ЗАДКУЛИСНИ МАНЕВРИ И РЪСТ НА ЦЕНИТЕ

март 10, 2008 at 11:00 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

12.07.2007 

/Фили/ Очакваните правителствени промени в България, които трябваше да станат ясни до края на тази седмица, изглежда пак се отлагат.

Промените са наложителни, след като вече почти месец и половина две от важните министерства – на Правосъдието и на Икономиката и енергетиката, се управляват на автопилот заради подалите оставка техни министри. Петима заместник-министри на различни ведомства също доброволно или принудително се оттеглиха през последните два месеца и трябва да бъдат заменени.

Формалната причина за отлагане на промените е фактът, че продължава да се бави срещата на председателите на партиите, участващи в управляващата тройна коалиция – Българската социалистическа партия, Националното движение Симеон Втори и Движението за права и свободи.

Макар да не съществува според Конституцията и българското законодателство, тъй нареченият Съвет на тройната коалиция реално работи вече две години и решенията му като цяло се оказват валидни в българския политически живот.

В случая обаче, както е ставало и друг път, вместо да вземе едно важно политическо решение, каквото е решението за правителствени промени, Съветът го бави.

По всичко личи, че причините за забавянето не са само формални. Решението за правителствени промени е съпроводено и с изясняване на още някои важни въпроси, които, изглежда, продължават да нямат ясни отговори.

Например съществува, макар вече позабравен от българската общественост и медиите, въпросът дали смяната на министри ще засегне само споменатите две министерства или ще има и други. Или въпроса за евентуални промени в балансите на самата коалиционна формула, след като на изборите за евродепутати стана ясно, че ДПС е по-голяма политическа сила от НДСВ, а в управлението нейната относителна тежест е по-малка. Решението за създаване на Национална агенция по сигурността, срещу което има силна съпротива от страна на вътрешния министър, също е част от дневния ред на Съвета на коалицията, а и то очевидно не е от лесните.

За сметка на това забавяне обаче никакво забавяне не забелязват хората в България по отношение нарастването на цените на основни стоки и все по-видимото разтваряне на ножицата между приходи и разходи в нормалното българско домакинство. По този повод се появиха коментари на специалисти, че очакваното увеличение на цените, предизвикано от влизането на страната в Европейския съюз, което не се състоя в началото на годината, всъщност се реализира сега, шест месеца по-късно. Но от закъснението на никого не му става по-леко. 

– Пламен, при положение, че България отдавна е сред страните със свободна пазарна икономика, нормално ли е към правителството да се отправят обвинения за ръста на цените или очаквания за тяхното регулиране? 

– Естествено, че – не, Фили, само че в България много хора продължават да го правят. Част от тях разбира се, го правят просто заради вкоренения от тоталитарни времена стереотип – държавата решава всичко, затова държавата е виновна.

В случая обаче нещата далеч надхвърлят обикновените стереотипи, защото се оказва, че в условията на пазарна икономика българската държава продължава да контролира прекалено много хора и да проявява активност в сектори, където няма никаква работа. И когато в момента тук се коментира увеличението на цените, то всъщност се има предвид по-скоро относителното намаление на доходите. Цените ни са европейски, защо заплатите не са – всъщност това е основният задаван въпрос. При това не само от протестиращите лекари, учители, миньори и така нататък, а и от сериозни икономисти. А отговорите са доста ясни.

Факт е например, че българската държава, макар голям процент от икономиката да е в частни ръце, продължава да бъде крупен работодател в такива сфери като образование и здравеопазване. В тях на практика не е проведена реална структурна реформа и това пречи за постигане на нормален ръст на доходите. Един учител през 91-ва година, след като за първи път цените бяха освободени, получаваше чисто между 200 и 250 лева заплата. Сега пак получава толкова, само че цената на тока за бита е около седем пъти по-висока оттогава, цената на бензина – около пет пъти, на хляба и всички продукти за ежедневна консумация повишението е между два и десет пъти.

Освен това държавата поддържа и прекалено раздут чиновнически апарат, който по различни оценки е от два до четири пъти по-голям от реално необходимия за малка страна като България. Само че заплатата на един среден служител в министерство е поне три-четири пъти по-голяма от учителската, като не броим и екстрите от сорта на служебни телефони, транспорт, субсидирано хранене и почивка. Затова и чиновниците не стачкуват.

Според водещи икономисти, освен в неспособността да се правят реални реформи, проблемите се коренят и в желанието на правителството да създава и трупа бюджетни излишъци, които в един момент да харчи безконтролно. А това засилва общото усещане в страната за наличието на някой, който постоянно те притиска.  

– В същото време, ако се съди по забавянето на необходимите правителствени промени, управляващите не се чувстват особено притиснати от времето или обществените си отговорности? 

– За съжаление, така изглежда. Нещо повече – ако се разкаже на непредубеден външен слушател дори само част от историята за това как се отлага времето за тези промени, подозирам, че психиатърът на въпросния непредубеден слушател ще спечели доста пари от кошмарите, които ще трябва да лекува после.

Искаш ли да пробваме? Например – отдавна се очаква да се проведе събиране на Съвета на управляващата тройна коалиция, който да санкционира промените в кабинета. От няколко дни насам обаче лидерите на БСП и ДПС – Сергей Станишев и Ахмед Доган, изглеждат все по-изнервени от една неяснота. Това е неяснотата по въпроса къде се намира третият им партньор, Симеон Сакскобургготски. Преди десетина дни той замина за Испания, като обяви, че отива на сватба, планирана в календара му още от миналата година. В началото на седмицата премиерът Сергей Станишев каза, че Симеон се прибира във вторник вечерта и Съветът на коалицията ще се събере възможно най-скоро. Впоследствие обаче личният прессекретар на Сакскобургготски заяви, че той си е в страната още от неделя и оттогава насам провежда “важни за България срещи в резиденцията си Врана”. Депутати от НДСВ пък разпространиха информацията, че техният патрон “със сигурност трябва да се прибере от Испания в четвъртък”.

А през това време българската журналистика се чуди от кой речник да изнамери хем достатъчно точна, хем публично приемлива дума, за да определи подобно поведение. И изглежда не успява. 

– Пламен, ясно е, че в политиката зад такова протакане често стоят и по-дълбоки причини….. 

– Да, например лаконичният коментар на депутат от Движението за права и совободи по повод оперетните отсъствия на Симеон Сакскобургготски гласеше следното: “Той просто не знае какво да прави в случая, затова не прави нищо”. Всъщност обаче смятам мнението, че докато се чакат промените в кабинета, просто се губи време и не се прави нищо друго, за доста погрешно.

Ако погледне внимателно, човек ще забележи, че преди десетина дни отлагането на правителствените промени, което беше обяснено със заминаването на Симеон за Испания, всъщност съвпадна със скандала около Националната служба за сигурност. Нейният статут и управление пък бяха един от възловите въпроси, възникнали около намерението на премиера Сергей Станишев да създаде Национална агенция по сигурност, която да събере под обща шапка част от сегашните български специални служби. Тогава Станишев изглеждаше леко изнервен, защото междувременно се наложи да отстъпи НСО на президента. Сега, при поредното отлагане, което се случва вече заради неяснотите около връщането на Симеон от Испания, Станишев изглежда доста по-изнервен, защото – пак междувременно – собственият му вътрешен министър публично зае категорична позиция против включването в новата агенция и на Националната служба за сигурност. А знайно е, че в България, при открита война между премиер и вътрешен министър, на чия страна ще бъде победата е трудно да се прогнозира. Сегашното забавяне обаче изнервя силно и Ахмед Доган, защото – и пак междувременно – той беше поставен в ситуация, каквато никак не харесва, а именно – да се пазари за виртуални ползи. Имам предвид факта, че в подготвяния от Парламента проектозакон за предстоящите през есента местни избори отново се появи клауза, която ограничава възможността на изселниците в Турция да гласуват масово по родните си места. Само че този път ограниченията изглеждат доста по-сериозни от въведените по повод изборите за евродепутати. Оттам и възможната загуба на влияние за ДПС изглежда доста по-реална. Така че сега, вместо да поиска повече власт като промени съотношението 3-5-8, по което се разпределят квотите в управляващата коалиция, Ахмед Доган ще трябва да прави сделка с коалиционните се партньори и най-вече със Симеон Сакскобургготски, за да загаси този възможен пожар. Тоест той ще жертва конкретни позиции, за да запази хипотетично влияние.

Каква е ползата от подобна сделка за самия Симеон Сакскобургготски, е ясно.Но каква е изобщо ползата от ставащото за някой отделно взет български гражданин, както и за българската държава като цяло – не е ясно. И предполагам, че никога няма да стане ясно.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: