в началото на 90-те години от тогавашния вицепремиер Нейчо Неев, което буквално гласеше: “Ега ти държавата, щом аз съм и вицепремиер”. Само че не всички участници в българската политика са толкова откровени.   

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: