ПРАВИТЕЛСТВОТО Е НЕАДЕКВАТНО, НО ВЕРОЯТНО НЯМА ДА СИ ХОДИ ПРЕДСРОЧНО

март 14, 2008 at 5:43 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

14.03.2008 

/Фили/ Поредица от събития през последните две седмици стана повод за силни критики срещу правителството в България.

На 28 февруари в движение се запалиха два вагона от влак по маршрута София-Кардам, като при пожара изгоряха девет души. Разследването по случая все още не е приключило и въпреки че бяха уволнени шестима от шефовете на Българските държавни железници, конкретни виновници за инцидента няма, а предлаганите мерки за подобряване на сигурността се оценяват като неефикасни или дори като неизпълними.

Миналия петък пък беше обявено, че временно се прекратяват плащания за около сто и четиридесет милиона евро по европейската програма САПАРД, която финансира развитието на селското стопанство. В писмо, изпратено от Жан-Люк Демарти, генерален директор на европейската дирекция “Земеделие и развитие на селските райони” се казва, че “поради възникналите сериозни проблеми през миналата година с усвояването на средства по предприсъединителната програма САПАРД, които засягат мярка 2 – подобряване на преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти – е взето решение да бъдат прекратени плащанията по тази мярка, докато не се изясни положението с разследването”. В случая се визира започнало през миналата година разследване във връзка с  източването на 7.5 милиона евро от група български и чуждестранни граждани. Източването е станало, като с парите е закупувана стара преработвателна техника, която е отчитана като нова, а разликата в цената е потъвала в различни джобове. В скандала се оказа замесен бизнесмен, за който се смята, че е близък до президента Георги Първанов, като е финансирал неговата кампания, а разследването по делото продължава вече повече от година.

Това спиране на финансирането от европейските източници обаче не е единичен случай. Седмица по-рано заради съмнения, свързани с начина, по който се разпределят средствата, бяха прекратени някои от плащанията и по програма ФАР, а по-рано през януари същото се случи с проекти по програма ИСПА.

Опозицията определи спирането на плащанията от страна на европейските институции като истински вот на недоверие, за който не могат да бъдат обвинявани вътрешни врагове и поиска оставки на министри.  

Освен исканите от опозицията оставки, общото между всички тези случаи, което стои в основата на критиките,  се оказа оценката, че управляващите реагират малко или много неадекватно и в обществото все повече се налага усещане за тяхното безисилие. 

– Пламен, доколко основателни са обвиненията към правителството, че се държи неадекватно и не може да се справи със ситуацията? 

– Преди два дни, Фили, един приятел, който е специалист по европейските стандарти и консултант на български фирми при въвеждането на такива стандарти каза, че правителството напоследък се държи като първокласник. От една страна много иска да изяде забранения шоколад, но не може да обясни на никого защо иска да го изяде. От друга страна не може да обясни на себе си защо го пляскат през ръцете, когато посегне към шоколада. Въпреки че е от частен раговор, позволих си да цитирам това сравнение, защото според мен то доста добре описва ситуацията.

Ако анализираме примера, ще видим, че на пръв поглед проблемът на първокласника е чисто комуникативен – той-просто не знае достатъчно думи, за да обясни нещата на когото и да било. Точно това казва за себе си българското правителство. Вече не веднъж и дваж, например по повод междинните доклади на Европейската комисия за напредъка на страната, но и многократно покрай последните случаи с европейското финансиране, то твърди, че има проблеми в комуникацията с Европейския съюз. И само се поставя в ролята на първокласника.Но проблемът не е единствено в недостига на думи. Или ако обърнем нещата – не е само в трудния за научаване бюрократичен език на Брюксел. Проблемът е, че съществуват забрани, които трябва да се спазват, защото са в полза на обществото. Например има забрана средствата от европейските фондове да се разпределят сред приятелски и роднински кръгове от фирми, както стана ясно че се случва покрай аферата с арестуваните за подкуп бивши служители от Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” и излезлият на бял свят отчетлив конфликт на интереси на  бившия шеф на фонда Веселин Георгиев. Заради този скандал бяха спряни парите по програма ФАР.

Има също забрана да се лъже за това как точно са изразходвани средствата по дадена европейска програма, защото лъжата в такъв случай означава, че си откраднал част от тези средства. Но група безнесмени, сред които и президентският спонсор Людмил Стойков, според Европейската агенция за борба с измамите ОЛАФ, са изработили схема, при която в проектите и отчетните документи фигурират средства за закупуване на нова техника, а реално закупената е стара и рециклирана. Сигналът от ОЛАФ беше получен през февруари миналата година, води се следствие, но обвинителният акт все още не е внесен от прокуратурата в съда. Както казват от съда. Макар че вече е готов и “всеки момент ще бъде внесен” – както казват пък от прокуратурата.

Всъщност тук проблемът вече съвсем се изяснява – и той не е че не разбираш забраната, а че не се съобразяваш с нея.  

– Но някой може да каже, че такива неща стават навсякъде, че във всички страни корупцията, роднинските и приятелските връзки в една или друга степен играят някаква роля и да попита къде е пряката вина на правителството в случая? 

– Всъщност това е едно от поредицата логически твърде съмнителни разсъждения,  които мнозинството хвърля в публичното пространство, като се опитва да се оправдае или поне да замаже вината си. А тя може да се търси в няколко направления.

Първото от тях е, че въпреки немалките възможности, с които управляващите разполагат, те не внимават достатъчно за това кого назначават на висши държавни постове или с какви приятели се събират да си пият питието.

Второто направление е в механизмите за взаимодействие и контрол на институциите, които съществуват, и в които вратата насред полето изглежда по-широка от полето наоколо. Особено ако си близък с портиера.

Третото направление всъщност е най-важното. То се свежда до припомняне на въпроса – в колко поредни европейски доклада за напредъка на България липсата на готовност за усвояването на европейските фондове и неефективността на правосъдната система са записани с предупредителни червени букви като проблемни области. Правилният отговор на този въпрос е – във всичките досегашни доклади. Но резултат от това няма.

Четвъртото направление, по което могат да бъдат обвинявани управляващите е заради начина, по който те, вече традиционно, реагират на трудни ситуации. Като правило първичната им реакцията обикновено се свежда до обвинения, че някой ги мрази и иска да им направи нещо лошо, докато те непрекъснато полагат усилия. Това може да се проследи например като се започне от откритите обвинения за участие в някаква виртуална антибългарска кампания, отправени към екипите на ВВС, които снимаха филми за търговията с плът и за нечовешките условия, при които живеят децата от социалния дом в Могилино. Може да се мине през неадекватните реакции, че законът, който самите управляващи изработиха и гласуваха, е лош – при осветяването на досиетата на президента и бившите сътрудници на Държавна сигурност в управлението. И може да се стигне до сегашното, наистина, по-меко и завоалирано, отношение към европейските институции, чиито изисквания, свързани със спирането на средствата, се оказват неясни според правителството, а  в същото време те пък, европейците, не разбират ясните и разумни аргументи на българската страна.  

– Защо случилото се транспортно произшествие във влака Кардам-София, при което загинаха девет души, също се превърна в повод за остри критики? 

– Ами например защото правителството обяви национален траур по този повод едва седмица след трагедията, за да не отложи тържествата по случай 130-годишнината от Трети март и така да накърни ефекта от неотдавнашното посещение на Владимир Путин, което мина под знака на тази годишнина.

Или защото се появи информация, че в деня след трагедията президентът е ходил на лов за вълци, но убил само една лисица – информация, която бе неколкократно, но доста неубедително, отречена от самия Георги Първанов и неговата канцелария.

Или защото бе уволнено на практика цялото ръководство на БДЖ, без обаче мерките за сигурност, които се предлагат от министъра и новите шефове в железниците, да изглеждат достатъчно адекватни.

Сериозно може да се помисли и по въпроса дали министърът на транспорта трябваше да си подаде оставката две седмици след събитието, на практика в един никакъв момент. Това не стана веднага, както обикновено се прави. Не стана и след като е приключило разследването, което не е приключило все още. Стана всъщност по никое време, като при това беше съвсем ясно, че оставката няма да бъде приета. В случая не искам да бъда разбран погрешно. Аз лично познавам Петър Мутафчиев вече повече от десет години, от времето, когато беше редови политик в Пловдив и го уважавам като човек с принципи. А и не смятам, че сегашното мнозинство е способно да извади по-добър министър за неговото място. В същото време обаче съм сигурен, че ако беше подал оставката си още на другия ден след случилото се във влака, тя пак нямаше да бъде приета, но не само аз, а и други хора щяха да бъдат убедени в неговата принципност. Макар това в българската политика да е доказано без значение. 

– Може ли вълната от критики срещу правителството да доведе до нещо повече от шум – например по-сериозни промени в кабинета или дори предсрочни избори? 

– Очаквам вълната от критики да се засилва и поводите за това да стават все повече.

Вчера например беше съобщено, че само за първите два месеца на 2008-ма инфлацията е достигнала два и половина процента, което е над половината от предвидената за цялата година стойност от 4.8 на сто. Това е нещо, което не може да не остане без последствия както във вътрешен, така и във външен план.

В същото време е ясно, че някакви промени в правителството вероятно ще бъдат предприети. Те са на дневен ред отдавна, но се отлагат по различни съображения. Доколко същностни ще бъдат те обаче е друга тема, като се имат предвид начина на мислене на управляващите и характера на досегашните им действия.

В същото време смятам че все още няма чак толкова сериозен провал, който да доведе до предсрочни избори. За тях липсват също обществени нагласи, алтернативни възможности за управление, а до голяма степен вече и технологично време.       

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: